Окултно казано, кремацията е необходима по две основни причини. Първо, тя ускорява освобождаването на етерното тяло от обвиващите душата тънки проводници (това става за часове, вместо за дни). Второ, тя е много необходима като средство за пречистване на астралния план, както и като бариера пред „устремяващата надолу" тенденция на желанието, което силно затруднява въплътената душа. След кремация желанието не може да се фокусира, тъй като огънят унищожава неговия формообразуващ аспект; огънят е принципно изражение на божествеността, с която астралният план въобще не е свързан, доколкото е изцяло продукт на душата в човешко проявление, а не на божествената душа. „Нашият Бог е огън всепоглъщащ" - това е библейски израз, който се отнася към първия божествен аспект - този на разрушителя, който освобождава живота. Твърдението Бог е любов" отразява втория аспект и обрисува Бога като въплътено съществувание. „Бог е ревнив" е израз, който показва Бога като форма, която е затворена, ограничена и самоцентрирана, а не отворена. Така получаваме: разрушаващ Звук; притеглящо Слово; индивидуализиран Говор!
По време на смъртта, когато се чуе Словото и възвръщането започне, говорът умира; по-късно Словото на свой ред престава да звучи, тъй като Звукът го заличава или поглъща - така се унищожава всичко, което пречи на Звука. Накрая утихва и самият Звук и се възцарява безмълвие; след акта на крайната интеграция настъпва абсолютен мир. Така езотеричната терминология описва целия процес на умирането.
Трябва да отбележим, че Изкуството на Умирането се подчинява на фундаменталния Закон на Привличането, доколкото именно аспектът на любовта (вторият божествен аспект) осъществява привличането. Тук нямам предвид случаите на внезапна смърт; при тях действа разрушителят, или първият божествен аспект. Условията тогава са други: индивидуалната кармична необходимост може да няма нищо общо с това събитие, зад което могат да стоят съвсем неясни групови причини и съображения. Днес тази тема е твърде неразбираема и аз няма да се опитвам да я тълкувам. Вие не знаете достатъчно за Закона на Кармата, за кармичното групово развитие и за установените в предишни животи отношения и ангажименти. Ако кажа например, че в даден случай „душата може да остави защитната врата отворена, за да могат силите на смъртта, нямайки фокус зад тази врата, отново да влязат" с цел „по-бързо да изкупят предишните заслужени наказания", вие ще се убедите колко неразбираема е тази тематика като цяло.
Тук се опитвам да обрисувам само обичайните процеси на смъртта, настъпваща в резултат на болест и старост или наложена от волята на душата, която е завършила планирания цикъл на жизнен опит и използва нормалните канали за постигане на поставените цели. Смъртта в тези случаи е нормална - това трябва да бъде осъзнато с необходимото търпение, разбиране и надежда.
В края на жизнения цикъл и под влияние на Закона за Привличането, душата съвсем целенасочено проявява своята притегателна сила с цел да преодолее привличащата сила на самата материя. Това е ясно определение за основната причина на смъртта. Когато липсва съзнателен контакт с душата (както при повечето съвременни хора), смъртта идва като неочаквано или тъжно събитие. И все пак - това е истинската активност на душата. Ето първата велика духовна концепция, която трябва да бъде оповестена, за да се преодолее страхът от смъртта. Умирането протича в съответствие със Закона за Привличането и се състои в необратимо и научно оттегляне на виталното тяло от плътния физически проводник, което впоследствие води до прекратяване на всички връзки на душата с формите в трите свята.