Опитвам се да покажа истинската природа на явлението, наричано смърт, и обичайността на този толкова познат процес. Смъртта е съзнателно или безсъзнателно отделяне на вътрешната жизнена същност от нейната външна черупка, разкъсване на вътрешните витални връзки и накрая - оттегляне на финото тяло (или тела) в съответствие с достигнатата от човека точка на еволюция. Ужасът, който съпътства смъртта в условията на бойни действия или в резултат на нещастен случай, се обяснява с шока, който тя предизвиква в областта на етерното тяло: налага се бързо преразпределяне на съставящите го сили и рязка, неочаквана реинтеграция на съставните му части в отговор на определено действие, което човекът волю-неволю е длъжен да извърши в своето кама-манасно тяло. Това действие не е насочено към завръщане на вътрешния човек в етерния проводник, а изисква събиране на разпръснатите аспекти на това тяло (съгласно Закона на Притеглянето) с цел окончателното им и пълно разтваряне.
Преди да преминем към нашата тема (Изкуството на Оттеглянето) ми се иска да отговоря на два въпроса, които смятам за важни; те често ми се задават от интелигентни и сериозни изучаващи.
Първият Въпрос е свързан с известно разочарование сред читателите по повод на настоящите инструкции. Той може да се формулира така: защо тибетският Учител не вземе конкретни базови заболявания, не покаже техните преки причини и патология и не опише съответното лечение с подробно излагане на оздравителните процедури? Затова, братя мои, защото аз мога да добавя (в технически смисъл) съвсем малко към вече известното на медицинската наука относно симптомите, локализацията и общите условия на болестите. Наблюденията, експериментите, грешките, успехите и неуспехите са дали на съвременните медици широко и достатъчно точно знание за Външните аспекти и последствия от болестите. Вековният опит и дългото квалифицирано наблюдение утвърдиха редица методи за лечение, облекчаване на състоянието или превантивни мерки (ваксини и др.), които отдавна доказаха своята полезност. Изследванията, експериментите и постоянно растящите възможности на науката укрепиха способностите на човека да помага чрез подобряване на състоянието и облекчаване на болките, а понякога и с пълно излекуване. Медицинската наука и хирургичното майсторство прогресират много бързо и натрупаните досега опит и знания са толкова обширни и сложни в своите научни и терапевтични аспекти, че са довели до появата на профилирани специалисти, които са се концентрирали в конкретна област и работят само с определени състояния на влошено здраве и болест, достигайки голямо майсторство, знание и успех при тяхното лечение. Всичко това е положително и добро, каквото и да казват чудаците, привърженици на странни методи за лечение, както и онези, които отричат медицината, заслепени от привързаността си към някакъв култ или към някой от новите подходи към проблема за здравето.
Причината за възникването на различните новаторски подходи е свързана с обстоятелството, че медицината е прогресирала дотолкова, че вече достига пределите на своята чисто физическа област и сфера на действие и продължава придвижването си към царството на неосезаемото, навлизайки по този начин в света на причините. Именно затова не сметнах за необходимо да си губя времето с изброяване на болестните симптоми и конкретното лечение на някои специфични заболявания - всичко това го има в медицинските учебници, а многобройните лечебни техники могат да се наблюдават във всяка съвременна клиника.
Вместо това предпочетох да разгледам скритите причини за болестите (такива като туберкулоза, сифилис и рак), свойствени както за индивидуалния човек, така и за човечеството и за планетата като цяло. Посочих дълбоката психична причина за основните заболявания и описах практически една нова област, в която болестта - особено в ранните й етапи - може да бъде изучена.
Когато скритата психична причина за болестите бъде осъзната и нейната фактическа природа се признае от ортодоксалните лекари, хирурзи, психолози и духовници, тогава всички те заедно ще започнат да работят в тази разгръщаща се област на разбиране и това, което днес неопределено се нарича „превантивна медицина", ще добие своя истински облик. Аз предпочитам да дефинирам тази фаза на приложение на медицината като организация на методи за избягване на болестите и разработване на техники, чрез които (още от ранна възраст) ще се дава правилно психологично обучение. Благодарение на верния акцент върху вътрешния духовен човек ще изчезнат много от широкоразпространените сега условия и навици, които неизбежно водят към лошо здраве, сериозни заболявания и накрая до смърт.
Тук нямам предвид такива категорични и умозрителни науки, като Християнската, нито различните школи на мисълта, които обясняват всички болести със силата на мисълта. Говоря за неотложната нужда от правилно психологично обучение, включващо знания за състава на човека, усвояване науката за седемте лъча (т. е. за силите, които обуславят човека и го правят такъв, какъвто е) и овладяване на езотеричната астрология; аз съм заинтересован знанията (приемани до днес като странни и езотерични), които през последните 25 години бавно навлизаха в човешкото съзнание, да намерят реално приложение. Аз не ратувам за премахване на медицинското лечение, нито пък се ангажирам с подкрепа за най-новите методи на лечение, които са все още в експерименталната си фаза и едва по-късно могат да имат определен принос в медицинската наука като цяло; в резултат от общия принос на тези две тенденции трябва да се появи един по-разностранен и гъвкав медицински подход към пациента.
Очертаната от мен картина за скритите психологични причини за болестите още дълго време ще се дорисува; междувременно работата на медиците ще остава абсолютно необходима. Независимо от многото грешки, неправилни диагнози и неуспехи, човечеството не може да мине без своите лекари, хирурзи и клиники. Нуждата от тях е голяма; тя ще се запази и в бъдеще, но това не е причина за обезкуражаване. Човешкият род не може незабавно да постигне състояние на съвършено физическо здраве, макар че правилното психологично обучение още от ранна възраст ще поправи за няколко десетилетия много от онова, което погрешните условия са създавали от столетия. Съвременната медицина трябва да придобие много по-голяма откритост и готовност да поддържа (след задължителна професионална проверка) всичко онова, което по своята природа е новаторско и необикновено. Бариерите, издигнати от специализираната медицина, трябва да рухнат; необходимо е новите школи да бъдат открити, изследвани и обучени, така че в крайна сметка естествено да се приобщят към ортодоксалните редове. Новите школи от типа на електротерапията, мануалното лечение и диетологията (която твърди, че правилното хранене може да излекува всички болести), доста ексцентричната натуропатия и много други култове и школи не трябва да бъдат толкова сляпо убедени, че притежават върховното знание, че техният подход е уникален и че владеят универсалното и безпогрешно средство срещу всички болести. Такива групи, особено мануално-терапевтичните, много навредиха на своята работа и обезсмислиха усилията си чрез даваните гръмки гаранции за успех (във Все още експериментални области) и с непрекъснатите си нападки срещу ортодоксалната медицина. Тя на свой ред се самоограничава, доколкото (предизвикана от шумните им искания за признание и от липсата на научни методи) тя остава неспособна да признае всичко хубаво и добро, скрито в новите школи. Да, ортодоксалната медицина се стреми да защити обществото и трябва да направи това, за да предотврати множеството нещастия, които фанатиците ще предизвикат с техните непроверени методи, но тя отиде твърде далече в тази посока. Школата на мисълта, която представям в тези инструкции, също дълго ще предизвиква противопоставяне. Въпреки това, менталните и психичните последици от световната война много ще ускорят осъзнаването на скритите психични причини за болестите и другите човешки проблеми; така съвременната медицина ще се изправи пред своята главна възможност.
Обединяването на истинската медицинска наука (създадена от човека през вековете и вдъхновена от неговата божествена природа) с най-новите аспекти на лечение, формулирани от многобройните възникващи мислителни школи, от практиките и експериментите, плюс признаването на енергиите, които определят човека чрез седемте центъра на неговото витално тяло, както и на астрологичните влияния, които в не по-малка степен го обуславят чрез вътрешния човек - всичко това в крайна сметка ще доведе до появата на нов медицински подход, който ще съдейства за запазване на човешкото здраве, ще неутрализира болестта още в ранните й етапи и ще положи началото на такъв цикъл в човешката съдба, когато болестите и лошото здраве ще бъдат по-скоро изключение и смъртта ще се приема като щастливо и предопределено освобождение, а не като ужасяващ враг, както е сега.
Вторият въпрос засяга по-конкретно процесите на смъртта и може да бъде формулиран така: какво е отношението на Тибетеца към кремацията и как тя трябва да бъде практикувана? Това, че кремацията все повече се превръща в правило, е благоприятен и щастлив факт. Не след дълго погребенията в земята ще станат противозаконни и кремацията ще се превърне в задължителна здравно-санитарна мярка. Гробищата като психични, нездрави места, в крайна сметка ще изчезнат, така както изчезва култовото почитание към предците на Изток и също толкова глупавият култ към наследствените титли на Запад.
Използването на огъня води до ускорено разсейване на всички форми; колкото по-бързо се разрушава човешкият физически проводник, толкова по-скоро изчезва и влиянието му върху отделящата се душа. В популярната теософска литература бяха изказани много безсмислици по повод на времето, необходимо за разрушаване на фините тела. Твърдя, че кремацията става възможна веднага след като истинската смърт бъде научно потвърдена от упълномощения за целта ортодоксален лекар, който официално удостоверява, че във физическото тяло не е останала нито една искрица живот. Тази пълна (истинска) смърт е налице, когато нишката на съзнанието и тази на живота окончателно са се отделили от главата и сърцето. Междувременно наоколо трябва да царят почтителност и търпение. На семейството на починалия са необходими няколко часа, за да свикне с мисълта за предстоящото изчезване на външната, привично любима форма. Трябва с необходимото внимание да се отнесем и към формалностите, изисквани от държавата или от общинските власти. Този времеви елемент е важен най-вече за тези, които остават - за живите, не за мъртвите. Твърдението, че етерното тяло не бива веднага да се хвърля в пламъците на кремацията и поверието, че то трябва да бъде оставено да броди наоколо поне няколко дни, също са лишени от основание. Няма никаква етерна необходимост за отлагане. Когато вътрешният човек се оттегли от физическия си проводник, едновременно с това той се отделя и от етерното си тяло. Вярно е, че етерното тяло е склонно да се рее по-дълго време в „полето на еманацията" на погребаното физическо тяло и често остава около него до пълното разлагане на плътта. Практикуваното в Египет мумифициране и познатото на Запад балсамиране удължават „живота" на етерното тяло понякога със столетия. Това е особено вредно, когато мумията или балсамираното лице са имали приживе зъл характер; тяхното запазено етерно тяло често е „обсебено" от зла същност или сила. Това е една от причините за инцидентите и нещастията, които често сполетяват онези, които се осмеляват да откриват древни погребения и да излагат техните обитатели - древните мумии, на светлина. Там, където кремацията е правило, се постига не само незабавно разлагане на физическото тяло и неговото възвръщане в източника на субстанцията, но и бързо разтваряне на виталното тяло, чиито сили също се пренасят (от потока на пламъка) към резервоара на жизнените енергии. То винаги е било съставна част от този резервоар - както когато е във форма, така и когато е в безформено състояние. След смъртта и кремацията тези сили продължават да съществуват, но абсорбирани в аналогично цяло. Помислете над това твърдение, защото то дава ключ за творческа работа на човешкия дух. Ако отсрочката е необходима поради семейните чувства и общинните изисквания, кремацията трябва да се избърши не по-късно от 36 часа след смъртта; ако няма причини за отлагане, тя може да започне 12 часа след кончината. Мъдро е да се изчакат тези 12 часа, за да се удостовери истинската смърт.