ляво и дясно са едни от най-често дискутираните понятия в съвре- мения политически и публичен живот. Много често ставаме свидетели на споменаване и анализиране в медии и дискусионни предавания, в еже- дневни разговори между хората на термини като леви и десни партии, леви и десни идеологии, лява и дясна политика, ляво и дясно политиче- ско мислене. Много често употребяващите тези понятия не се замислят за тяхното реално значение, приемайки ги за даденост, смисъла на която не поставят под съмниние. в ежедневният език използването на “голяма- та дихотомия” се е наложило вследствие разграничението, което хората правят по отношение на основните участници в политическия процес
– политическите партии и произтичащите от тях функции по налагане и реализиране на определени политики и ценностни схващания.
в специализираната литература по политология твърде често сме свидетели на определени различия в използваната терминология, от- носно назоваването и определянето на това какво трябва да наричаме ляво и дясно. Това “разминаване” не е плод на „неточни авторски ин- терпретации”, а по-скоро на гледната точка от която се изхожда и крите- рия, който се възприема, при изучаването на това основно политическо разграничение. Според Норберто Боббио (2001 г.) основният критерий за разграничение на лявото от дясното е различното отношение към равенството. ален Турен от своя страна смята, че дясното е обединение в подкрепа на икономическите сили, а лявото за социалните. За карлос
Перейра (2001 г.), разграничителната линия между ляво и дясно е редът и социалната справедливост. За лапонс (1981 г.) е валидно отношението равенство-йерархия. дарендорф (1998 г.) определя дясно и ляво, съответ- но като партия на предлагането и партия на полагаемите права. други възприемат критерия традиция-еманципация като тръгват от началната разделителна линия консерватизъм-либерализъм.
Това многообразие от мнения поставя проблема за това дали има общовалиден критерий, по който да търсим и открием различията. имат
Политически изследвания брой 2 / 2007
ли ляво и дясно универсална значимост и общи съдържателни характе- ристики? в статията ще бъде изложена позицията, че до голяма степен проблемите, които съществуват при определянето на това какво е ляво и дясно е свързано с това, че не се вземат под внимание различните нива на анализ. едно би означавало да изследваме идеологическата визия на определена партия, друго политическия курс на управление, който тя следва, реализирайки практически политики и съвсем различно нейни- ят ценностен потенциал в обществото, легитимиращ ценностно дадена политика. Тези нива на анализ разкриват различни измерения на ляво и дясно в методологичен, функционален и съдържателен смисъл. в тази насока ще бъдат разгледани съществуващите подходи и избор на кри- терии за разграничение на категориите ляво и дясно, с цел определяне на съдържателните характеристики на двете понятия.
в статията ще бъде разгледана мрежово – груповата теория като алтернативен подход на идеологическия континуум ляво-дясно, с пре- тенцията, че има по-комплексен обяснителен потенциал за начините на формиране на определени политически предпочитания на различ- ните групи в обществото (Танев, 2001; Douglas, 1978; Wildavsky, 1987; Thompson et al., 1990; Grendstad, 2003; Coughlin and Lockhart, 1998; Lockhart, 1999).