ЛЯВО И ДЯСНО: МЕТОДОЛОгИЧЕСКИ пРОБЛЕМИ И СЪДЪРжАТЕЛНИ ХАРАКТeРИСТИКИ

ЛЯВО И ДЯСНО: МЕТОДОЛОгИЧЕСКИ пРОБЛЕМИ И СЪДЪРжАТЕЛНИ ХАРАКТeРИСТИКИ

 

МилеН люБеНов

ляво и дясно са едни от най-често дискутираните понятия в съвре- мения политически и публичен живот. Много често ставаме свидетели на споменаване и… – политическите партии и произтичащите от тях функции по налагане и… в специализираната литература по политология твърде често сме свидетели на определени различия в използваната…

Методологично измерение

Първото голямо разграничение, което трябва да бъде направено е между континуума ляво-дясно, от една страна и ляво и дясно като мисловни категории,… Ляво и дясно: методологически проблеми и съдържателни характeристики  

Функционално измерение

един от основните методологически проблеми при изследване на ляво и дясно е свързан с въпроса не толкова как, а какво да изследва- ме. обикновено,… С това ниво на анализ ние позиционираме своите заключения в една определена… Политически изследвания брой 2 / 2007

Ляво и дясно като универсални категории

Представляват ли ляво и дясно универсални категории и могат ли да се подведат те под един общ модел? Мнозина изследователи считат, че именно това… Политически изследвания брой 2 / 2007  

134).

Политически изследвания брой 2 / 2007

 

 

Резултатът от теоретичния анализ на Боббио е поместване на раз- личните политически доктрини в четири основни групи: крайно леви, които се същевременно егалитарни и авторитарни движения, типичен пример за което е якобинското; левоцентристки, едновременно егали- тарни и либертарни доктрини, включващи социалдемократическите партии в различните им политически практики; дясноцентристки, които са същевременно либертарни и неегалитарни движения, сред които се нареждат консервативните партии; крайно десните са антилиберални и антиегалитарни движения, исторически проявени, чрез фашизма и наци- оналсоциализма.

в своят анализ, Боббио обхваща ценностната специфика на човеш- ките отношения, не само в тяхната съдържателна, но и функционална роля, като по този начин се разкрива характера и смисъла на определено политическо поведение. Според него “хората са както равни така и не- равни по между си. Те са равни в някои отношения и неравни в други… както равенството, така и неравенството между хората са фактически верни, защото и едното и другото са потвърдени от конкретни емпирич- ни доказателства…правилно е егалитаристи да се наричат онези, които макар и да не пренебрегват това, че хората са колкото равни, толкова и неравни по между си, повече ценят и считат за по-важно за доброто съжителство това, което ги приобщава; нееголитаристите, напротив, са онези, които изхождайки от същото фактическо съждение, ценят и счи- тат за по-важно за доброто съжителство тяхното различие…егалитарис- тът изхожда от убеждението, че по-голяма част от неравенствата, които го възмущават и биха искали да изчезнат, са социални и като такива отстраними; неегалитариста, напротив изхожда от противоположното убеждение, че те са естествени и като такива неотстраними”( пак там, 119 – 121).

Този подход има едно голямо методологично предимство, а имен- но, че съумява да синтезира анализа на базата на основен общовалиден критерий. Направените изводи водят в посока, която разкрива съдър- жателното значение на „ляво” и „дясно” като типове ценности, които се изразяват впоследствие в конкретни политически практики. Това пред- полага, че Боббио индиректно се спира на ролята на политическата кул- тура с нейният функционален и съдържателен смисъл.

Ляво и дясно: методологически проблеми и съдържателни характeристики

 

 

Ценностно измерение:

Мрежово-груповата теория – отвъд ляво и дясно

“Ляво” и “дясно” са два термина отразяващи в съдържателен план политическата поляризация в отделни общества на базата на културни и ценностни… Според аарон Уилдавски „ляво-дясното разграничение е обсипано с противоречия”,… логиката на един подобен подход е, че в политическите общности съществуват ценностни различия в отстояването и…

Фигура 1

Двете измерения и четирите предразположения на мрежово – гру- повата теория

  Източник: Douglas (1978 г.), Wildavsky (1987 г.), Grendstad (2003 г.)  

В заключение можем да обобщим, че лявото и дясното се базират на определени ценностни предпочитания под формата на различни све- тогледни възприятия, развити и еволюирали вследствие на конкретни исторически и ситуационни процеси, социализирани на базата на кул- турно-структурни взаимодействия.

 

***

 

За да се определи съдържателният смисъл на дихотомията ляво- дясно е необходимо да се прави разграничение между две основни нива на анализ: поведението на политическите партии и техните позиции (по- литическите идеологии и практики) и поведението на електората или ценностния потенциал в обществото.

По отношение на политическите партии, се наблюдава тенденция, при която те изграждат своите стратегии в изборни кампании с оглед да максимизират своя вот, за да могат да привлекат на своя страна т.нар. “плаващ електорат”. Това е и една от причините за предвижването на партиите по скалата ляво-център, дясно-център (карасимеонов, 2000). При многопартийните системи твърде често партиите се съобразяват със своите коалиционни партньори като правят отстъпление от пред- варително заявени позиции, ето защо правителствената политика в та- кива случаи се измества по скалата ляво-дясно към центъра, за да се постигне компромис и сближаване на позициите.

По отношение на политическите идеологии сме свидетели на още по-големи затруднения в анализа, свързани с разграничения при тяхната историческа еволюция. Съдържателни характеристики на едни идеоло- гии се припознават като такива в същностните елементи на други, свър- зани с различни аспекти от живота и политиката.

Универсалисткото схващане за съществуване на надисторично и наднационално ляво и дясно, какъвото срещаме при Боббио, се подлага на сериозна критика от автори, които смятат, че трябва да бъдат взе-

Ляво и дясно: методологически проблеми и съдържателни характeристики

 

 

ти под внимание историческото минало и политическите традиции в конкретна национална дъжава, както и етапа на развитие, в който тя се намира. По този начин бихме откроили различията в съдържател- ните характеристики на ляво и дясно в историческо и пространствено естество. Този подход има своите предимства, тогава когато изследваме еволюцията и смисъла на конкретни идеологии и политически практи- ки на различни държави, в различни исторически периоди и на базата на сравнителен анализ търсим общ съдържателен модел на определени характерни елементи на ляво и дясно. Така разгледани двата основни подхода не влизат в сериозно противоречие. едва ли има някой, който би отрекъл, че пространствено и времево съществуват понякога голе- ми различия в идеологическия и ценностен смисъл на понятията ляво и дясно, дължащи се на историческия опит и традицията в отделните общества, и че в същото време съществуват общи за тях елементи, по които точно бихме ги определили в съдържателен смисъл.

Нивото на анализ, на което все още се отдава малко значение при изследване на “ляво” и “дясно” е културния и ценностен потенциал в об- ществото, служещ за основа на едни или други политически проекции. лявото и дясното трябва да бъдат разглеждани освен като идеологии и като колективни и символни представи в обществото, които намират из- раз в определени светогледни възприятия на базата на различни начини на живот, легитимиращи институционализацията на конкретни поли- тически проекции (Thomson et al., 1990; Wildavsky, 1987; Lockhart, 1999). Това ни води в посоката изразена от представителите на културната те- ория за връзката и взаимозависимостта между култура и структура. По този начин можем да вникнем по-точно в причините за динамиката и измененията в ценностния потенциал на “ляво” и “дясно”, чрез развитие на културната теория, разглеждаща политическата култура като начини на живот като се достигне до емпирично потвърдими индикатори.

За да бъде коректно едно изследване на ляво и дясно е необходимо да се вземат под внимание всички тези споменати нива на анализ и да се постигне синтез между тях на едно по-общо теоретично ниво на научно познание, в което те не се изключват взаимно, а се допълват