Разглеждайки съзнанието на заминаващата си душа, която се готви да предприеме акта на възвръщане, отново искам да подчертая, че се налага да навлезем в област, за която липсват физически осезаеми доказателства. Макар и рядко, хората могат да се завръщат към съществуване на физически план дори и след като са завършили телесното си Възвръщане. Това може да стане само ако след пълното отделяне от плътното физическо тяло (съобразно желанията и целите), съзнателната същност все още се намира в рамките на етерния проводник. Освен че етерното тяло пронизва и обхваща цялото физическо тяло, то е много по-голямо от него и по тази причина астралното тяло заедно с менталната природа могат за известно време да останат етерно поляризирани, дори след като смъртта на физическото тяло (т. е. прекратяването на сърдечната дейност и преместването на базовия етерен фокус в областта на главата, сърцето или слънчевия сплит) е налице и отделянето вече е започнало.
Етерните сили отначало се оттеглят в околния етерен обем, докато не настъпи онова крайно разсейване, което позволява на човека да се прояви като чиста душа в рамките на своя астрален проводник. Това до известна степен е нов аспект в процеса на смъртта. Оттеглянето на етерното тяло от пределите на плътното физическо тяло често е било постулирано и показвано. Но дори и след това смъртта все още не е окончателна; тя още чака вторична активност от волята на душата. Тази вторична активност се изразява в разтварянето на всички етерни сили в еманиращия източник, т. е. в общия резервоар на силите. Не забравяйте, че етерното тяло няма собствен (отделен) живот. То е само съвкупност от всички сили и енергии, които оживотворяват физическото тяло и стимулират неговата активност по време на външния жизнен цикъл. Помнете също така, че петте центъра по дължината на гръбнака са разположени не във физическото тяло, а се намират вън от него в определени точки на околната етерна субстанция; те се намират (дори в случаите на неразвит, а още повече при среден човек) на разстояние най-малко два инча от физическия гръбнак. Трите центъра в главата също са разположени извън плътното физическо тяло. Помнейки това, вие по-лесно ще разберете твърдението, че макар физическото тяло само по себе си наистина да е опустяло, когато официалните медицински лица констатират смъртта, човекът все още може да не е истински мъртъв. Това се отнася както за много от по-малките центрове, така и за големите, с които вече сме добре запознати.
Последни от малките центрове, които „изчезват в нищото" (т. е. разтварят се обратно във всеобщата етерна субстанция), са двата тясно взаимосвързани центъра в областта на белите дробове. Над тези два центъра работи душата, ако по някаква причина отново бъде призована да се завърне в плътното физическо тяло. Жизненото дихание се връща в опустялата физическа форма едва след като те възобновяват насочената си навътре активност. Неосъзнато разбиране за това се крие в спешната процедура за възстановяване на дишането, която обикновено се прилага в случаите на удавяне или задушаване. Когато обаче пациентът страда от сериозна болест, която трайно е отслабила физическото му тяло, такива възстановителни процедури са неуместни и противопоказни. При внезапна смърт вследствие на нещастен случай, самоубийство, убийство, неочакван сърдечен пристъп или при война възниква такъв шок, че плавният процес на отделяне на душата става почти изключен и двата процеса - изоставянето на физическото тяло и пълното разтваряне на етерното тяло, протичат на практика едновременно. При обичайните случаи на смърт вследствие на болест отделянето протича бавно и (ако болестта не е предизвикала непоправими увреждания на физическия организъм) се запазва възможността за завръщане за по-малък или по-дълъг срок. Това често се случва, особено при силна воля за живот или ако жизнената задача остава недовършена.
Тук трябва да разгледаме накратко и проблема за вечния конфликт между двойственостите на плътното физическо тяло и на етерния двойник, физическият елементал (наименование, дадено на интегрирания живот на физическото тяло) и душата, която се старае да се отдели и да разтвори цялата съвкупност от енергии на етерното тяло, се намират в остър конфликт и този процес често е тежък и дълъг; именно тази битка протича в течение на дългия или кратък период на кома, характерен за толкова много смъртни ложета. Езотерично казано, комата бива два вида: има „кома на битката", която предшества истинската смърт, но има и „кома на възстановяването", която протича, когато душата е оттеглила нишката или аспекта на съзнанието, но не и нишката на живота, за да даде на физическия елементал време отново да се утвърди в организма и да му върне здравето. Съвременната наука засега не признава различията между тези два аспекта на комата. По-късно, когато етерното зрение и ясновиждането получат по-голямо разпространение, качествата на комата ще станат преобладаващо известни и елементите на надежда или отчаяние ще изгубят своето значение. Приятелите и роднините на изгубилото съзнание лице ще знаят с точност дали са свидетели на велико и окончателно отделяне от настоящото въплъщение или просто наблюдават възстановителен процес. Във втория случай душата запазва контрола си върху физическото тяло чрез центровете, но временно преустановява всички енергизиращи процеси. Изключение се прави само за сърдечния център, далака и двата малки центъра, свързани с дихателния апарат. Те остават енергизирани, макар и с намалена активност; чрез тях се поддържа контролът. Ако намерението на душата е истинската смърт, преди всичко се отнема контролът от далака, после от двата малки центъра, а накрая и от сърдечния център, в резултат на което човекът умира.
Казаното дотук ще ви помогне да разберете много неща, свързани с умирането, които все още предстои да бъдат открити от ортодоксалната медицина; това ще стане, когато се повиши сетивността на човешката раса като цяло.
Не забравяйте, че тук ние разглеждаме реакциите и дейността на душата, която преднамерено отзовава своя въплътен аспект, когато жизненият цикъл е завършен. В зависимост от поставените цели, срокът на този жизнен цикъл може да бъде дълъг или къс - от няколко години до цял век. До седмата година главен определящ фактор е жизнеността на физическия елементал. Дотогава душата е фокусирана в етерното тяло, без да използва активно всички центрове; тя осъществява само мек пулсиращ контрол и слаба импулсна активност, достатъчни за поддържане на съзнанието и на различните физически процеси, както и за начална проява на характера и предразположенията. Последните все по-ясно се очертават до 21-та година, след което се стабилизират в това, което наричаме личност. В случаите на ученичество контролът на душата върху етерните центрове е по-силен от самото начало на физическото съществуване. Към 14-та година се определят качествата и природата на въплътената душа и нейната приблизителна възраст или опит; физическият, астралният и менталният елементали са взети под контрол, и душата (вътрешният духовен човек) вече определя жизнените тенденции и ориентации.
При обикновените хора, на които е съдено да умрат, характерен фактор е битката между физическия елементал и душата - това окултно се нарича „Лемурийска кончина"; в случаите на средните граждани, при които жизненият фокус е в природата на желанието, конфликтът протича между астралния елементал и душата - това е получило наименованието „смърт на Атланта"; що се отнася до учениците, конфликтът е по-ментален и често се фокусира върху волята за служене и решимостта да се изпълни конкретният аспект на Плана, както и върху волята за завръщане в ашрамния център. При посветените няма конфликт, а само осъзнато намерение за отделяне. Любопитно е, че ако все пак се появи конфликт, той ще бъде между двете елементални сили, които остават в личността: между физическия елементал и менталния живот. Астралният елементал при високия посветен практически не функционира. От гледна точка на собствената природа на индивида, желанието е станало напълно трансцендентно (недостъпно за сетивата).