ЕЗОТЕРИЧНО ЛЕЧЕНИЕ - ВТОРА ЧАСТ

ЕЗОТЕРИЧНО ЛЕЧЕНИЕ - ВТОРА ЧАСТ

 

От ТИБЕТЕЦА чрез АЛИС БЕЙЛИ

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛЕЧИТЕЛСТВОТО

Ако за вас това, което ви съобщих в предишния раздел, може да бъде адекватна хипотеза или пък съмнително и неприемливо тълкуване на скритите причини… Човечеството има зад гърба си древно минало, в което т. нар. грехове, заблуди,… Притокът на окултно знание (чрез световните ученици и посветени) ще доведе до големи промени в лечебните техники;…

Тези три процеса изразяват същността на Смъртта.

Расата прогресира, развива се и става все по-ментална. Връзката между живите и „мъртвите" може да се осъществява на менталните равнища, които…

СЪВРЕМЕННИ ПРЕДСТАВИ ЗА СМЪРТТА

Ако формулираме в най-проста форма въпроса, повдигнат от темата за смъртта, той ще звучи така: „Къде се намира „А3"-ът, стопанинът на тялото,… Човешката история е пълна с безкрайни търсения на решение­то на този въпрос;… Тук искам да разясня своята позиция по отношение на велико­то спиритуално движение, което в миналото е направило много…

ЗА СМЪРТТА

„За какво е тази сляпа сила? За какво е Смъртта? За какво е този разпад на формите? За какво е това отричане от свързващата сила? За какво е… Дочува се тих отговор: „Аз държа ключовете на живота и смъртта. Аз свързвам и… Намерението на Повелителя на първи лъч е да стои зад други­те божествени Аспекти и след като Те достигнат своята цел,…

СМЪРТ И ЕТЕРНО ТЯЛО

Затова учението за пралайя, - или оттеглянето на живота от етерния проводник, ще бъде еднакво валидно, независимо дали изуча­ваме оттеглянето на… Какъв е резултатът от това оттегляне или по-точно коя е причината за това… а) Изчерпване на Желанието. Такъв трябва да бъде резултатът от всеки еволюционен процес. Истинската смърт, съглас­но…

ГЛАВА ПЕТА

ПРОЦЕСЪТ НА ВЪЗВРЪЩАНЕ

Човешкият страх от смъртта е предизвикан главно от това, че ориентацията на царството на душите, петото царство на при­родата, е била насочена (до… В едно от древните писания има такива символични слова: „Казал Бащата на сина:… И когато настъпва такъв момент във всеки цикъл на измамна кражба, ти ще чуваш глас. Вслушай се в него. Това е гласът…

ПРИРОДАТА НА СМЪРТТА

Цялото трябва да се разглежда като имащо по-голямо значе­ние, отколкото частта. Това не е мечта, видение, теория, пожелателно мислене, хипотеза или… Смъртта, ако можехме да осъзнаем това, е една от най-чес­тите видове… Затова помислете над учението за отделянето. То обхваща всички жизнени процеси и разбулва вечно прекрасната тайна на…

Страх от смъртта

а) тревогата от непознатото и неопределеното; б) ужаса от окончателното разкъсване на връзките; в) съмненията в реалността на безсмъртието;

Определение за смъртта

Хората обаче са склонни да забравят, че всяка нощ по време на сън те умират за физическия план и живеят и действат в други сфе­ри. Забравят, че вече… Както става ясно, процесите на оттегляне са част от жизне­ния аспект и се… Така възниква великият синтез, по отношение на който раз­рушението, смъртта и разпадането не са нищо друго, освен…

Цели на смъртта

Аз разказвам за Смъртта като човек, който я познава от опита на Външния свят и като Вътрешно жизнено изражение. Смърт няма. Както знаете, съществува… Съгласно Закона, истинската смърт настъпва при достигане на целите и… „Законът изисква навлизане на онова, което може да предизвика изменение".

Изкуството на умиране

Поради това смъртта е буквално отделяне от сърцето и от гла­вата на тези два енергийни потока с последваща пълназагуба на лич­ностното съзнание и… В тази връзка може да се каже, че смъртта е движение към Его-то, колкото и… Преди да разгледаме тази тема по-подробно, бих искал да кажа няколко думи за „мрежата (паяжината) в мозъка",…

АКТЪТ НА ВЪЗВРЪЩАНЕ

Етерните сили отначало се оттеглят в околния етерен обем, докато не настъпи онова крайно разсейване, което позволява на чо­века да се прояви като… Последни от малките центрове, които „изчезват в нищото" (т. е. разтварят… Тук трябва да разгледаме накратко и проблема за вечния кон­фликт между двойственостите на плътното физическо тяло и на…

Фактори, възпиращи оттеглянето на душата

1. С физическия елементал, т. е. с интегрирания и координи­ран живот на физическото тяло, което винаги се стреми да съхрани своята цялост под… 2. С етерния проводник, който има собствен, ясно координиран живот, проявен… - два от центровете се намират пред ушите, близо до точката на съединяване на челюстите;

Два основни аргумента в полза на Кремацията

По време на смъртта, когато се чуе Словото и възвръщането започне, говорът умира; по-късно Словото на свой ред престава да звучи, тъй като Звукът го… Трябва да отбележим, че Изкуството на Умирането се подчи­нява на… Тук се опитвам да обрисувам само обичайните процеси на смъртта, настъпваща в резултат на болест и старост или наложена…

Последователност на събитията при смъртта

1. Душата издава (от своя план, или сфера) „зов за отделяне", който незабавно пробужда вътрешния процес и реакция на човека във физическия… а) Настъпват някои физиологични болестни изменения в обла­стта на сърцето,… б) По надисите преминава вибрация. Както е известно, надисите са етерно копие на цялата нервна система. Те лежат в…

ДВА ВАЖНИ ВЪПРОСА

Преди да преминем към нашата тема (Изкуството на Оттег­лянето) ми се иска да отговоря на два въпроса, които смятам за важни; те често ми се задават… Първият Въпрос е свързан с известно разочарование сред чита­телите по повод на… Причината за възникването на различните новаторски подхо­ди е свързана с обстоятелството, че медицината е прогресирала…

ГЛАВА ШЕСТА

ИЗКУСТВОТО НА ОТТЕГЛЯНЕТО

Както вече съм посочвал, астралният план няма реално битие; той е само илюзорно творение на човешкото семейство. Днес (в резултат от поражението на… Постоянният ментален атом също на практика е бил неподвижен (инертен) във… Затова изкуството на оттеглянето има три нива:

Дейности непосредствено след смъртта

И така, какви са първите реакции и активности на средния човек след възвръщането на физическото му тяло във всеобщия ре­зервоар на субстанцията?… 1. Той се самоосъзнава с яснота на възприятието, непозната за средния човек… 2. Времето (което физическият мозък е регистрирал като пос­ледователност от събития) сега не съществува по разби­рания…

Деваханното преживяване

В моите намерения не влиза разглеждане на техниките за от­тегляне. Човечеството се намира в толкова различни състояния (междинни на трите изброени),… В качеството си на интегрирана личност, манасният човек работи по два начина,… 1. Степен на интегрираната личност, която е фокусирана в ума и неотклонно укрепва връзката си с душата.

Десети закон на лечителството

Ние изучихме до известна степен непосредствените процеси, които протичат, когато Жизненото начало се оттегля или е оттег­лено от тялото. В… При неразвития и средния човек душата играе много малка роля в процеса на… През ранните си въплътени животи и дори през повечето цик­ли на жизнен опит душата съвсем слабо се докосва до това,…

Вслушай се, о, Чела, в зова на Сина към Майката и се подчини. Звучи Слово: формата е послужила за своята цел. Тогава принципът на ума [петият принцип - А. А. Б.] се организира и повтаря Словото. Очакващата форма откликва и си отива. Душата се освобождава.

Отзови се, о, ти, който се издигаш, на призива от сферата на задължителното; познай зова, долитащ от Ашрама или от Съвета, където чака самият Господ на Живота. Издава се Звук. Душата и формата трябва заедно да отхвърлят жизненото начало, за да се освободи Монадата. Душата откликва. След това формата разкъсва връзката. Жи­вотът вече е освободен, като е придобил съзнателно познание и плодове­те на целия опит. Те са дар от обединените душа и форма.

Бих искал да си изясните разликата между болестта и смъртта на средния човек и съответните процеси на съзнателно разтваряне, практикувани от напредналите ученици и посветени. Тези процеси включват бавно протичаща техника, през ранните етапи на която ученикът все още става жертва на болестотворните тенденции, свойствени за всички форми на природата. Те предизвикват смъртта по два начина: като преминават през етапите на умерена болест с мирна и закономерна кончина; или като създават условия, при които смъртта се осъществява с волеви акт - нейното време и начин се определят от душата и съзнателно се регистрират в мозъка. Болка има и в двата случая, но на Пътя на Посвещението болката като цяло се отхвърля не защото посветеният се старае да избяга от нея, а тъй като изчезва чувствителността на формата към нежеланите контакти, с което изчезва и болката; тя е страж на формата и па­зач на субстанцията. Болката предупреждава за опасността, тя свидетелства за определени етапи от еволюционния процес и е свързана с принципа, благодарение на който душата се отъждествява със субстанцията. Когато това отъждествяване се прекрати, болката, болестта, както и смъртта губят своето въздействие върху ученика; душата вече не се подчинява на техните изисквания и човекът се освобождава, защото болестта и смъртта са качества, присъщи на формата, и са изложени на превратностите в живота на формата.

Смъртта е същото за човека, което е освобождаването на атомната енергия за атома. Голямото научно откритие за освобождаването на атомната енергия ни показа как се разцепва атомното ядро (макар този израз да е научно неточен). Това събитие в жизне­ния опит на атома освобождава колосална мощ и огромно количество светлина; феноменът на смъртта оказва в астралния план почти аналогичен ефект и е сходен по резултати с освобождаването на атомната енергия. Всяка смърт във всяко царство на природата оказва донякъде същия ефект. Тя разтърсва и разрушава веществе­ната форма и така служи на конструктивна цел; този ефект е пре­димно астрален или психичен и има за резултат разсейването на някои от обгръщащите ни илюзии. Така например, масовото разруше­ние на форми през последните години на световната война предизвика феноменално изменение в астралния план и изгони оттам огром­но количество от съществуващите световни илюзии, а това е мно­го добре. Такива събития разчистват пътя пред притока на новия тип енергия, която облекчава появяването на идеи, въплъщаващи новия тип осъзнаване; появяването на новите концепции предстои и тяхното развитие в сферата на човешкото мислене ще зависи от формулирането на нови „проходи или канали за въздействие", благо­дарение на които умовете на хората могат да станат възприемчиви към йерархичните планове и целите на Шамбала.

Но всичко това е между другото. Исках просто да насоча вни­манието ви към някои от връзките между смъртта и конструктивната дейност и да илюстрирам голямата полза от смъртта като процес на реконструкция. Важно е да разберете, че Великият Закон за Смъртта, който управлява субстанцията на трите свята, превръща смъртта на формите в благоприятно и коригиращо събитие. Господствайки в трите свята на човешката еволюция, Законът за Смъртта е отражение на космичната цел, която управлява космичните етерни планове на нашата слънчева система - Космичния астрален и Космичния ментален план. Смъртоносната енергия всъщност е проява и изражение на жизненото начало на онзи още по-велик ЖИ­ВОТ, който включва в себе си всичките седем планетни системи, изразяващи живота на нашата система. Време е обаче да прекратим това навлизане в царството на чистата абстракция и да върнем умовете си към по-практичните аспекти на планетарното съществу­ване и към законите, които управляват четвъртото царство на природата - човешкото.

След този опит да преминем от общото към частното, кое­то е окултен метод, ние вече сме подготвени да разгледаме (в Тре­тата Част на трактата) последния пункт за Основните Изисквания и за използването на принципа на смъртта от учениците и посвете­ните. Обърнете внимание на начина, по който формулирам тази мисъл. Тя е изложена по-подробно в следващата глава, озаглавена „Процесите на интеграция".

 

ГЛАВА СЕДМА

ПРОЦЕСИТЕ НА ИНТЕГРАЦИЯ

Първо, ще проследим процесите, чрез които цикълът на въплъщение достига своя край, разбиран като пълна интеграция между душата и личността. Ще се… а) значението на интеграцията; б) умственото състояние на душата;

Значение на интеграцията

Трябва да подчертаем, че повечето хора не са личности, кол­кото и разпалено да говорят те за своите „личности". Началната цел за повечето… Днес в света има много истински интегрирани личности, кои­то (доколкото са… Теоретично изучаване плюс медитация - това се двата фактора, които ще помогнат на всички стремящи се да постигнат…

Умственото състояние на душата

1. Нисшият конкретен ум е мисловна нагласа, поддържана от малък аспект на душата, който преди това се е „спуснал" в проявление по време на… 2. „Синът на ума" е душа, продукт на Универсалния Ум, мис­лещо,… 3. Висшият абстрактен ум е за душата същото, което е нис­шият аспект на душата (въплътена във венчелистчетата на…

Унищожаване на личностните мисъл-форми

1. Че разглеждаме единствено идеята, намираща се в ума на душата, и имаме работа с базов факт на илюзиите, които са контролирали целия цикъл на… а) Възможност за отъждествяване на душата с формата; това се осъзнава преди… б) възможност за посвещение.

ТРЕТА ЧАСТ

ОСНОВНИ ЗАКОНИ НА ЛЕЧИТЕЛСТВОТО

Открихме, че съществуват десет закона и шест правила. Де­сетият закон ще бъде твърде труден за разбиране; той разглежда едно жизнено начало, което… Тук ми се иска да напомня, че законът в действителност е след­ствие (ефект) от… Душата, вътре във всички форми, се намира в състояние на война с тези форми; в нейния собствен цялостен живот тя е…

Три групи

1. Закони на Природата - разделящи закони, които обуславят обособената природа на формите. 2. Закони на Душата - обединяващи закони на груповата ця­лостност. 3. Закони на Живота - динамични закони на самото Битие.

Изисквания към лечителя

Нека сега да разгледаме необходимите качества и нагласи, ко­ито накратко ще изброя и коментирам: 1. Способност да контактува и работи като душа. Изкуството на лечителя се… 2. Способност да управлява духовната воля. Специфичният закон, който е включен в лечителния акт, „трябва да се…

Когато строителните енергии на душата развият своята активност в тялото, резултатът ще бъде здраве, точно взаимодействие и правилна дейност. Ако строители са Лунните Повелители и тези, ко­ито работят под контрола на Луната и в услуга на низшето „аз", ре­зултатът ще бъде лошо здраве, болест и смърт.

Това е изключително интересен закон, който принципно раз­глежда някои общи причини, над които средният човек няма съзна­телен контрол. Той окултно дава миниатюрна (микрокосмична) кар­тина на вселенската (макрокосмична) ситуация и обхваща целия про­блем за злото, болката и страданието - великите тайни на нашата малка планета, само в няколко фрази, наситени с колосален смислов заряд. Простотата на този велик естествен закон всъщност завоалира огромния мащаб на неговото действие. Той съвсем лаконично излага няколко неща, които аз ще изброя подред, тъй Като разделя­нето на големите идеи на съставните им прости положения е най-добрият път към разбирането:

1. Когато душата контролира съответната форма, налице е добро здраве.

2. Душата е строителят на формата, съзидателната сила в проявление.

3. Това е вярно както за микрокосмоса, така и за макрокосмоса.

4. Резултат на това са целостността, правилното отноше­ние и правилната дейност.

5. Когато не душата, а силите на природата на формата са контролиращи фактори, се появява лошото здраве.

6. Строители на формата са „лунните повелители", т. е. физическите, астралните и менталните елементали.

7. В своята тройственост те образуват личността.

8. Те окултно се намират под ръководството на Луната, която е символ на формата и често е наричана „майка на формата".

9. Идващото от Луната излъчване носи семената на болест­та и смъртта, защото тя е „мъртва планета".

Както виждате, всичко отново опира до източника на основ­ната енергия, която контролира тялото. Макар че душата е източник на целия живот и съзнание, в течение на еони тя е преследвала една основна цел - да съхранява формата Жива и съзнателна докато тя достигне такъв еволюционен етап, че да стане (и да става във все по-голяма степен) полезен и пригоден инструмент, средство на душата за изява и служене. Тогава кармата определя качеството и природата на физическото тяло. То може да бъде здраво, ако с него не е злоупотребено в конкретния или в предишните животи, които предопределят даденото конкретно въплъщение, но може да бъде и болнаво, ако заплаща цената на някаква грешка. Доброто здраве не зависи задължително от съзнателния контакт с душата. Той може да предизвика и предизвиква добро здраве, но при повечето обикновени хора това зависи главно от живота и намеренията на личността - в сегашния живот и в предишните. Душата може да оказва реална помощ, но не преди волята на личността да се е насочила към духовно развитие и по-чист живот.

Даденият закон отразява и базовата връзка, която превръща троичната форма на човека в съставна част от макрокосмичното цяло. Всички форми във всички царства са построени от лунните повелители под въздействие на импулса, излъчван от планетарния Логос, който работи в сътрудничество с Духа на Земята; физичес­кото, астралното и менталното тела се формират от съвкупност­та на трите типа енергизирана субстанция, оформяна от лунните повелители. Връзката на планетарния Логос с този Дух на Земята е връзка на еволюционно Същество с инволюционна същност; то е отражение в трите свята (изкривено под влияние на илюзиите) на връзката между душата и личностния елементал. За лечителя е много полезно да осъзнае, че въздействайки Върху болестта, той на практика се сблъсква с инволюционните животи и се опитва да ра­боти с елементалите. Естествената тенденция на тези намиращи се на инволюционната дъга елементални животи е да блокират и осуетят неговите лечителски усилия и тези на душата; такъв е за тях пътят на еволюцията и именно той в крайна сметка ще ги изве­де на еволюционната дъга.

Когато в хода на еволюцията душата успее да вземе съзнате­лен контрол във и над формата и да създаде проводник, адекватен на своите духовни потребности, това ще се дължи на обстоятелството, че елементалите, от които е образуван личностният еле­ментал, ще са достигнали до онази точка в своето развитие, кога­то ще са готови да тръгнат по пътя на завръщането. Работата на душата никога не е чисто егоистична, насочена само към получаване на средство за израз в трите свята, както може да се стори на повърхностния мислител. От гледна точка на душата това не е приоритетна, а необходима активност, която включва и жертвена работа по спасяване на субстанцията и подтикване еволюцията на материята. Както посочва ,Древният Коментар”: „Майката (субстанцията-материя) се спасява, като ражда Сина (Вътрешния Хри­стос, духовното съзнание)". Това е вярно както за макрокосмоса, така и за микрокосмоса.

В това се крие тайната на страданията и смъртта, проявени на нашата планета. Планетарният ни Логос (ако разглеждаме исти­ната от гледна точка на макрокосмоса) е един от „несъвършените Богове", описани в „Тайната Доктрина"; той е съвършен само за на­шето човешко разбиране, т. е. през призмата на единицата, която е съставна част на едно от царствата, образуващи Неговото тяло на проявление. Истинско равновесие между духа и материята все още няма, макар че точката на баланс вече е много близо; инволюционните сили продължават да са твърде влиятелни и дейността на духов­ните енергии все още се осуетява, макар и в много по-малка степен в сравнение с предишната човешка история; едва идващата след нас велика човешка раса ще стане свидетел на времето, когато точката на равновесие ще бъде достигната и ще настъпи т. нар. златен век. Свойствените за планетата (а следователно и за индивида) точки на триене тогава ще бъдат много по-малко, като областите на разстройства и безполезна активност постепенно ще изчезнат. Това ще може да се види до голяма степен проявено в тялото на напредналия човек или посветения в течение на дълги периоди от неговите въплъщения. Такива паралелни съответствия като прави­ло са верни.

Този закон ни разкрива една чудесна, пропита с надежда карти­на, особено ако даденостите на днешния свят бъдат сравнени с ус­ловията от предишните столетия. Съзнанието на човека е повсеме­стно пробудено; най-неразвитите доскоро раси вече получават об­разование, което по необходимост включва отваряне на ума; добра­та воля се разглежда като необходимо условие за световното разви­тие и хората откриват, че „никой не живее за себе си" - нито инди­видът, нито нацията; те разбират, че обикновеният здрав разум и мъдрост изискват непрекъснато подобрение на условията за живот на всички хора. Това е нова нагласа и свеж, много обнадеждаващ под­ход. Хората се учат да се разбират и опознават; нациите установя­ват по-тесен контакт една с друга; държавни дейци от различни страни обединяват усилията си и съвместно решават световния проблем за подобряване Жизнените условия на хората; мисълта рас­те навсякъде, прави се оценка и се води борба за свобода и истински ценности. Какво е всичко това, ако не усилие на душата на човече­ството за отстраняване на болестта и връщане на здравето в по­разените области, като се унищожат точките на триене? Не е ли това същото, което духовният човек в случай на болест се старае да направи със своето тяло, и не е ли точно това, което лечителят му помага да постигне?

„Лунните повелители" и силите на субстанцията ще трябва в крайна сметка да отстъпят пред енергията на душата (и са подпомагани за това), все едно дали става дума за макрокосмични или за микрокосмични сили.

Изучаващите често са озадачени от твърдението, че плътно­то физическо тяло не е начало. Елена Блаватска особено подчерта­ва този факт, но хората са склонни да предполагат (освен ако не са разпалени теософи), че тя греши или дори че преднамерено заблуждава читателите. Наистина, природата на началата е един от сла­бо разбраните пунктове и едва след като човек си изясни какво всъщност означава начало, той ще може да оцени красотата и точ­ността на това изявление. И така, какво да разбираме под „начало"? Начало е това, което (макрокосмично казано) се развива върху всеки от нашите седем плана, т. е. върху седемте подплана на космичния физически план. Това е зародишът или семето на всеки подплан, кое­то въплъщава някакъв аспект от божествено развиващото се съзна­ние; това е нещото, което е фундаментално свързано с някаква фор­ма на сетивност; това е факторът, на който телата (в хода на сво­ето развитие) се оказват способни да се отзоват. Началото, това е зародишът на осведоменост, побрал в себе си целия потенциал на пълното съзнание при определено равнище на божествената активност. Това е нещото, което прави възможно познанието и съзнател­ния отклик спрямо околната среда, и което означава последователна и „разгръщаща се" сетивна активност, кулминираща във възможното и неизбежно божествено разбиране.

Физическото тяло и в по-малка степен астралното и менталното, са автоматични в своята активност като аспекти на божествения апарат за отклик, т. е. на механизма, който позволява на Небесния Човек, на планетарния Логос и на духовния човек да регистрират съзна­телния си отклик спрямо това, с Което те съгласно божествения план трябва да влязат в контакт. Сега физическото тяло е единственото, което вече е толкова добре развито, че за него в нашата планетна схе­ма няма по-нататъшно еволюционно развитие, с изключение на това, което може да изиска от него духовният човек; повечето изменения се осъществяват в етерното, а не в плътното физическо тяло. Това е факт от първостепенна важност, който все още слабо се осъзнава.

Плътното физическо тяло е достигнало своята висока точка на развитие и интереси (като ментално внимание и йерархично дей­ствие) в предишната слънчева система. Тогава то е изчерпвало бо­жествената цел на еволюционния процес. Човечеството днес трудно осъзнава това. За мен е невъзможно, а и нежелателно да посочвам еволюционните етапи, през които е преминал този божествен ме­ханизъм при подготовката си за задачата, която му предстои да решава в сегашната слънчева система. В даденото божествено въплъщение на нашия планетарен Логос (чрез посредничеството на тази малка планета - Земята), физическото тяло не е цел, а само нещо, което обективно съществува и трябва да бъде прието, адаптирано и включено в общия еволюционен план. Този план изцяло е свързан със съзнанието, физическото тяло е просто проводник (нито повече, нито по-малко) на съзнанието във физически план, а акцентът на вниманието се поставя върху етерното тяло като израз на по-фи­ните проводници и тяхното състояние на въплътено съзнание, фи­зическото тяло е важно, доколкото трябва да дава подслон на меха­низмите за всеки вид съзнателен отклик - от този на най-нисшия тип човешко същество, до онзи, който включва съзнание на посветен от трета степен. Телата и формите на вътрешния съзнателен живот при трите дочовешки царства се сблъскват с аналогичен, но по-лек за решаване проблем. Тук аз разглеждам само човешкото физическо тяло, което не е начало, доколкото в никакъв случай не се явява цел; то не е семе или зародиш на каквото и да било. Всякакви промени вътре във физическото тяло са вторични спрямо целта за съзнате­лен отклик към откровението на една възникваща божественост. Почувствах необходимост да подчертая това поради хаоса, който съществува в умовете на хората по този въпрос.

Нека обобщим: физическото тяло не е начало; то не е основен обект на внимание за стремящия се; то автоматично откликва на бавно разгръщащото се съзнание във всички царства на природата; то постоянно остава нещото, над което се работи, без да прите­жава собствено вродено влияние; то не е важно за активния процес, доколкото е приемник, а не инициатор на активност. Важно е раз­криващото се съзнание, откликът на вътрешния духовен човек спря­мо живота, обстоятелствата, събитията и обкръжението, физи­ческото тяло просто се отзовава. Когато то по погрешка стане обект на внимание, се отбелязва регрес. Ето защо всяко задълбоче­но внимание, отделяно на физическите дисциплини, на Вегетариан­ството, диетата и постите, както и на съвременните видове (т. нар.) ментално и божествено лечителство, е нежелателно и не съот­ветства на заложения план. Затова прекаленото Внимание и акцент Върху физическото тяло са реакционни и напомнят обожествяването на „златния телец" от синовете на Израил; това е връщане към нещо, което някога е било важно, но днес трябва да премине под пра­га на съзнанието.

Разгледах този въпрос именно тук, защото Закон № 7 спира вни­манието върху ендокринните жлези и нашето приближаване към тази тема трябва да става от правилната гледна точка. Жлезите с вътрешна секреция са осезаема част от физическото тяло и следова­телно са елемент от онова сътворено проявление, което не се разглежда като начало. Те обаче са действени и могъщи и не могат да бъдат игнорирани. Същественото тук е изучаващите да разглеждат жлези­те като следствия, а не като причини за събитията, условията и състоянията на тялото, физическото тяло - независимо от това, в което могат да вярват и да твърдят неговите жертви - винаги е обус­ловено от вътрешни причини; то самото никога не е причина. В тази слънчева система и на нашата планета то действа автоматично и се подбужда от причини, породени във вътрешните планове или от действието на душата. Отбележете си важността на това твърдение. Физическото тяло не притежава истински собствен живот, а в даде­ния цикъл просто откликва на импулси, излъчвани отдругаде. Негово­то постижение и триумф е в това, че е успяло да стане автомат. Ако сте в състояние да разберете това правилно, можем да преминем бе­зопасно към разглеждане на Закон № 7 и на Четвъртото Правило.

ЗАКОН № 7:

Ако животът (или енергията) протича безпрепятствено и в правилната посока на своето предназначение (към съответната жле­за), телесната форма откликва и болестта изчезва.

Един от интересните моменти, който изучаващият трябва да си отбележи, е доктрината за посредниците, представяна в цялата си широта и разглеждана като фактор от първостепенно значение във всяко окултно учение. Макар и неправилно тълкувана, тя е под­чертана и в християнското учение за Христа, което Го представя като посредник между гневния Бог и жалкото невежо човечество. Това в никакъв случай не отразява истинската цел на Неговото ид­ване и работа на Земята, обаче тук аз няма да се задълбочавам в техния истински смисъл, тъй като съм разглеждал тази тема на друго място във връзка с Новата Световна Религия [ВЖ. „Проблеми­те па човечеството", глава VI; и „Новата поява на Христос", глава V]. Езотеричната концепция (която е тясно свързана с християнските доктрини) ни учи, че душата е посредник между монадата и личността; същата идея се среща и в много други религиозни представи. Така например, Буда е представен като посредник между Шамбала и Йерархията, който влиза в тази роля веднъж в годината. Сама­та Йерархия е посредник между Шамбала и Човечеството, а етер­ният план (разбиран като космичен, планетен и индивидуален ете­рен проводник) е посредник между висшите сфери и плътното физическо тяло. Цялата система на окултно или езотерично откровение е основана върху тази удивителна доктрина за взаимозависимостта, на планираното и организирано съзнателно обединение и на предава­нето на енергия от един аспект на божествено проявление към друг; енергията преминава навсякъде и циркулира през всичко, като се пре­дава по различен начин от една форма към друга чрез подходящ меха­низъм. Това е вярно както в инволюционен и еволюционен, така и в духовен смисъл; всъщност, последният слабо се различава от първи­те два, както е добре известно на посветените от висока степен. Може да се напише цяла дисертация за предаващите посредници, която би включила в себе си и учението за Аватарите. Аватар е този, който притежава специфична способност или възможност (без да се взема предвид неговата индивидуална задача и предопределената му съдба) да работи с енергиите, които се предават чрез етерното тяло на планетата или на слънчевата система; това обаче е дълбока ми­стерия. То е било демонстрирано по особен начин от Христос във връзка с космичната енергия, когато Той за първи път в историята на планетата е предал космичната енергия на любовта директно върху физическия план на нашата Земя, а също така по специфичен начин и върху четвъртото, човешкото царство на природата. Това трябва да ви покаже, че макар енергията на любовта да е от вто­рия аспект на божествеността, Христос е въплътил и е предал (първо на човечеството, а след това и на останалите царства на природата) четири качества на този аспект. Предадени са онези четири качества, които човечеството е в състояние да усвои. Само едно от тях вече започва да се проявява и това е Качеството на доб­рата воля. Останалите три ще се разкрият по-късно, като едно от тях е свързано по особен начин с лечебните качества на любовта.

Според „Новия Завет" това качество е било наречено от Христос “сила” (неточен превод на първоначално казаната дума); Христос го е споменал, когато лечебната сила е била иззета от Него и Той е произнесъл: „Силата излезе от мен".

Напомних ви горната случка, тъй като дадената истина е пряко свързана с този седми закон. Видяхме, че плътното физическо тяло езотерично се разглежда (във връзва с лечебните процеси) като обикновен автомат; то е само приемник на предаваните енергии. Отбеля­захме, също така, че самото етерно тяло - което е вътре, или „субатом" във всяка форма - представлява структура за предаване на енер­гии, идващи от някакъв външен източник, т. е. от онази точка, върху която вътрешният за формата живот поставя своя основен акцент. За средното човешко същество това обикновено е астралното тяло, в което се закрепва астралната (или емоционалната) енергия, преди да се излъчи към етерното тяло заедно с някакво количество ментална енергия. По-късно, усилената от пречистения ум и предавана чрез лич­ността душевна енергия ще определя етерното тяло и, следовател­но, ще контролира активността на физическия носител.

Този закон спира вниманието ни върху факта, че под въздействие на субективните енергии плътното физическо тяло на свой ред фор­мира „препредаваща структура", чрез която автоматично повтаря активността на етерното тяло. В отговор на енергийния приток от седемте главни центрове на етерното тяло, то създава плътна физическа съединяваща структура, известна под наименованието ендокринна система, откликвайки на прииждащата от етерното тяло енергия, тези жлези с вътрешна секреция отделят хормонални веще­ства, които се вливат непосредствено в кръвообращението.

Тук нямам намерение да навлизам в прекалени технически под­робности, тъй като пиша по-скоро за непрофесионалния читател, отколкото за школуваните медици, макар че и те откровено призна­ват колко малко все още знаят по тази тематика. Научно-изследователската медицина е недостатъчно информирана за влиянието на ендокринните жлези върху кръвта и върху цялата психология на човешкото същество; тя знае малко както за връзката на различните жлези една с друга, така и за образувания от тях жизненоважен апа­рат за управление, който е обединяван, оживотворяван и насочван от седемте етерни центрове. Този факт обикновено се игнорира от ортодоксалния учен и докато не изучи и признае онова, което поражда и обуславя ендокринните жлези, той ще остане в пълно незнание за причините и истинските резултати. Жлезите са преки следствия от седемте типа енергии, които протичат през седемте етерни центъра. Те контролират всички области на тялото. В тяхното създаване виждаме конкретното проявление както на излъчващата, така и на магнетичната активност на всички енергии, защото те са формирани от излъчването на седемте центъра, но тяхното ин­дивидуално и комбинирано действие е магнетично по природа. Из­лъчването извлича плътни физически атоми и ги концентрира в съот­ветните области на физическото тяло, така че те да могат да дей­стват като разпределители (в кръвообращението, а следователно и в плътното физическо тяло) на един от аспектите на вливащата се енергия. Отбележете си, че само един аспект на енергията се раз­пределя по този начин - този, който съответства на третата стра­на на активната разумна субстанция; останалите два скрити аспекта се разпределят като чиста енергия, която действа върху цели области, а не върху конкретни фокусни точки. Ендокринните жлези са именно такива локализирани фокусни точки.

Много ми се иска темата за жлезите и тяхната връзка с центро­вете да бъде правилно разбрана, тъй като цялата тази тематична област е тясно свързана с лечителското изкуство. Едно от следстви­ята от прилагането на лечебната енергия (чрез центъра, обуславящ телесната област, където се намира точката на триене) е стимули­рането на съответната жлеза и усилването на нейната активност. Жлезите - това в последна сметка са посредниците между лечителя и пациента, между центъра и плътното физическо тяло, между етерно­то тяло и неговия автомат - приемащия плътен физически проводник.

Разглеждайки тези особени структури за пряко предаване вли­янието на центровете върху кръвообращението - жлезите с вътреш­на секреция, бих искал да подчертая, че центровете управляват ендокринната система с пряко въздействие, т. е. чрез енергиен поток, излъчван от тяхната сърцевинна точка. Така те обуславят и конт­ролират цели области на тялото и го правят благодарение на онези свои аспекти, които ние символично наричаме „венчелистчета на лотоса". В централната точка на лотоса е фокусирана жизнена сила, която е универсална по своята същност и приема специфичното ка­чество на енергията, за която отговаря центърът, едва след като бъде излъчена и попадне в съответната жлеза. Така нареченият лъч на живота, скрит в сърцевината на всеки център, е монадно отъждествен със своя източник и притежава (когато е в контакт със своите Венчелистчета) едно основно вродено качество - това на при­вличащата енергия. Всяка енергия, излъчвана от единния източник в тази наша слънчева система, е свързана с енергията, която ние наричаме Любов, т. е. с енергията на магнетичното привличане. Венчелистчетата на лотоса и областта от обграждаща го енергия, която образува неговата форма, се характеризират чрез някоя от седемте допълнителни типа енергии; те са еманирани от седемте Лъча, които излизат от единния Източник като Представители на универсалния и разностранен Творец.

Както знаете, в слънчевата система има седем свещени пла­нети, Които са пазителки и изражения на седемте лъча, на седемте качества на божествеността. Нашата Земя, която не е свещена планета, притежава съответно седем центъра, които в зависимост от хода на еволюцията стават приемници на седемте лъчеви каче­ства от седемте свещени планети; така в пределите на слънчевата система се формира гигантска съединяваща мрежа от енергии. Три от тези центрове, изразяващи трите основни лъча, са ви добре из­вестни:

1. Шамбала.....................Лъч на мощта, или целта.

Първи аспект. Енергия на волята.

2. Йерархия.....................Лъч на любовта-мъдрост.

Втори аспект. Енергия на любовта.

3. Човечество................Лъч на активния разум.

Трети аспект.

Енергия на ума, или мисълта.

Съществуват други четири центъра и заедно с посочените три те съставят седемте центъра, или седемте планетарни фокуса на енергия, Които обуславят телесното проявление на нашия планетарен Логос. Чрез тях Повелителят на Света, работейки от собстве­ното Си равнище на космичния план и чрез божествената Си Лич­ност - Санат Кумара, реализира Своите цели на нашата планета.

Съответствия на тези центрове могат по аналогия да се открият и вътре в микрокосмоса - в човека, в него също има седем главни центъра, Които приемат енергията, излъчвана от седемте планетарни центъра - пазителите на седемте аспекта на лъчевата сила. Тези седем енергии обуславят с различна сила проявлението на човека в трите свята и го правят това, което той е във всеки момент от въплътения му живот, показвайки чрез своето въздействие или чрез липсата на въздействие върху центровете каква е достигната­та от него точка на еволюция.

При човека два от центровете се намират в главата, а оста­налите пет са разположени по дължината на гръбначния стълб. Гръбнакът е физическият символ на онова същностно изравняване, което е най-близка задача на целенасочените взаимовръзки, утвърждавани в съзнанието от духовния човек и постигани в резултат на правилна медитация.

Медитацията е специфична техника на ума, която в крайна сметка води до правилна и безпрепятствена взаимовръзка; това е другото име на изравняването. Това означава създаване на пряк канал не само между единния източник и неговото проявление (т. е. между монадата и пречистената личност), но и между седемте центъра в човешкия етерен проводник. Вероятно мнозина от вас с учудване ще осъзнаят, че това всъщност принизява резултатите от медитация­та до равнището на физическите и по-точно - на етерните следствия, което с право може да бъде разглеждано като показател за много ниска ефективност. Това се обяснява с факта, че вие акцентирате върху менталната си реакция спрямо достигнатото уравновесяване, като се впечатлявате преди всичко от новите концепции и идеи, които нахлуват във вашия ум, както и от удовлетворението, получено при това изравняване, в което откривате нов свят (или светове) от явления. Истинските, божествено и езотерично желателни резултати обаче, се състоят в правилното изравняване, балансираната взаимокръзжа и чистите канали за протичане на седемте енергии в микрокосмичната система, които в крайна сметка водят до пълно проявление на божествеността. Всичките седем центъра в етерния проводник на Христос са били правилно регулирани и изравнени, истински пробуде­ни, действащи и възприемчиви към седемте енергийни потока, прииждащи от седемте планетни центъра; затова те са били в състояние да Го държат в пълен и съзнателен контакт с Онзи, в който Хрис­тос е живял, движил се е и е съществувал, физиологичен резултат от това пълно „езотерично отдаване на седемте" спрямо прииждащите духовни енергии в техния правилен ред и ритъм, е била характерната за Христос съвършена ендокринна система. Всички Негови жлези (главни и по-малки) са функционирали правилно, което е довело до появата на „съвършения човек" - физически съвършен, емоционално устойчив и ментално контролиран. Иначе казано, „образецът на поведение" на Христос - благодарение съвършенството на Неговата ендокринна система, постигнато в резултат на достатъчно пробудените и енергизирани центрове - Го е направил символ на божествено съвършен­ство за целия свят; Той е първият от нашето човечество, който е достигнал тази еволюционна степен и „Старшият от голямото семейство на братята", както се е изразил Св. Павел. Някои разпрост­ранени сега изображения на Христос издават собствената си крещя­ща неточност, тъй като не отразяват признаците за съвършенство на Неговата ендокринна система; те погрешно Го показват като слаб и мек човек, лишен от достатъчна сила, бдителна мощ и бодрост. Дадено е обещание, че какъвто е Той, такива можем да бъдем и ние в този свят.

Това обещание произтича от правилното разбиране на науката за центровете. фактическата реалност на центровете ще бъде доказана на всички, когато центровете постепенно бъдат поставе­ни под контрола на душата, когато бъдат правилно и научно енергизирани и приведени в състояние на истинска „жизненост", и когато започнат да обуславят цялата подконтролна им област на тялото, като поемат (взети заедно) всички части от човешкия организъм под своето излъчващо и магнетично управление.

Именно центровете съединяват тялото и го превръщат в едно свързано, съгласувано, енергизирано и активно цяло. Както знаете, при смърт нишката на съзнанието се оттегля от теменния, а нишката на живота - от сърдечния център. Новото за отбелязване в случая е, че такова двойно оттегляне повлиява всички центрове на тялото. Закрепената в теменния център нишка на съзнание придава специфика на венчелистчетата на тъй наречения в източната литература „хилядолистен лотос", а те са свързани и специфично въздействат (както излъчващо, така и магнетично) върху венчелистчетата на всички останали главни центрове на етерното тяло. Теменният център поддържа тяхната характерна активност и когато това ка­чество на съзнателен отклик се оттегли от него, последствието от това веднага се усеща във всички венчелистчета от всички центрове; придаващата специфична окраска енергия се оттегля, като напуска тялото през теменния център. Същата обща техника се отнася и за закрепената в сърцето нишка на живота, след като тя премине (заед­но с нишката на съзнанието) във и през теменния център. Докато нишката на живота е закотвена в сърцето, тя енергизира и поддържа жизнеността на всички центрове в тялото, като разпраща своите жизнени нишки към точките, които се намират в самия център на лотосите, или в сърцевината на центровете. Това понякога се нарича „скъпоценност в лотоса", макар че този израз по-често се използва по отношение на монадната точка в сърцето на егоичния лотос, нами­ращ се в неговата собствена сфера. При настъпване на смъртта ду­шата прибира нишката на живота като я оттегля от сърцето към главата, а оттам обратно към своето душевно тяло; така тя увлича и изтегля живота от всеки център на тялото, в резултат от което физическото тяло умира и се разлага, като повече не представлява свързано, съгласувано, съзнателно и живо цяло.

Ендокринната система, или системата от жлези с вътрешна секреция, е пряко подчинена на центровете и действа в пълен синхрон с тях. По време на въплъщение животът (енергията) протича през нея правилно и безпрепятствено в случаите на високоразвит индивид, или затруднено и неправилно в случаите на средния и неразвития човек; чрез същата тази система за ендокринен контрол човешката форма от­кликва или не откликва на заобикалящите я световни енергии. Погледнато през призмата на нашата тема за лечителството, човек може да бъде болен и слаб или пък здрав и силен в зависимост от състояни­ето на центровете и на техните веществени образувания - жлезите. Трябва винаги да се помни, че центровете са основните посредници на физически план, чрез които душата проявява живота и качеството в съответствие с достигнатата еволюционна точка, както и че ендок­ринната система е само неизбежна и неумолима материализация на управляваните от душата центрове. Затова жлезите много вярно показват достигнатата от човека еволюционна точка и в зависимост от нея са отговорни за неговите недостатъци и ограничения или об­ратно - за ценните му качества и достигнатите от него съвършен­ства. Човешкото поведение във физическия план се обуславя, контро­лира и определя от природата на неговите жлези, а те се обуславят, контролират и определят от природата, качеството и жизненост­та на центровете, които на свой ред в растяща според еволюцията степен се обуславят, контролират и определят от душата. Преди да бъдат поставени под нейния контрол, те се обуславят, характеризират и контролират от астралното тяло, а по-късно - от ума. Целта на еволюционния цикъл се състои именно в разгръщането на тази контролираща, обуславяща и определяща функция от страна на душата; днес човешките същества се намират на всички възможни и мислими степени от развитието на този процес.

Разбирам, че много от казаното дотук е добре известно и се повтаря. Аз обаче сметнах за важно да направя някои повторения, за да внеса допълнителна яснота във вашето мислене.

Кармичният процес във всеки индивидуален живот по необхо­димост се проявява и отработва с посредничеството на жлезите, които определят реакцията на човека към различните обстоятел­ства и събития. Резултатите от всички предишни животи и от цялата извършена в тях дейност се регистрират от Повелителите на кармата. Кармичният закон работи в тясно сътрудничество с лунните Повелители, които строят и оформят телата, образува­щи личността; в процеса на еволюция този закон работи във все по-тясно сътрудничество с целта на душата. Целият този проблем по необходимост е изключително объркан и сложен, затова всичко, ко­ето тук мога да направя, е да дам само някои ориентири за размисъл. Именно с тази система от центрове и техните овеществени следствия - жлезите, е принуден да работи лечителят, като най-внимателно се вглежда в тях и ги изучава. Всяка стимулация, коя­то той може да извърши спрямо някои център в тялото на пациен­та, както и всяко изземване на енергия от него, могат да окажат съвсем определено въздействие върху свързаната с този център жлеза и да повлияят върху секрецията, която тя отделя в кръвообращението.

Както ви е известно, седемте главни центъра със съответни­те им жлези са следните:

ЦЕНТЪР.............................................ЖЛЕЗА(И)

1. Теменен............................................Епифиза

2. Междувежден (аджна)..................Хипофиза

3. Гърлен..............................................Щитовидна

4. Сърдечен..........................................Тимус

5. На слънчевия сплит......................Панкреас

6. Сакрален..........................................Полови

7. В основата на гръбнака...............Надбъбречни

 

В тялото има много други центрове и жлези, но лечителят работи само с тези седем, тъй като малките и допълнителните жлези са управлявани от центъра, който контролира областта на тяхното местоположение. Лечителят не трябва да претоварва мисленето си с многобройните подробности за тази помощна систе­ма от жлези с присъщата за нея заплетеност на по-малките вътреш­ни взаимовръзки. На приведената по-горе таблица са посочени цент­ровете и жлезите, които фундаментално определят психичната да­деност на човека и състоянието на неговото здраве - добро, средно или лошо. Изучаващият трябва да помни, че първичното следствие от активността на жлезите и тяхната секреция е психологично. Човекът върху физическия план емоционално и ментално е такъв, какъвто го прави неговата ендокринна система; тя определя дори физическите дадености на индивида, доколкото те често са повлия­ни от психичното състояние на неговия ум и емоции. Самоцентрираният обикновен човек поставя акцента върху физическия проводник, като отделя незначително или никакво внимание на равновеси­ето или неравновесието на своята ендокринна система, т. е. на орга­низацията и подредбата (ако мога да употребя тези думи), които определят неговото психологично влияние върху околните. Тук ня­мам намерение да подлагам на анализ различните жлези, нито да отбелязвам как те реагират на пробуденото или непробуденото състояние на центровете, как ограничават или стимулират отзив­чивостта на човека към околната среда, как влияят върху разбира­нето му за живота и как определят пасивността или активността на неговите обичайни реакции спрямо различните събития и обсто­ятелства. Трябва дебело да се подчертае, че човекът е такъв, какъвто го правят жлезите, а те на свой ред са само следствие от дейността на някои мощни вътрешни източници на енергия. Не смятам за излишно да повтарям тази жизненоважна истина.

Рано или късно медицинската наука ще открие истината, която вече витае във въздуха, че личността и физическата даденост на човека не могат кардинално да се променят, ако се работи само и единстве­но с жлезите; в това отношение за изминалите 30 - 40 години, откакто ендокринолозите работят по дадената тематика, е постигнат съвсем малък реален прогрес. Бяха открити някои неща; бяха отбелязани изве­стни резултати на активност или пасивност на жлезите; някои типо­ве хора бяха признати като илюстративни за активността или пасивността на ендокринната система; приложени бяха определени облекча­ващи мерки и дейността на жлезите се стимулираше или забавяше (с положителен или отрицателен ефект) чрез различни терапевтични методи и видове медикаментозно лечение. Вън от това обаче известното си остава малко и най-добрите умове, посветили се на тези изслед­вания, осъзнават факта, че пред тях е неизвестността. Тази ситуация няма да се подобри докато съвременната медицина не признае, че светът на причините - по отношение на ендокринните жле­зи - се крие в етерното тяло с неговите седем центъра; едва тогава медиците ще разберат, че всяка свързана с жлезите работа трябва по необходимост да бъде пренасяна от седемте следствия (или веществе­ни образувания) на центровете към самите тези центрове.

Затова лечителят игнорира съответната жлеза и работи пря­ко с центъра, който обуславя „точката на триене" и контролира областта на нейното влияние; по този начин косвено се включва и жлезата, която центърът е създал, организирал и заредил с енергия.

Съгласно този закон, лечителят трябва да осъзнава необходи­мостта от формиране на чист канал или безпрепятствен проход, по който носещият здраве живот да протича от „необходимия център" в етерното тяло на лечителя към свързания с него център в тяло­то на пациента, а оттам чрез съответната жлеза - в кръвообраще­нието. Не забравяйте вечната истина, че „кръвта е живот", дори ако тя засега е необяснима както от езотерична, така и от медицинска гледна точка.

Лечителят трябва да се научи да работи с жизненото начало, а не с някаква неопределена енергия, която се задвижва със силата на мисълта или чрез могъществото на любовта, както в наши дни практикуват различните лечителски системи по света. контактът и задвижването на жизненото начало се осъществяват чрез прочистване на определени канали в етерната структура, която стои в основата на всяка част от тялото на пациента. Това прочистване се постига не с мисли за здравето, с твърдения за божественост или с изкореняване на „заблудите" в менталния подход на пациента, а чрез далеч по-прозаични методи за насочване на енергийните потоци през определе­ни центрове, което позволява да се влияе върху някои жлези в поразе­ната телесна област, станала източник на болка и страдание.

Факторът на мисълта, или правилното мислене, е задължителен елемент на терапията, доколкото лечителят трябва да се научи да мисли ясно, преди да успее да предизвика желаните резултати. Проникващата в проводника на пациента енергия обаче не е ментална, а е една от седемте форми на пранична или жизнена енергия. Тя протича по силовата линия или канала, който обединява всички центрове и ги свързва с жлезите. Така се формира взаимосвързан и всеобхватен ме­ханизъм за управление, съставен от следните системи, които от езотерична гледна точка символизират велики космични процеси:

1. Етерното тяло като цяло, с неговите канали и свързващи енергийни линии, лежащи в основата на всяка част от човешкия организъм.

2. Седемте главни центъра, всеки от които се отличава със специфични качества и е свързан с останалите центрове чрез етерни фибри или силови нишки.

3. Надисите, които представляват система от малко по-плътни етерни канали, или микроскопични силови линии, заложени в основата на цялата нервна система - на всеки нерв и нервен възел.

4. Самата нервна система, чиято сфера на влияние обхваща ця­лото тяло на човека.

5. Ендокринната система, или тази на жлезите с вътрешна секреция.

6. Кръвта като приемник на потоците от жизнена енергия, ко­ито ендокринната система излъчва чрез хормоните.

7. Взаимозависимата цялост на горните системи, разбирана като божествено проявление на духовния човек във всяко въплъщение и във всяка точка от еволюцията.

Така, два големи енергийни потока пронизват и оживотворяват цялата тази съвкупност от системи: потокът на съзнанието и този на живота. Първият работи чрез нервната система, а втори­ят - чрез кръвообращението. На практика те са толкова тясно вза­имосвързани, че когато са в действие обикновеният човек трудно може да ги различи.

Лечителят обаче не работи с аспекта на съзнанието, а само с този на живота; съвършеният лечител (какъвто засега няма) въздейства чрез една тайнствена и непозната точка, разположена в самото сърце на центъра. Това е точката на живота. Лечителят трябва да помни, че животът се излъчва от тази сърцевинна за центъра точка към венчелистчетата на лотоса, а източник (от физическа гледна точка) на живото, дишащо и чувстващо човешко същество е съвкупността от живота на центъра и свойственото за венчелистчетата съзнание.

Зад тази жизненост и съзнание се крие Същността, духовният човек, актьорът, този, който чувства (на различни равнища), мислителят. Простотата на това твърдение е донякъде подвеждаща, защото има и други фактори, взаимовръзки и енергии, които също трябва да се имат предвид; по принцип обаче това е фундаментална истина и лечителят може да действа като изхожда именно от нея.

Интересно е да се отбележи, че Великият Призив, който сега се разпространява по света, се основава върху същата фундаментална концепция за големите системи, обуславящи човечеството като цяло; то може да бъде енергизирано от нахлуващите енергийни по­тоци, които носят нов живот и здраве за целия човешки род чрез планетарните центрове на божествена жизненост и съзнание.

Четвъртото Правило, което съпровожда Закон № 7, е изключително важно. Това се дължи на пределната му простота и на фак­та, че ако бъде правилно разбрано и следвано, то ще хвърли мост между субективните и обективните методи за лечение на болести­те. Законът, който разгледахме по-горе, също е изключително оп­ростен, ясен и недвусмислен и е същностно свързан със субектив­ната природа и обективната форма. Изучаващите обаче не бива да се подвеждат от неговата опростена форма и от ясните му и ди­ректни твърдения. Съществува тенденция езотеричните учения да бъдат разглеждани като задължително неясни и трудни за разби­ране, което винаги предполага необходимост от „езотеричен нюх" (каквото и да означава това), за да се стигне до правилно разбира­не. Всъщност, колкото по-прогресивно е едно учение, често толко­ва по-проста е формата му на изложение. Евентуалната му нераз­бираемост произтича от невежеството на изучаващия, а не от на­чина, по който то е изложено от учителя. И така, въпросното пра­вило звучи по следния начин:

ЧЕТВЪРТО ПРАВИЛО;

Внимателната диагноза на болестта, основана върху сигурни външни симптоми, ще се опрости до такава степен, че след определя­нето на поразения орган, върху най-близкия до него център в етерното тяло ще бъде въздействано с методите на окултното лечение, без да се пренебрегва и обикновената медицинска или хирургична помощ.

Правилото не изисква особени пояснения, тъй като е съставе­но от следните ясни и лаконични инструкции:

1. Трябва внимателно да се диагностицира заболяването, като се изхожда от безспорни външни симптоми.

2. Необходимо е сигурно локализиране на органа, в който се е загнездило неразположението. Тези две действия се отна­сят до плътното физическо тяло.

3. След това вниманието се насочва към етерния център, кой­то се намира най-близо до засегнатата област.

4. Използват се методи на окултно лечение, насочени към сти­мулиране или успокояване на дадения център.

5. Едновременно се прилагат и всички необходими външни, ортодоксални методи.

Повечето модерни „лечители" се провалят именно по въпроса за внимателната диагноза. Те не притежават достатъчно знания за физическото тяло и за патологията на болестта с нейните първични и вторични симптоми, нито са в състояние да определят природата на неразположението; това е така, защото обикновеният лечител няма нужното медицинско образование и в същото време не притежава онези висши психични дадености, които биха му позволили да изясни истинската диагноза по окултен път. Затова той се ограничава с общото предположение, че човекът е болен, че проблемът се е загнез­дил в някаква предполагаема област на физическото тяло, че паци­ентът се оплаква от определени болки и че ако той стане достатъч­но покорен и успее да осъзнае заедно с лечителя факта на своята божественост (а кой може това, братко мой?) - тогава, след като е изпълнен с вяра в лечителя, той със сигурност ще бъде излекуван.

Тук най-силно впечатление прави двустранното невежество както на пациента, така и на целителя. Изключително тъжно явле­ние е склонността на лечителите да вярват, че ако терапията е била успешна, това е резултат изключително на приложените от тях лечебни методи, без да допускат, че пациентът вероятно би оздра­вял и без тяхната помощ. Всъщност, лечението може да е било ускорено от фактора вяра, а вярата - това е самата енергия на пациен­та, фокусирана в подсказаната от лечителя посока, което (съгласно закона, че „енергията следва мисълта") води до „проявление" на тази енергия в поразената област. „Взривът" (ако мога да използвам толкова силна дума) от енергията на вярата у двете заинтересовани лица - лекуващ и лекуван, окултно предизвиква достатъчна енергийна стимулация, за да се постигне изцеление, когато то във всички слу­чаи е неизбежно. Налице е само ускоряване на оздравителния процес, без да говорим за истинско окултно лечение, доколкото не са прила­гани никакви действително окултни лечебни техники. Психологически същото се получава и по време на „покръстване", както това се на­рича от фундаменталната Християнска школа. Вярата на човека и тази на евангелиста, плюс вярата на публиката (ако има такава), водят до психологично изцеляване чрез преодоляване на вътрешни­те раздвоения и постигане на макар и временно единство.

Трябва добре да се разбере, че в сътворения свят не съществува нищо друго, освен движеща се енергия, и че всяка мисъл насочва някакви енергийни аспекти, макар и винаги в сферата на влияние на някоя по-голяма мислеща и насочваща енергия. Вярата на лечителя и тази на пациента са примери за енергия в движение; днес това обикновено са единствените енергии, които се използват в лечителството. Официалната медицина също работи с тези енергии, като допъ­лва своите ортодоксални методи с вярата на пациента в лекаря и в неговото научно знание.

Съветът за прилагане по възможност на утвърдените медицински и хирургични методи не се нуждае от особени пояснения, още пове­че, че нееднократно се спирах на тази тема в хода на нашето учение за лечителството. Важното е хората да разберат, че проверените и научно доказани медицински и хирургични знания са също такъв израз на божествения опит и разбиране, както и многообещаващите, насто­ятелни и доста непохватни методи на тъй нареченото „божествено лечителство". Макар че повечето от ортодоксалните методи си ос­тават експериментални, те са по-малко хипотетични в сравнение с методите на модерните лечители, тъй като заложените в тях научни знания са доказани и реални. Те трябва да се прилагат и да се пол­зват от доверието на пациента. Най-добрият лекуващ екип (който сега рядко се среща) е този на медик и духовен лечител - всеки работи в собствената си област, като двамата си имат пълно доверие. Няма нужда да призоваваме божествената помощ, ако трябва да наместваме кости - с това хирургът ще се справи отлично, или да лекуваме инфекции, което прекрасно се удава на лекаря. Лечителят може да помогне и да ускори оздравителния процес, но ортодоксалният лекар също може да съдейства за успешната работа на лечителя. Двете групи обективно имат нужда една от друга.

Допускам, че казаното няма да се хареса нито на духовния лечи­тел, нито на ортодоксалния медик. Крайно време е обаче те да се научат на взаимно уважение и да се подготвят за съвместна работа. Духовният целител и новите методи на ментално лечителство имат значително по-малък принос за човечеството в сравнение с работата и знанието на професионалния медик. Дългът на света към лекарите и хирурзите е огромен, докато дългът към лечителите със сигурност не е толкова голям; освен това, те често тровят атмосферата с горчилка и с постоянна критика към лекарите и официалната медици­на. Достоверността на натрупаните знания и опит предпазва ортодоксалната група от подобно поведение; освен това е ясно, че при спе­шен случай дори духовният лечител ще повика професионален медик.

Законът и правилото, които сега ще разгледаме, ни пренасят в областта на истинската абстракция и за вас ще е трудно да раз­берете повечето от това, което тук мога да изложа. Този Закон № 8 ни връща към самия първоизточник на всички свързани с човешкото същество явления - към волята на безсмъртната душа за въплъщаване на земята и за оттегляне от въплъщение. Той разглежда също така влиянието на волята, която може да предизвика болестта и да я използва като пряко средство за такова оттегляне. По отно­шение на волята все още съществува голямо неразбиране и това прави тази тема много трудна за обяснение.

ЗАКОН № 8:

Болестта и смъртта са резултат на две активни сили. Едната е волята на душата, която заявява на своя инструмент: аз вземам Същността назад. Втората е магнетичната сила на планетния жи­вот, която съобщава на живота в атомичната структура: „Часът на обратното поглъщане дойде. Връщай се при мен ". Така, съобразно цикличния закон, съществуват всички форми.

В случаите на болест и смърт винаги откриваме присъствие­то на два аспекта от природата на божествената воля; единият е волята на душата да доведе въплъщението докрай, а другият е воля­та на духа на земята (т. е. на основната елементална сила) да си възвърне освободената и временно изолирана субстанция, от която се е ползвала душата по време на въплъщението.

Тук са въвлечени и факторът време, взаимодействието между точката на душевната воля и размитата, но вечно присъстваща воля на елементалния дух на субстанцията, плюс тяхната циклична връзка. Нека ги разгледаме по-подробно.

Това, което сега имам да ви съобщя, е изключително важно и ще хвърли нова и необичайна светлина върху цялата тема за болест­та. Преди всичко ще разгледам втората половина от закона, която се отнася до „магнетичната сила на планетния живот", която съоб­щава на живота в атомичната структура: „Часът на обратното поглъщане дойде. Връщай се при мен".

За да разберете правилно тази фраза, ще напомня, че човешкото същество е духовна същност, която заема или оживотворява (предпочи­там тази окултна дума) плътния физически проводник, физическото тяло е част от общата планетна структура, образувана от живи ато­ми, които се намират под контрола на планетарната същност и са част от нейния живот. Волята на оживотворяващата го душа придава на този плътен физически проводник Временна и целенасочена свобода, но той си остава присъща и неразделна част от съвкупността на цялата атомна субстанция, физическият проводник - който притежава собствен живот и степен на интелект, т. е. „инстинктивна природа", - е наречен от езотеристите физически елементал. През време на въплътения си живот физическото тяло приема етерната жизненост и съхранява специфична­та си форма в резултат на действието на онази свързваща сила (или по­средник), която обхваща всички живи атоми и поддържа тяхното един­ство, физическото тяло е велик символ (в пределите на единния живот) на многото животи, от който е образувано; то е нагледен пример за вро­дена съгласуваност, единство, синтез и взаимовръзка физическата или планетната прана е най-нисшата форма на пранична енергия; тя е израз на живота на цялата съвкупност от атоми (изграждащи всички външни форми), когато те влизат в контакт с отделна атомична структура на плътното физическо тяло, принадлежащо на индивидуална оживотворяваща душа от някое царство на природата; в случая и от гледна точка на нашето обучение - от човешкото царство.

Което е вярно в това отношение за индивида (микрокосмоса), е вярно и за планетата, която подобно на човека представлява съгла­сувано цяло. Нейната цялостност е резултат от връзката между двата аспекта на живота - на планетарния Логос и на духа на земя­та (който е живот на съвкупността от атомите, образуващи всички форми). Плътното физическо тяло на човека е част от тази съвкупност на жива субстанция, на елементален живот, и това го превръща в символ. функционирайки микро- и макрокосмично, тези два живота създават онази жива пранична енергия, която циркулира през етерните тела на всички форми и създава у тях съгласуваност и синтезно взаимодействие; точно тя може да бъде видяна в каче­ството й на най-плътен аспект на етерното тяло, образуващо здравата аура на растенията, дърветата, морските организми, живот­ните и човека. Етерното тяло е пронизвано и обуславяно и от други енергии и потенциали, но тук аз разглеждам само техния най-нисш физически аспект. Той е показателен за живота на елементала на нашата планета (духа на земята) - един божествен живот, който осъществява своя прогрес върху инволюционната дъга на проявление. Духът на земята запазва властта си над атомичните структури, от които са образувани всички форми, включително и физическото тяло на човека; в определен момент той събира и поглъща об­ратно (реабсорбира) онези елементи от своя живот, които времен­но са били отделени от него по време на въплътения опит на всяка душа във всяко царство на природата. Трябва да отбележим, че атомите са нюансирани или обусловени от два фактора, за които е от­говорен единствено духът на земята:

1. От фактора, наречен Карма на живота на планетарния елементал. Това е инволюционна, низходяща карма, съвършено различна от кармата на планетарния Логос, Който е духо­вен живот върху еволюционната дъга. Затова дадената инволюционна карма обуславя жизнения опит от чисто физическата гледна точка на формите, образувани от атомична субстанция.

2. От фактора, наречен ограничение. Освен кармата, която се проявява във физически събития и засяга всички физически форми, образувани от тази елементална същност, физическите проводници на всички животи във всички царства на природата са обусловени и от конкретната фаза в цикличното влияние на планетарния дух, както и от неговата еволюционна точка. Този инволюционен дух все още не е достиг­нал точката на съвършенство, но се придвижва към своята специфична цел, която ще бъде постигната едва след като той поеме по еволюционната дъга на опита. Това все още е много далече в бъдещето. Нашият планетарен Логос - този велик божествен живот, в който живеем, движим се и съществуваме - е засега един от „несъвършените Богове" от гледна точка на целта, към която се стремят всички планетарни Логоси. Неговото тяло на проявление е нашата Земя, но тя все още не е свещена планета. Духът на земята си остава много далеч дори от онова относително съвършенство, за което е осведомено съзнателното човеш­ко същество.

Достигнатата от духа на земята еволюционна точка влияе върху всеки атом от неговото тяло - тялото на една инволюционна същност. Резултатът от неговото несъвършенство, а не от това на планетарния Логос, се проявява в наличието на болести във всич­ки форми и царства на природата. Минералите са изложени на износ­ване и разпад; „умората" на металите вече е доказан научен факт; всички растения и животни са подвластни на болестта, загнездена в структурата на тяхната форма; болестта и смъртта са присъщи дори на атомите, от които са съставени всички организми. Човекът не прави изключение от това общо правило. Затова, както неведнъж съм посочвал, болестта не е плод на неправилното мислене или на несполучливото провъзгласяване на божествеността. Тя е присъща на самата природа на формата и е показател за несъвършенствата, от които страда духът на земята; тя (болестта) е отличен метод, чрез който елементалният живот съхранява своята цялост и спо­собността си да реабсорбира това, което му принадлежи, но което е било въвлечено под друго управление от притегателната Жизнена способност на душата, призвана да оживотворява всяко царство на природата по време на цикъла на въплъщение.

Това със сигурност ще ви даде ново разбиране за болестта. Подтикван от душата и от волята за въплъщение, човекът създава форма, чиято субстанция вече е изложена на външните влияния и е наситена с жизнените импулси на духа на земята. Правейки това, човекът поема отговорност за своята елементална форма, но в също­то време определено е ограничаван от природата на формообразуващите атоми. Атомичната субстанция, чрез която се проявява духът на земята, винаги носи в себе си „семената на възвръщането", които правят възможно обратното й поглъщане (реабсорбиране). Тя е съставена от материя с всевъзможни степени и качества - от най-грубата до най-фината; пример за последното е било качеството на субстанцията, която е направила възможно появяването на Буда и Христос. Повелителят на Земята, или планетарният Логос, не може да намери субстанция (наситена с духа на земята), която да е дос­татъчно чиста по природа и качество, затова Той не може да се материализира, или да се яви, както това са направили Буда и Хрис­тос. Малцина от Членовете на Съвета на Шамбала могат да наме­рят необходимата или адекватна субстанция, чрез която биха мог­ли да се явят; Те не могат да приемат плътно физическо тяло и са принудени да се задоволят с етерния проводник.

Така се очертават три типа живот, които въздействат върху плътното проявление на човешкото същество по време на ограни­чената му телесна поява или въплъщение:

1. Животът на самия духовен човек, който през по-голямата част от проявеното битие се предава от Монадата чрез ду­шата.

2. Животът на онази съвкупност, която отразява елементалното битие на четвъртото, или човешкото царство на при­родата; този живот (съгласно Закона за Изолацията или Ограничението) засега представлява само аспект от живо­та на духа на земята.

3. Съвкупността от животи, свойствени за самата атомична субстанция, от която са направени всички форми. Това е цялостният живот на духа на земята.

Тук ние не разглеждаме душата на атома или на която и да е друга (голяма или малка) форма, а се интересуваме изключително от живота, или от първи аспект. Той се проявява като „воля да бъдеш" и макар че присъства винаги, е активен само по време на живота на формата, или във фазата на сътвореното проявление. Именно тук влиза в действие факторът воля и се откроява връзката между во­лята, формата и въплъщението.

Един от факторите, които определят въплъщението, е нали­чието на т. нар. „воля за живот"; когато е ярко изразена в човека, той проявява силна привързаност към физическия план; ако тя не е дос­татъчно активна или вече е оттеглена, човекът умира. животът във физическото тяло технически и окултно се съхранява под въздействие на могъщата „воля да бъдеш", проявена от въплътения духовен човек и оказваща влияние върху магнетичната сила на планетарния живот, която е свойствена за всеки атом от природата на формата; благо­дарение на атомите - изолирани и събрани във форма от Закона за Притеглянето - човекът получава битие във физическия план. Тази магнетична сила е израз на волята на планетарната същност, ако можем да приложим думата „воля" спрямо присъщата за духа на земя­та тенденция към свързаност. Това е проекция на нейното специфич­но състояние на съзнание в една изолирана форма, създадена, заета и обитавана от душа, т. е. от живия човек.

Неведнъж използвах израза „изолирана форма", тъй като имен­но този особен аспект на изолация обуславя физическото тяло на човека (и на всяка жива форма), като го прави отделен, единен и вре­менно живеещ собствен живот в отговор на изявената жизненост на въплътяващата се душа. Съединената сила на отделните и изо­лирани атоми - особено планетарната структура на духа на земята - временно се подчинява на индивидуалната реакция спрямо планетарния живот. Единствено свързващите и магнетични качества се за­пазват във всяка форма на активност, като действат заедно с „во­лята за живот" на духовния човек или на която и да е одушевяваща същност. Това създава съгласувана и единна форма, обединена от жизнеността на духа на земята и от тази на духовния човек, т. е. от два различни аспекта на жизнеността. По този начин (надявам се да разберете основната ми идея) се получава обединение между двата аспекта на живота и двете форми на волята, или целта. Вис­шият е еволюционен, а нисшият е инволюционен по природа и имен­но това създава конфликта. Доколкото единият тип енергия е еволюционен, а другият е инволюционен, техните борещи се сили ста­ват изразители на проблема за двойствеността, т. е. за дуализма на висшето и нисшото в неговите различни степени. Крайната фаза на този конфликт настъпва едва когато „Стражът на Прага" и „Ан­гелът на Присъствието" се срещнат. Именно това завършващо съби­тие бележи края на конфликта между инволюционния и еволюционния живот, между остатъчната магнетична воля на елементалните сили (присъща на атомите, които образуват трите тела на лич­ността) и волята на духовния човек, застанал пред прага на освобождението от магнетичния контрол на субстанцията.

Духът на земята намира своето съответствие в сътворения израз на духовния човек чрез съществуването на личностния елементал, който може да бъде (и често е) остатъчна сила, доминирана изцяло от желанията и лишена от истинска личностна интеграция, но може да бъде и високоорганизиран и могъщ фактор, който се е издигнал до висока степен на личностна организираност и е станал ефективен инструмент за духовния човек в трите свята на неговата еволюция. Следват конфликтите, характерни за пътя на Учени­чеството и за този на Посвещенията. Тогава жизнеността на духов­ния човек и неговата воля да прояви божественост стават до така­ва степен доминиращи, че предизвикват смъртта на личността; тази тенденция кулминира по време на третото посвещение. При това преживяване монадната воля се проявява с такава динамична мощ, че волята на елементалните животи на троичната личност бива напълно обезсилена.

От гледна точка на нашата тема обаче, атомичната субстан­ция, която е наситена с живота на духа на земята и е насочвана от неговата зачатъчна воля, се проявява като магнетична сила и се намира в постоянен конфликт с живота на душата вътре в оживотвореното от нея тяло на проявление. Този конфликт или напрежение (триене) е основната причина за това, което вие наричате болест.

Болестта е дисхармония, причинена от огъня на триенето; поразени са онези области, където има напрежение (триене) и чиято атомична субстанция временно отстоява свой собствен тип жизне­ност и откликва (понякога до смърт) на магнетичното притегляне, оказвано от волята на духа на земята. Ако това притегляне се окаже достатъчно силно, триенето в атомичната структура на подконтролната за някой от етерните центрове област ще нарасне дотолкова, че болестта ще се изостри, а животът на духовния човек бавно или бързо ще се оттегли; тогава желанието за живот, духовната „воля да бъдеш", няма да са толкова силни, колкото желанията за обратно поглъщане (реабсорбиране), характерна за атомите, които образуват физическото тяло; затова човекът умира в обикновения, физически смисъл на думата.

Планетарният живот заявява: „Часът на обратното поглъщане дойде. Връщай се при мен". Тенденцията за завръщане днес е доминираща нота в субстанцията на човешките тела и носи отговорност за лошото здраве, характерно за повечето хора; тази тенденция е доми­нирала от векове, но нещата бавно се променят и накрая ще дойде време, когато атомите на телата, или елементалните сили, ще бъдат насочвани по пътя на обратното поглъщане (реабсорбирането) само по волята на духовния човек и в отговор на неговата пряка заповед, а не под въздействие на магнетичната сила на духа на земята.

Обсъждайки Законите и Правилата, ние отбелязахме, че по прин­цип болестта и смъртта се обясняват с оттеглянето на слънчевия живот (енергията на душата понякога се нарича „слънчев огън") от конкретна област или от цялото физическо тяло. Този факт трябва да напомня на изучаващите колко е необходимо да се прави разлика между силата (или живота) на „лунните повелители", свойствена за всички атоми, от които са образувани различните органи и форми, и енергията на душата, която в качеството си на интегриращ фактор изпълва и пронизва цялото тяло. Затова, символично казано, има мо­менти, когато животът на лунните повелители започва да доминира в някаква конкретна област до такава степен, че засенчва този на душата и последвалото оттегляне на слънчевия живот предизвиква болестта; с други думи, болестта се предизвиква от триенето, кое­то възниква поради неотстъпчивостта на лунните повелители. Смъртта обаче не е показател за пълната победа на лунните повели­тели, а по-скоро за това, че според плана на душата и вследствие завъ­ршването на жизнения цикъл енергията на душата изцяло се е оттег­лила, като е оставила лунните повелители сами и без контрол. Поня­кога, доколкото това също може да влиза в плана на душата, лунните повелители стават временни победители, макар и без да настъпи смъртен изход; в такива случаи оздравяването е свидетелство за по­степенното завръщане на енергията на душата и последващото пре­минаване на лунните повелители под нейния контрол. Въпросният аспект на душевната енергия не е елемент от онези енергии, които представят и водят качеството на душата към проявление. Това е енергията на живота, която идва от Монадата и преминава през ду­шата като канал и средство за контакт; няма нужда да повтарям, че нейният пряк канал е сутратма. Това не е нито антакарана, нито творческата шийка или тази на съзнанието. При тежка болест те често губят своята активност, тъй като аспектът на живота отслабва и бавно или бързо се оттегля.

Оттук става ясно защо тези, които са успели да построят антакарана - този сияещ като небесна дъга мост между Монадата и личността, са установили един непостижим за средния човек кон­такт между Монадата, Източника на живота и личността (раз­глеждана като израз на живота в неговата обективност). Тогава не душата, а Монадата контролира циклите за външно проявление и посветеният вече умира по своя воля и в съответствие с плана или потребността на своята работа. Това безспорно се отнася само за посветения от висока степен. Струва ми се, че за вас е полезно и интересно да знаете тези неща. От всичко гореказано произтича и постулатът за всеобхватността на божествения живот, защото лунните Повелители са също такъв аспект на този божествен жи­вот, какъвто е и енергията на душата.

Затова е толкова важно да се поощрява кремирането, а не по­гребването в земята, както е досегашната практика. Кремацията по-бързо възвръща животите на лунните повелители в централния ре­зервоар на живота, отколкото всеки друг метод, защото „нашият Бог е огън всепоглъщащ", а всички огньове са сродни с централния Огън.

Нека сега изучим правилото, съпътстващо Закон № 8.

ПЕТО ПРАВИЛО:

Лечителят трябва да се стреми вътрешно да обедини своята душа, сърце, мозък и ръце. Така той ще може да влее жизнената си це­лебна сила в пациента. Това е магнетична работа. Тя лекува болест­та или напротив - задълбочава т. нар. „лошо състояние "в зависимост от знанията на лечителя.

Лечителят трябва да обедини своята душа, мозък, сърце и аурично излъчване. Така неговото излъчване може да подхрани живо­та в душата на пациента. Това е работа по излъчването. Силата не е в излъчването на ръцете - душата е тази, която проявява своята мощ. Душата на пациента откликва (чрез аурата му) на излъчване­то от аурата на лечителя, която е наситена с енергията на негова­та душа.

Жизнената важност на това Правило за успеха на лечението става очевидна дори при повърхностен прочит. То обединява двата метода на лечителство, основани върху двете възможности на целителя, които произтичат от двете групи взаимосвързани аспекти на личността му и отразяват две различни точки от неговата еволюция. Анализът на даденото Правило ще очертае още по-релефно него­вото значение, защото то посочва не само ориентирите за обучение на лечителя, но и необходимостта от установяване на някои вътрешни взаимовръзки, които зависят от степента му на еволюция. в единия случай целта на лечението е болното физическо тяло, а в другия - ду­шата на пациента, която усеща върху себе си въздействието на ле­чебните енергии. В първия случай целителят работи с праната, или с жизнения планетарен флуид, а във втория - с енергията на душата.

Така, изхождайки от Правилото, можем да разделим лечите­лите на две групи: едната владее жизнения етерен флуид, наречен от нас прана, докато другата работи на значително по-високо равнище и прилага способността да насочва и спуска енергията на душата в тялото (и по-точно в личността) на лечителя, като оттам (от необходимия център) я препраща към съответния център в тялото на пациента и така стимулира аурата на лекувания, контролирана от неговата душа. Двата типа енергии притежават съвършено раз­лично качество, тъй като единият е чисто личностен и понякога се нарича животински магнетизъм, а другият е душевен и включва онзи вид работа, който ние определихме като излъчване.

От тази гледна точка лечителите се делят на три типа:

1. Такива, които работят изключително чрез магнетизма; те привличат лечебната жизнена сила на планетното етерно тяло и използват личния си витален проводник като канал за предаване на праната към етерното тяло на пациента.

2. Други, които работят на по-високо равнище и съответно с по-напреднал тип пациенти; те използват обединените енергии на своята осеняща и на своята индивидуализирана душа и после (с посредничеството на двете аури) ги излъчват към душата на пациента.

3. И трети, които владеят и двете техники; техният диапа­зон за контакти и полезност е значително по-широк от този на първите два типа лечители. Те с еднакъв успех могат да използват както енергията на душата, така и виталната пранична сила, и следователно владеят двете техники, кои­то управляват двете групи от взаимодопълващи се способ­ности. Този клас лечители се среща много по-рядко, отколкото първите два.

Съвременният свят не притежава истинска система за духов­но лечителство, която да се преподава на потенциалните целители. Вместо това, съществуват опити цялата процедура заедно с нейни­те техники да се сведе до чисто ментални равнища, т. е. до системи от твърдения и молитви, допълнени от методи за стимулиране у пациента на волята за живот и използване на магнетични пасове и хипнотични въздействия върху етерното му тяло. Преподават се всевъзможни правила за прилагане на субективното мислене, но липсват истински формули за дългоочакваното разумно лечителство; разчита се само на някаква неопределена вяра у лечителя и пациен­та, подплатена със сляпо самовнушение за чудотворната роля на признаваната и декларирана божественост.

Истинското лечителство обаче е основано върху някои глобални принципи, които изискват определено ментално възприемане. Въпреки това, прилаганите методи са по-скоро физически: върху етерните потоци и центровете на етерното тяло се въздейства чрез пасове с ръце и се формират връзки, засягащи главно физическото тяло (това въобще не са ментални методи и не изискват съзна­телно приемане или подкрепа от страна на пациента). Етерното тяло е физическо по природа; това не бива да се забравя и е добре по-често да се напомня. Както вече видяхме, съществуват три базови принципа, в които лечителят вярва; ако и пациентът ги приеме, с това той оказва голяма помощ на лекуващия го:

4. Няма отделна реалност. Етерното тяло на планетата е едно нерушимо цяло; етерните тела на лечителя и на паци­ента са негови вътрешни съставни части.

2. Съществува непрекъсната, макар и често неосъзната връзка между етерното тяло на лечителя и това на пациента, която след установяване на контакт може да се използва за необходимата циркулация на енергията.

3. Каналите за връзка могат да бъдат проводници на различ­ни типове енергия, предавани от лечителя към пациента. В този факт се крие както надежда, така и опасност.

Има и други принципи, но тези три са най-съществени за обяс­нение на Правилото. От знанията, разбирането и сетивността на лечителя зависи много. Опасността, както при лечението с излъчва­не, така и с магнетизъм, се състои в това, че ако лечителят е необу­чен, количеството на привнесената прана или на разпределената душевна енергия може да предизвика както живот, така и смърт. Лечителят е способен да зареди своето етерно тяло с такова коли­чество прана и толкова мощно да я насочи към етерното тяло на пациента, че да причини повече вреда, отколкото полза. Само продължителната практика може да го научи правилно да разпределя и излъчва енергията; за да овладее тези умения, той трябва отна­чало да използва възможно най-малко енергия, като постепенно по­вишава нейното количество в зависимост от развитието на лечеб­ното си майсторство. Казано в широк и най-общ смисъл (и като помним, че всяко правило има много изключения), магнетичният ле­чител работи с по-неразвити хора, отколкото духовният, който използва излъчването на душата. Първият се занимава предимно с болестите, които се развиват под диафрагмата, а вторият работи главно с горната част на тялото - чрез теменния и другите центро­ве над диафрагмата, като по този начин контролира всички центро­ве на тялото. Затова работата на духовния лечител е много фина и деликатна и включва по-голям риск. Истинският лечител, който е и посветен, прилага с еднаква лекота и двата метода.

За вас ще бъде интересно (макар и не от особена полза) да уз­наете, че понякога се срещат още два вида лечители. Те работят по начин, съвършено различен от двата описани по-горе метода:

1. Някои лечители (малко на брой и рядко срещани) са устано­вили връзка с духа на земята, който е Господар на всички лунни повелители. Използвайки някои формули и при наличи­ето на определена практика, те могат да го призоват на помощ и фактически да го командват. Не съветвам никого прекалено да се задълбочава в тази тема, да се опитва да осъ­ществи контакт с духа на земята или да го зове на помощ. Само посветените от висока степен могат безопасно да общуват с този могъщ инволюционен Елементал, но и те го правят единствено при епидемии или глобални катастрофи (от типа на световните войни), в които са въвлечени ми­лиони тела. Нискоразвитият индивид, който направи опит за такава връзка, по всяка вероятност ще успее само да възбуди лунните повелители на своята малка система дотолкова, че неговата нисша природа да се окаже неправил­но енергизирана - понякога до степен да причини смърт.

2. Други целители - не толкова малобройни, но все пак отно­сително малко - работят в сътрудничество с дева-лечителите. Такива деви реално съществуват и притежават властта да даряват живот. За инволюционните лун­ни повелители те са същото, което са за нас великите животи от Шамбала. Тези деви не са заплаха за човечеството, но не са и леснодостижими, освен ако човек не се нами­ра на определен етап от Пътя, където (символично каза­но) съществува врата или точка за контакт между двете еволюции, доколкото девите не са върху инволюционната дъга. Връзките се осъществяват по линия на сходството, но могат да бъдат установени само от дева(та), а не от лечителя. Ако той е много напреднал, неговият Учител може да възложи на някой дева-служител да му окаже по­мощ. Само лечители с голяма чистота и абсолютно неегоистичен мотив са способни да привлекат тези ангели - това рязко укрепва тяхната лечителска мощ и намалява броя на грешките им; те, например, не приемат пациенти, които поначало не могат да бъдат ИЗЛЕКУВАНИ.Ангелът на Смъртта (разбиран не като символ, а като конкретен дева) няма да позволи на дева-лечителя да сътрудничи в лечението; на него му се позволява участие само ако изце­лението е желателно.

Сега ни предстои да се ориентираме в значението на отделни­те фрази от даденото Правило, защото в тях е скрит повече смисъл, отколкото изглежда на пръв поглед. Началното изречение от всеки абзац на Правилото съдържа важно предписание към лекуващия:

Лечителят трябва да се стреми вътрешно да обедини своята душа, сърце, мозък и ръце. Така той ще може да влее жизнената си це­лебна сила в пациента.

    Триъгълникът се затваря, когато лечебната работа е завър­шена и енергията се оттегля обратно от ръцете към мозъка, а…

Вслушай се, о, Ученико, в зова на Сина към Майката и се подчини. Звучи Слово: формата е послужила за своята цел. Тогава принципът на ума [петият принцип -А. А. Б.] се организира и повтаря Словото. Очак­ващата форма откликва и си отива. Душата се освобождава.

Отзови се, о, ти, който се издигаш, на призива от сферата на задьлжителното; познай зова, долитащ от Ашрама или от Съвета, където чака самият Господ на живота. Издава се Звук. Душата и формата трябва заедно да отхвърлят жизненото начало, за да се освободи Монадата. Душата откликва. След това формата разкъсва връзката. Живо­тът вече е освободен, като е придобил съзнателно познание и плодовете на целия опит. Те са дар от обединените душа и форма.

Този Закон № 10 е предвестник на много нови закони, които управляват връзката на душата с формата или на духа с материята. Той е даден като първи по две причини:

1. Защото може да се прилага от учениците и така истинност­та му да бъде доказана за мнозинството от хората и главно за научния свят.

2. Защото благодарение на многото свидетелства и на една разновидност на смъртта, която на този етап се нарича „преход", може да бъде установено наличието на Йерархия­та и на Шамбала.

Има три източника на това оттегляне, известно под наимено­ванието „смърт", ако изключим нещастните случаи (произтичащи от кармата на други хора), войната (като резултат от планетната карма) и природните катаклизми, които изцяло са свързани с тялото на проявление на Този, в който живеем, движим се и съществуваме.

Тук искам да поясня разликата между непознаваемия Бог, кой­то проявява Себе си чрез планетата като цяло, и Санат Кумара с Неговото високо положение в Шамбала. Санат Кумара е същностна Самоличност, отговорна за проявените светове. В резултат от космичното Си разгръщане Той е придобил толкова голяма власт над енергиите и силите, че Му е необходима цялата планета, за да изра­зи всичко, което Той Самият представлява. Притежавайки пълно съз­нание за космичния астрален и ментален план, Той умее да се ползва (съобразно космичния закон) от енергиите и силите, които в името на Неговата божествена Цел формират и поддържат цялата плане­та. Той оживотворява планетата със Своя живот; Той поддържа всичко, което е вътре в нея и на нейната повърхност, чрез душевно­то Си качество, което в различна степен влага във всяка форма; Той непрекъснато твори нови форми, необходими за проявлението на т. нар. „живот в изобилие" и на „разгръщащата се цел на Неговата Во­ля", които прогресът на вековете прави циклично възможни. Сега ние живеем в такъв цикъл, когато Неговата интензивна дейност прилага метода на божественото разрушение с цел освобождаване на духовния живот; едновременно с това Той създава нова цивилизационна структура, която по-пълно да изразява еволюционното достижение на планетата и на царствата на природата като проводници за съвършеното проявление на Неговия божествен живот и цел.

Изглежда ще трябва да обсъдим този десети Закон възможно най-подробно, за да осмислим заложения в него синтез и да си изяс­ним, че смъртта е част от творческия процес на синтезиране. Важ­но е да бъдат усвоени новите идеи и новото отношение към целия проблем за умирането.

„Вслушай се, о, Ученико, в зова на Сина към Майката и се подчи­ни." Макар контекстът да подсказва, че става дума за изоставяне на физическото тяло, добре е да се помни, че тази фраза може да оз­начава много повече. В широкия си смисъл тя обхваща цялата връзка между душата и личността и включва готовността на Майката (личността) незабавно да се подчини на Сина (душата). Без това сво­евременно послушание, включващо разпознаване на вътрешния Глас, личността ще остане глуха към призива на душата да опразни тяло­то. Този тип отклик все още не е станал обичайна практика. Бих искал да размислите върху смисъла на казаното.

Нека отново напомня, че Майката е символ на веществения аспект, а Синът е олицетворение на душата в нейната собствена сфе­ра. Следователно, това предписание се отнася до връзката на субстан­цията с душата и така поставя основата за всички взаимовръзки, ко­ито ученикът трябва успешно да разпознава. Подчинението тук не е насилствено; то зависи от способността да се чува, която на един по-късен етап от развитието се трансформира в послушание. Това е срав­нително лесен процес, макар вие да не го смятате за такъв. Трябва да се разбира разликата между двата аспекта на подчинение, тъй като процесът на обучение чрез чуване винаги е по-бавен и е едно от качест­вата или аспектите на ориентирането. Обучението чрез видение е пряко свързано с Пътя на Ученичеството и всеки, който иска да стане мъдър и ефективен работник, трябва да се научи да различава чува­щите от виждащите. Разбирането на тази разлика ще доведе до ко­ренни промени в техниката. В първия случай вие работите с хора, ко­ито определено се намират под влиянието и контрола на Майката и се нуждаят от обучение да виждат. В другия случай имате работа с хора, които са овладели чуването и сега развиват духовното съответствие на зрението, т. е. станали са способни да приемат видения.

„Звучи Слово: формата е послужила за своята цел." Това слово, или „духовно послание" на душата, може да има двояка цел: то е способно да предизвика смърт или само да ускори оттеглянето на душата от ней­ния инструмент - троичната личност. Така може да се стигне до положение, когато формата остава неодушевена, т. е. напусната от своя обитател. В такъв случай личността (триединството на физическия, астралния и менталния човек) ще продължи да съществува и ако е висо­коразвита, много малко хора ще забележат отсъствието на душата. Това често се случва в старостта или при сериозна болест и може да продължи с години. Когато в подобно положение попаднат деца, изхо­дът най-често е смърт или слабоумие, тъй като не е имало време за обу­чение на нисшите личностни проводници. Размисълът над това „звуча­що Слово" ще хвърли много светлина върху някои смятани за неблагоп­риятни обстоятелства, както и върху състоянията на съзнание, които до този момент са предизвиквали почти неразрешими проблеми.

„Тогава принципът на ума се организира и повтаря Словото. Очакващата форма откликва и си отива." При този аспект на смърт­та именно умът действа в качеството на авторитет и предава за­поведта за опразване към мозъка, където се намира нишката на съз­нанието. След това човекът в тяло спуска тази заповед към сърце­то, където е закрепена нишката на живота, и това (както ви е известно) задвижва процеса на оттегляне. Какво става в тези безвременни предсмъртни моменти засега е неизвестно, тъй като никой още не се е върнал, за да ни го разкаже, а дори и някой да го направи, възниква въпросът дали ще му повярват? Вероятно не.

Първият параграф на Закон № 10 описва процеса на излизане от тялото (т. е. от формата на троичния нисш човек), извършван от средния интелектуален кандидат, който разглежда закона от една сравнително нисша гледна точка; въпреки това и съгласно същия За­кон за Съответствието, смъртта на всички хора (от най-нисшия чо­вешки тип до кандидата включително) принципно се характеризира с аналогичен процес; разликата е само в степента на проявеното съз­нание - т. е. в осъзнаването на процеса и намерението. Резултатът обаче във всички случаи е еднакъв, а именно:

„Душата се освобождава." Вече съм ви казвал, че този момент на истинска свобода може да бъде кратък и мимолетен, както при неразвития човек, или да продължи дълго в зависимост от полезността на кандидата върху вътрешните планове. Колкото повече отс­лабва влиянието на импулсите, идващи от трите нисши равнища на съзнание, толкова се удължава периодът на разединение и се наблюдава растяща яснота на мисълта и признаване на същностното би­тие. Тази кристална яснота на осъзнаването често не се проявява напълно в новото прераждане, защото ограниченията, налагани от плътното физическо тяло, са огромни. Въпреки това, всеки живот отбелязва определен ръст на сензитивността, плюс натрупване на нова езотерична информация, ако използваме определението „езотеричен" по отношение на всичко, което не се отнася до нормалния жи­вот на формата или до средното съзнание на човека в трите свята. В своето развитие езотеричният живот се дели (най-общо ка­зано) на три етапа, които протичат в човешкото съзнание успоред­но с обичайните аспекти на живота на формата в следните три сфери на опит:

1. Етап за приемане на концепции, идеи и принципи, при който се утвърждава съществуването на абстрактния ум.

2. Етап за „приемане на светлина", когато се развива духов­ната проницателност, видението се появява и се приема за истинско, и се разгръща интуицията или „будхичното възп­риятие". Това укрепва убедеността в съществуването на Йерархията.

3. Етап на отделяне, при който ориентацията е завършена, пъ­тят към Ашрама е ясно очертан и ученикът започва да строи антакарана между личността и Духовната Триада. Именно на този етап смътно прозира природата на волята, което носи познание за факта, че има „център, където Божията воля знаят".

Изучаващите са склонни да мислят, че всичко приключва със смъртта, докато всъщност от гледна точка на завършването ние имаме работа с ценности, които са непреходни; за тях няма и не може да има никакви препятствия и те съхраняват в себе си семената на безсмъртието. Добре ще е, ако размислите над това и осъзнаете, че всичко, което има истинска духовна ценност, е непреходно, безвременно, безсмъртно и вечно. Умира само това, което нищо не струва и което (от гледна точка на човечеството) приема и подчертава важността на формата. Онези ценности обаче, които са основани вър­ху принципа, а не върху детайлите на проявлението, носят в себе си едно неумиращо начало, което води човека „от дверите на раждането през вратите на сетивността към портала на целта" - както гла­си ,.Древният коментар".

Постарах се да ви покажа колко е ясна първата част на този Закон от екзотерична гледна точка и същевременно колко е абст­рактен и труден за разбиране неговият езотеричен смисъл.

Втората част на Закон № 10 не може да бъде интерпретирана и приложена по аналогичен начин; тя се отнася до „пренебрегването" или „отхвърлянето на препятствията", което е по силите само на много напредналите ученици и посветени. Изразът „О, ти, койпю се издигаш" е приложим само към онези, които са приели четвърто пос­вещение и чието движение нагоре не се задържа от никакъв аспект на природата на формата, дори и от такава висока или трансцеден­тална форма, каквато е душата в собствения си проводник - каузалното тяло или егоичния лотос. Все пак, способността за бърз и адек­ватен отклик спрямо този закон трябва да се тренира още от ран­ните етапи на ученичеството, когато чуването, отзивчивостта и окултното послушание започват да се развиват и да се разпростра­няват към висшите равнища на духовния опит.

Нека сега отново да размислим върху думите и фразите на закона, за да вникнем в техния истински смисъл.

„Отзови се, о, ти, който се издигаш, на призива от сферата на задължителното." Каква е тази сфера на задължителното, на което посветеният от висока степен трябва да отдели внимание? Цялос­тният жизнен опит - от раждането до висшите предели на духовна­та възможност, се обхваща от 4 думи, приложими за различните ета­пи от еволюцията: Инстинкт, Дълг, Дхарма, Задължение; разбиране­то на разликата между тях носи просветление и като следствие - правилно действие.

1. Сфера на инстинкта. Тя обхваща изпълнение (под въздейст­вие на обикновения животински инстинкт) на задължения, наложени от всяка съзнателно или несъзнателно поета отговорност. Илюстрация на това е инстинктивната грижа на майката за нейната рожба или отношенията между мъжкото и женското начало. Няма да се спираме подробно вър­ху това, доколкото то се осъзнава от всеки, който е надраснал сферата на елементарните инстинктивни задълже­ния. До нея не достига никакъв зов, но този инстинктивен свят на получаване и отдаване в крайна сметка еволюира до висшата сфера на отговорността.

2. Сфера на дълга. Зовът, идващ от тази сфера, произлиза от едно царство на съзнание, което е по-присъщо на човека и не е така преобладаващо животинско, както е инстинктив­ната сфера. Той въвлича в своето поле на дейност всички ти­пове човешки същества и изисква от тях (живот след жи­вот) строго изпълнение на дълга. „Изпълнението на дълга", за което човек най-често получава малка похвала и одобре­ние, е първата крачка към разгръщането на онзи божествен принцип, който ние наричаме чувство за отговорност и чие­то присъствие е показател за неотклонно нарастващ кон­трол на душата. Изпълнението на дълга, чувството за от­говорност и желанието да служиш са три аспекта на едно и също нещо - на ученичество в зародишно състояние. Хвана­ти в привидно безизходните мрежи на дълга, хората труд­но осъзнават, че този дълг, който ги приковава към еднооб­разието и баналността, този привидно безсмислен и неблагодарен дълг на всекидневието всъщност е обективен про­цес, който ги води към висшите фази на опит и в крайна сметка - към Ашрама на Учителите.

3. Сфера на дхармата. Тя е продължение на двата предишни етапа и именно в нея ученикът за първи път ясно осъзнава своята роля в общото течение на световните събития и неизбежното си участие в развитието на света. Дхарма се на­рича онзи аспект на кармата, който възвишава всеки конк­ретен световен цикъл, вкл. и животите на всички хора, във­лечени в неговото отработване. Ученикът постепенно се убеждава, че поемайки своя дял от тази циклична дхарма и работейки съзнателно за нейната правилна реализация, той постига по-пълна представа за груповата работа (както я разбират Учителите) и внася своя ценен принос в издигане­то на световната карма като отработва цикличната дхар­ма. Инстинктивното служене, изпълнението на дълга и учас­тието в груповата дхарма се обединяват в неговото съзна­ние и се превръщат в един велик акт на активно и предано служене; така той поема по Пътя на Ученичеството, като оставя далече назад Пътя на Изпитанията.

Тези три страни от жизнената дейност са зародишна проява в живота на ученика на следните три божествени аспекта:

- Инстинктивен живот..................разумно прилежание;

- Дълг...................................................отговорна любов;

- Дхарма..............................................воля, изразена чрез Плана.

4. Сфера на задължението. След като е усвоил природата на трите предишни сфери на правилно действие и чрез актив­ността си в тях е разкрил съответните им божествени ас­пекти, посветеният вече се издига до царството на задължението. Тази сфера, в която може да се влезе едва след пос­тигане на значително освобождение, насочва реакциите на посветения в следните две фази от неговия живот:

а) в Ашрама, където той служи на Плана и разглежда това ка­то свое основно задължение към живота. Тук използвам ду­мата „живот" в нейния най-дълбок езотеричен смисъл;

б) в Шамбала, където проявяващата се Цел на Санат Кумара (Планът е нейна интерпретация във времето и пространс­твото) започва да придобива за него смисъл и значение съ­образно степента му на развитие и близостта му до Пътя на Висшата Еволюция.

В Ашрама Животът на Духовната Триада постепенно измес­тва този на душевно-контролираната личност. В Съвета на Шам­бала животът на Монадата изтласква всички останали изражения на същностната Действителност. Повече нямам право да съобщя.

„Познай зова, долитащ от Ашрама или от Съвета, кьдето чака са­мият Господ на живота." Тук отново се сблъскваме с основополагаща­та еволюционна тема за Призива и Повикването. Двата висиш центъ­ра на божественото Съществувание непрекъснато призовават нисшия център; един от факторите, които управляват цялостния творчески процес, е свързан с умението на Великите животи да пробуждат отк­лика у човешкото и дочовешките царства (или групови животи) в три­те свята на живота на формата. Хората обаче са толкова заети със собствените си дела, че като цяло са склонни да разглеждат всичко, ко­ето се случва, като резултат от тяхното лично поведение, действия и творчески способности. Картината все пак има и друга страна, която включва изкусното действие, разбиращите сърца и ясната воля на Йе­рархията и на Шамбала, за която няма препятствия.

Оттук става очевидно колко е важно за учениците и посветените точно да знаят своето място на Пътя, символизиращ заключителния аспект от стълбицата на еволюцията. В противен случай те неправилно ще изтълкуват призива и няма да разпознаят източ­ника на долавяния от тях звук. Всеки напреднал наставник по окултизъм и езотеризъм добре знае колко лесно може да се случи това, тъй като често става свидетел с каква лекота незначителни хора и начинаещи окултисти тълкуват призивите и посланията, които те чуват или получават по друг начин, въобразявайки си, че долавят сиг­налите на висок източник; всъщност, те чуват гласа на своето под­съзнание, на техните собствени души или на наставника (не на Учи­теля), който се опитва да им помогне.

Призивът обаче, за който се говори в Закона, излиза от възможно най-висшите източници и не трябва да се греши с малките гласо­ве, достъпни за средния човек.

Издава се Звук." Тук нямам за цел да разглеждам творящия звук, а само да привлека вниманието ви върху факта, че той е тво­рящ. Звукът, който е станал първо свидетелство за активността на планетарния Логос, е бил не слово, а цялостно ехтящ звук, побрал в себе си всички останали звуци и акорди, както и някои музикални тонове (известни с названието „музика на сферите") плюс дисонан­си, непознати още за съвременния слух. Онзи, „който се издига", тряб­ва да се научи да познава именно този Звук и да откликва не само чрез сетивото на слуха си (заедно с неговите висши съответствия), но и чрез всяка част и аспект от природата на формата в трите свята. Напомням, че от гледна точка на четвъртото посвещение, дори егоичният проводник - т. е. тялото на душата, се третира като част от природата на формата.

Макар че „разрушаването на Соломоновия Храм" става по вре­ме на четвъртото посвещение, качествата, от които той се е със­тоял, вече са били абсорбирани в проводниците, които посветеният използва за Своите контакти в трите свята. Сега той е същност на всички Свои тела и от Негова гледна точка менталният план е едно от трите равнища, които образуват плътния космичен физически план; това често се забравя от изучаващите, които почти без изключение си представят тялото на душата и менталният посто­янен атом като стоящи зад пределите на формата и на това, което те наричат „трите свята". Технически казано и от висша гледна точ­ка, това не отговаря на истината. Този факт съществено изменя и обуславя мисленето и работата на посветените от четвърта и по-висока степен. С това се обяснява и необходимостта от изчезване на егоичното тяло.

Звукът отеква в четирите висши поднива на космичния физи­чески план, т. е. въб висшите съответствия на четирите етерни рав­нища на физическия план в трите свята, който (както знаем) е със­тавен от трите плътни физически и четирите етерни плана. Зато­ва трябва да се помни, че известните ни нива всъщност са космичните физически планове, а това, което най-добре познаваме, е най-плътният от седемте; оттук е и цялата наша борба и трудности.

От „безмълвието, което е звук, звучаща нота на Шамбала", зву­кът се концентрира в Духовната Триада или Ашрама в зависимост от статута на посветения и неговото място в ашрамните кръгове или в още по-високите нива, чрез които струи светлина от Съвета на Шамбала. В първия случай на звука реагира сърдечният център, а после и цялото тяло; във втория - съзнанието е изместено от още по-висок вид духовно разпознаване, което ние неточно нарекохме „отъждествяване". Ако звукът се регистрира в сърцето на посвете­ния, това означава, че той е развил всички видове знание, възможни за природата на формата (за душата и тялото); а ако звукът се фиксира в главата, това показва, че отъждествяването е довело всички духовни изражения на живота до такова пълно единство, че думата „повече" (в смисъл на увеличаване) по необходимост трябва да отс­тъпи място на думата „по-дълбоко" (в смисъл на проникване). Четей­ки това, братко мой, запитай се доколко разбираш неговия смисъл.

Именно на този етап пред посветения за първи път се очер­тават Седемте Пътя, разбирани като седем различни методи за про­никване в сферите на реализация, простиращи се отвъд пределите на нашата планета.

За да направи този избор, посветеният трябва да покаже из­кусно владеене на Закона за Различаването и да постигне знание за Седемте Пътя чрез различаване на седемте звука, които образуват единния Звук, но нямат отношение към седемте вибрации, формира­щи тройното звукосьчетание АУМ.

Душата и формата трябва заедно да отхвърлят жизненото начало, за да се освободи Монадата. Душата откликва. След това формата разкъсва връзката." Оттук става разбираемо защо под­чертавах факта, че посветеният е приемник на същностното качество или качества, които формата е открила и развила у себе си, а душата е абсорбирала. По време на тази конкретна криза, пос­ветеният в Ашрама или „на Своя славен път към Мястото, където обитава Господ" (Шамбала) сумира и побира в себе си цялото същ­ностно добро, Което е било натрупано в душата преди нейното разрушаване при четвъртото посвещение. Той концентрира в се­бе си знанието и мъдростта, насъбрани през еоните на борби и спокойно търпение. Нищо повече не може да бъде придобито нито от душата, нито от формата. Той е приел от тях всичко, което те са могли да му дадат и което е изливало светлина върху духовния Закон за жертвата. Интересно е да се отбележи, че от този мо­мент душата става само посредник между личността и посвете­ния от висока степен. На нея нищо повече не може да й бъде съоб­щено, разказано или предадено и - тъй като Звукът отеква - ду­шата изчезва като доказателство за отклик. Сега тя е само праз­на обвивка, но нейната субстанция е от толкова висш порядък, че става съставна част от будхичното равнище и получава там етер­но функциониране. Жизненото начало е отхвърлено и се завръща в резервоара на всеобщия живот.

Бих искал да си отбележите колко важна е дейността на фор­мата. Именно формата разкъсва връзката (тази често презирана, подценявана и унижавана форма извършва окончателния акт), като донася пълното освобождение. „Лунният Повелител" на личността е постигнал целта си и елементите, които са образували неговите три проводника (физическия, астралния и менталния), ще формират заедно с жизненото начало атомичната субстанция на първото тя­ло за проявление на някоя душа, която търси въплъщение за първи път. Всичко това е тясно свързано със сложната тема за постоян­ните атоми. Когато Лунният Повелител разкъсва връзката и прекратява всички отношения с оживотворяващата го дотогава душа, това бележи момент на високо посвещение за него. Той вече не е прос­то сянка, а е придобил такива качества, които го правят „субстанциален" (в езотеричен смисъл) и го превръщат в нов фактор във вре­мето и пространството.

Последните думи от Закона не се нуждаят от обяснение и пред­лагат подходящ финал за този раздел от нашето обучение:

“Животът вече е освободен, като е придобил съзнателно познание и плодовете на целия опит. Те са дар от обединените душа и форма."

ДЕВЕТА ГЛАВА СЕДЕМТЕ МЕТОДА НА ЛЕЧИТЕЛСТВОТО

Ясно е, че дори ако седемте лечебни метода или техники, свързани с енергиите на седемте лъча, бъдат описани съвсем точно, пак ще бъде трудно да се намери лечител, който да е в състояние да ги прилага достатъчно компетентно в този преходен период от състоянието на света. Ние преминаваме от една ера в друга и това по необходимост предизвиква непознати досега проблеми и трудности. За първи път в своята история човечеството стана достатъ­чно интелектуално, за да осъзнае изводите от това събитие, и толкова далновидно, че да предвиди и планира новото бъдеще. От друга страна, душевният лъч на средния кандидат рядко упражнява такъв контрол, че да предизвика съответното просветление и да отключи лъчевата мощ на лечителя. Докато душевният лъч не започне да контролира човека, всички методи и техники за използване и насоч­ване на лъчевите енергии ще се оказват безполезни. Това не трябва да предизвиква у вас огорчение, а само готовност да чакате, което особено важи за младите читатели и изследователи. Мъдростта подсказва, че тази пропаст между надеждите и възможностите е изключително полезна.

През миналото столетие на човечеството беше предадена толкова много информация относно магическата работа, че да се дава повече засега няма смисъл; бяха съобщени много мантри и Думи на Силата и толкова широко се разпространи употребата на ОМ, че би следвало да се очаква огромна вреда. Такава обаче не се появи. Сравнително ниската еволюционна точка на средния практикант и експериментатор се оказа за него сигурна защита и опитите му имаха слаб ефект - както в положителен, така и в отрицателен аспект. Честите временни изцеления до голяма степен се обясняват с възприемчивостта на пациента към внушение и с неговото доверие към лечителя. Нито едно от тези изцеления обаче не може езотерично да се причисли към научните методи на окултизма. Отчитайки дей­ствието на тази защита, засега аз няма да съобщавам Лъчевите Думи, които опитният посветен използва в лечебната си практика. Такива Думи трябва да са съчетани с умело прилагане на духовната воля, но засега дори и низшият аспект на човешката воля остава неразвит, а се шири само своеволието, разбирано като преднамерено и егоистично желание. Затова да давам подобни наставления би било за мен чиста загуба на време.

Сметнах за необходимо да направя тези пояснения, за да изпре­варя вашите очаквания за съобщаване на нещо тайнствено и досега абсолютно неизвестно. Целта на този трактат е само да положи основата на бъдещата структура от знания като подготовка за времето, когато ще бъде безопасно, мъдро и правилно тези „фокуси­ращи Точки", „организиращи Думи" и „изразени Намерения" да бъдат съобщени на добре обучения и опитен окултен лечител. Старая се също така да предизвиквам у вас мъдро и изследователско очакване, което ще се възползва и от малкото, което ми е позволено тук да ви съобщя, от символичните думи, които мога да продиктувам, като по този начин читателят се подготви за по-дълбоко последващо разбиране.

А междувременно, има няколко полезни за вас неща, на които мога да ви науча. Макар че е възможно да усложнят сегашните ви проблеми, те все пак могат да се окажат полезни като ориентири, очертаващи онази област от знания, която трябва да бъде усвоена преди лечителят да стане готов за правилното и трайно лечение.

Този раздел ще е много по-кратък в сравнение с обема на пре­дишните части на трактата. Той представлява система от обоб­щени и лаконични твърдения, които могат да се използват като учебник, пособие или практическо ръководство за лечителя. Тези твърдения са разделени в три групи:

I. Енергии на Седемте Лъча.

II. Лъчи на лечителя и пациента.

III. Седем лечебни техники.

Те ще допълнят том четвърти от „Трактат за Седемте Лъча" и макар че описват само предварителната работа и елемен­тарните правила, те ще дадат много информация на посветения ученик и дори на интелигентния кандидат и ще направят тяхна­та лечителска работа по-резултатна. Излишно е да напомням, че ако целителят овладее до съвършенство тази начална дейност, в хода на работата той сам (без външна помощ) ще успее да про­никне в по-дълбоките смислови нива на тази сфера от Неостаряващата Мъдрост.

 

I. ЕНЕРГИИ НА СЕДЕМТЕ ЛЪЧА (петнадесет твърдения)

1. Седемте лъча въплъщават и изразяват цялата съвкупност от енергии, които циркулират през нашата планетарна фор­ма.

2. Тези седем лъчеви енергии са седемте сили, които (взети за­едно) образуват първостепенния по важност Лъч на Любовта-Мъдрост. Това е т. нар. Втори лъч на нашата слънчева система, който е доминиращ във всяко нейно планетно проявление. Всичките седем лъча са спомагателни спрямо този Велик Космичен лъч.

3. Независимо от индивидуалния си лъч, лечителят винаги трябва да работи чрез втория подлъч на този свой лъч - чрез подлъча на любовта-мъдрост, присъщ на всеки от седемте лъча. Така той установява връзка с двата управляващи лъча - душевния и личностния. Вторият лъч (на любовта-мъдрост) притежава свойството всеобхватност.

4. Вторият лъч и вторият подлъч на всеки лъч са двойствени по своето проявление. Лечителят трябва да се научи да при­лага аспекта на любовта, а не този на мъдростта. Това изисква сериозно обучение и богата практика в областта на духовното разпознаване.

5. В практическата си работа лечителят трябва да използва онези проводници от природата на формата, които се на­мират на линия 2-4-6. Ако не притежава проводници (или тела) на тази базова енергийна линия, той няма да може да лекува. Това рядко се разбира. Доброто все пак е, че почти не съществува телесна даденост, в която да липсват абсолютно всички изходи за енергията на втори лъч.

6. Хората, които са от втори лъч или притежават мощен проводник за този лъч, обикновено стават велики лечители. Христос, бидейки най-истинският изразител на втория лъч, познат някога на Земята, е бил и най-великият от всички изцеляващи синове Божи.

7. Душевният лъч обуславя и определя най-подходящата за из­ползване техника. Лечебната енергия трябва да протича чрез онзи лъч на личностните проводници, който е най-тясно свързан с Втори лъч (за него всички останали подлъчи служат като канали).

8. Вторият подлъч на душевния лъч определя подхода за решаване на непосредствения проблем, с който се сблъсква лечи­телят; преминавайки през съответния личностен проводник, тази енергия се превръща в лечебна сила. За да бъде подходящ, той трябва да се намира на линия 2-4-6.

9. Подходящ проводник може да бъде както менталното, така и емоционалното тяло. Доколкото обаче повечето хора са центрирани в емоционалната си природа, лечението по прин­цип ще бъде най-успешно, ако целителят използва и това тяло като канал за предаване на необходимите енергии.

10.Така се образува енергиен триъгълник, съставен от:

а) енергията на душата;

б) подходящия проводник;

в) и етерното тяло (чрез сърдечния център или чрез този на слънчевия сплит).

11. В етерното тяло се образува вторичен триъгълник като ре­зултат от циркулирането на енергията между:

а) теменния център, като приемателен пункт;

б) центъра аджна, като апарат за насочено разпределение;

в) и центъра, който по линия на най-малкото съпротивление регистрира енергията на душевния лъч, който и от седем­те лъча да е той.

12. Двата триъгълника са свързани чрез „акт на освобождение", който аз нямам намерение да описвам.

13.Искреният и опитен лечител може (дори при липса на езотерична формула, свързваща двата триъгълника) значител­но да улесни тяхното взаимодействие чрез съзнателно из­разена вяра и твърдо провеждане на своето намерение.

14. По-големият триъгълник въздейства на лечителя и го пра­ви предаващ посредник, а по-малкият е средството, чрез ко­ето целителят работи на физически план и оказва влияние върху пациента.

15. Така подготовката на лечителя (преди съзнателния акт на лечение) се дели на три етапа:

Първи процес:

а) Лечителят определено и съзнателно се свързва със собстве­ната си душа.

б) Той определя кой от личностните му проводници ще бъде използван; това зависи от реакцията им към енергиите, про­тичащи по линия 2-4-6.

в) После, чрез волеви акт и като използва избрания проводник, лечителят свързва енергията на душата със съответния център на етерното тяло - със сърдечния център или с този на слънчевия сплит, макар че първият винаги е за предпочи­тане.

Втори процес:

а) Лечителят изгражда вторичен триъгълник като фокусира вниманието си в приемателния пункт (в теменния център).

б) Чрез силата на творческото си въображение той обединя­ва теменния с междувеждния център и натрупва енергия в последния като в апарат за последващо разпределение.

в) Лечителят се старае да събере в центъра аджна енергията на този център от етерното си тяло, който е най-тясно свързан с неговия душевен лъч.

Трети процес:

Накрая, той съзнателно установява връзка между двата триъгълника и щом това бъде постигнато, той е готов за лечителска дейност.

II. ЛЪЧИ НА ЛЕЧИТЕЛЯ И ПАЦИЕНТА

1. Душевните лъчи да са идентични, а личностните - не. 2. Личностните лъчи да са еднакви, а душевните - не. 3. Лъчите да съвпадат и в двата случая.

III. СЕДЕМ ЛЕЧЕБНИ ТЕХНИКИ

Членовете на Черната ложа и свързаните с нея лечители оба­че са напълно неспособни да лекуват пациент, който има поне начен­ки на духовна ориентация… В началото на бъдещия век един ученик ще разясни и разтълку­ва тези свързани с…

СЕДЕМ ТВЪРДЕНИЯ.

Тази динамична енергия на първи лъч обикновено се прилага от опитен духовен лечител, когато за него стане ясно, че часът на па­циента е ударил и… 2. Техника на втори лъч: Нека лечебната енергия се спусне, но­сейки двойните… Сърцето бие; две сърца бият като едно; 12-те в проводника, 12-те в главата и 12-те в сферата на душевния устрем се…