Най-доброто, което мога да направя, за да изясня по-пълно тази тема, е да опиша последователността на протичащите на смъртния одър събития, като напомня, че точките на крайното отделяне са три: главата за учениците, посветените и напредналите хора от ментален тип; сърцето за стремящите се, за хората с добра воля и за всички, които в някаква степен са достигнали личностна цялост и се стараят да изпълнят закона на любовта, доколкото я имат; и слънчевият сплит за неразвитите и емоционално поляризирани индивиди. Всичко, което мога да направя, е да изброя етапите на процеса, като ви предоставя избора да ги приемете като интересни и възможни хипотези, които търсят потвърждение; да им повярвате безусловно, доколкото се доверявате на моите знания; или да ги отхвърлите като фантастични, недостоверни и непроверими. Препоръчвам ви първия подход, защото той ще ви позволи да съхраните менталната си цялост и да демонстрирате открит ум, като в същото време ще ви опази от лековерно предоверяване и тесногръдие. Тези етапи са следните:
1. Душата издава (от своя план, или сфера) „зов за отделяне", който незабавно пробужда вътрешния процес и реакция на човека във физическия план:
а) Настъпват някои физиологични болестни изменения в областта на сърцето, като засягат и трите големи системи, които определят физическия човек - кръвообращението, нервната система в нейните различни проявления и ендокринната система. На тези изменения сега аз няма да се спирам. Патологията на смъртта е добре известна и екзотерично е добре изучена; предстои много да се открие и по-късно това ще бъде постигнато. В случая аз разглеждам преди всичко субективните реакции, които в крайна сметка предизвикват патологичната предразположеност към смъртта.
б) По надисите преминава вибрация. Както е известно, надисите са етерно копие на цялата нервна система. Те лежат в основата на всеки физически нерв и са посредниците, които насочват идващите от душата импулси, като реагират на вибрационната активност, излъчвана от етерната съставяща на мозъка. Те откликват на насочващата Дума, реагират на „притеглянето" на душата и сами се организират за отделяне.
6) Кръвообращението се засяга по особен окултен начин. Както ни е казано - „кръвта е живот"; тя се променя под въздействие на двата предишни етапа, но главното изменение идва вследствие активността на ендокринната система (това засега не се признава от съвременната наука). В отговор на зова на смъртта жлезите отделят в кръвообращението субстанция, която на свой ред поразява сърцето. В него се базира нишката на живота и наличието в кръвта на тази субстанция се приема за „носещо смъртта" и е една от главните причини за настъпването на кома и загубата на съзнание. Това предизвиква ответна активност в мозъка. Въпросната субстанция и нейното действие ще се оспорват от ортодоксалната медицина, но това няма да продължи дълго.
г) Наблюдава се психичен тремор (треперене, силно вълнение), в резултат на който се прекъсва връзката между надисите и нервната система; така етерното тяло се отделя от плътната си обвивка, макар все още да пронизва всички нейни части.
2, Тук често настъпва пауза за различен период от време. Тя има за цел да направи освобождаващия процес колкото е възможно по-гладък и безболезнен. Освобождаването на надисите започва от очите. Процесът на оттегляне често се проявява като релаксация и липса на страх, която умиращите често показват; те изпадат в състояние на покой, готовност да си отидат и неспособност към умствени усилия, сякаш съхранявайки съзнанието си, събират всички свои ресурси за окончателното отделяне. Когато страхът от смъртта веднъж завинаги се изкорени от ума на расата, приятелите и роднините на отиващия си ще използват този етап, за да „му организират празник" и заедно с него ще се радват, че той напуска тялото. Днес това е невъзможно - около смъртното ложе цари скръб и този етап остава незабелязан и не се използва правилно, както това ще стане по-късно.
3. Впоследствие организираното етерно тяло, освободено с помощта на надисите от всички нервни връзки, започва да се подготвя за окончателния преход. То се отдръпва от периферията и се концентрира в близка до съответната „изходна врата" област, очаквайки „привличането" на ръководещата душа. Всичко до този момент е протичало по Закона за Притеглянето, т. е. съгласно магнетичната, притегателна воля на душата. Сега обаче започва да действа едно друго „притегляне", или притегателен импулс. Под въздействието на надисите, плътното физическо тяло (разбирано като съвкупност от органи, клетки и атоми) неотклонно се освобождава от интегриращата сила на виталното тяло - то започва да откликва на привличането на самата материя. Това явление е получило названието „земно" притегляне и се осъществява от онази тайнствена същност, която наричаме „дух на земята"; тя се намира в инволюционната дъга и е за нашата планета същото, което е физическият елементал за телесния организъм на човека. Тази жизнена сила на физическия план е всъщност животът и светлината на атомната субстанция - материята, от която са изградени всички форми. Именно в този резервоар на инволюционен материален живот се завръща субстанцията на всички форми. Възвръщането на присвоената материя на формата, обитавана от душата през жизнения цикъл, се състои във връщане кесаревото на този „кесар" от инволюционния свят, докато в същото време душата се завръща към Бога, който я е изпратил.
Оттук става очевидно, че на този етап протича двуаспектен процес на привличане:
- виталното тяло се подготвя за преход.
- физическото тяло откликва на тенденцията към раздяла. Тук трябва да се уточни, че съществува и трета активност - тази на съзнателния човек, който постепенно и неотклонно оттегля своето съзнание към астралния или менталния проводник като подготовка за пълното отделяне на етерното тяло, когато настъпи времето за това. Човекът става все по-малко привързан към физическия план и все повече се усамотява в себе си. При напредналия индивид този процес се осъществява съзнателно и човекът съхранява своите жизнени интереси и връзки с останалите, дори ако вече е престанал да се стреми към физическото съществуване. В старческа възраст този разрив се забелязва по-отчетливо, отколкото при смърт поради болест, като често може да се види как душата на живия, активен, вътрешен човек престава да се интересува от физическото, т. е. от илюзорната реалност.
4. Отново следва пауза. Именно през това време физическият елементал може отново да завладее етерното тяло, но само ако това е пожелано от душата, ако смъртта не е част от вътрешния план или ако физическият елементал е толкова силен, че е в състояние да проточи процеса на умиране. Борбата на елементала за живот понякога продължава дни и седмици. Когато обаче смъртта е неизбежна, тази пауза може да бъде изключително кратка, често само няколко секунди, физическият елементал губи контрол и етерното тяло очаква окончателното „дръпване" от страна на душата, която действа в съгласие със Закона за Притеглянето.
5. Етерното тяло постепенно се отделя от физическото през избраната точка за изход. Когато оттеглянето му завърши, виталното тяло приема неопределени очертания на формата, която дотогава е оживотворявало; това става под влияние на мисъл-формата, която човекът е формирал приживе за себе си. Подобна мисъл-форма съпътства всяко човешко същество и тя трябва да бъде разрушена още преди да е завършен вторият етап на отделянето. Към това ще се върнем по-късно. Макар и освободено от затвора на физическото, етерното тяло остава частично свързано с него и тази слабееща връзка между двете задържа духовния човек близо до вече опустялото физическо тяло. Ето защо ясновидците често твърдят, че виждат етерното тяло да се рее над смъртното ложе или ковчега. Интегрираните енергии, които ние наричаме астрално тяло и ментален проводник, все още пронизват етерното тяло, в чиито център се откроява сияещата точка на присъстващата душа.
6. Етерното тяло постепенно се разсейва вследствие реорганизацията и оттеглянето на съставящите го енергии, като накрая остава само праничната субстанция, тъждествена с етерното тяло на самата планета. Отново искам да напомня, че кремацията значително ускорява този процес. В случаите на неразвит човек (при който притеглянето на душата е слабо, а материалният аспект - силен), етерното тяло може дълго да кръжи над разлагащата се външна обвивка. И обратно, ако човекът е напреднал и следователно е ментално независим от физическия план, разтварянето на виталното му тяло може да протече много бързо. Щом това стане, процесът на възвръщане е завършен; човекът се освобождава (поне временно) от всякаква реакция спрямо притегателната сила на физическата материя; той пребивава в своите фини тела, готов за великия акт, наречен „Изкуство на Оттеглянето".
Дадената ви най-обща представа за двата аспекта на физическата смърт води до една мисъл - тази за целостта на вътрешния човек. Недосегаем и неуязвим, той остава. Свободен по отношение на физическия план, сега той откликва само на трите предопределящи фактори, а именно:
- на качеството на астрално-емоционалните си дадености;
- на менталното състояние, в което обикновено се намира;
- и на гласа на душата, често непознат, но понякога добре разбиран и обичан.
Индивидуалността не се губи; същият човек продължава да съществува на планетата. Изчезнало е само онова, което е било съставна част от осезаемата планетарна видимост. Обичана или ненавиждана, работеща за благото на човечеството или безполезна частичка от расата, индивидуалността остава и запазва връзката си с качествените и менталните процеси на съществуването; като част от царството на душите, притежаваща специфичен лъчев тип, и като висок посветен, овластен със свое собствено право, тя остава завинаги.