Връщайки се към нишката на нашето изложение, ще разгледаме активността на вътрешния духовен човек, който е захвърлил своето физическо и етерно тяло и сега се намира в обвивката на финото си тяло, съставено от астрална (чувстваща) и ментална субстанции. Вследствие на силната чувствено-емоционална поляризация, характерна за средния човек, се е утвърдило убеждението, че след истинската смърт човекът се оттегля отначало в астралното тяло, а по-късно - в менталния си проводник. Това не отговаря на истината. Основание за подобни идеи е дал фактът, че финото тяло на средния човек е съставено главно от астрална материя. Все още малко хора са толкова развити, че проводникът, в който остават след смъртта си, да е съставен предимно от ментална субстанция. Само учениците и посветените, които живеят преобладаващо в своите умове, се откриват след смъртта си в менталните сфери. Повечето хора обаче се оказват в астралните нива, облечени с астрална материя и принудени да прекарат там определен период преди да могат да се отделят от илюзорната сфера на астралния план.
Както вече съм посочвал, астралният план няма реално битие; той е само илюзорно творение на човешкото семейство. Днес (в резултат от поражението на силите на злото и унищожителния отпор спрямо черната Ложа) астралният план бавно се превръща в умиращо творение и в последния период от човешката история (при седмата коренна раса) окончателно ще престане да съществува. Сега положението е друго. Чувстващата субстанция, която образува астралния план, все още приема илюзорни форми и издига бариера по пътя на търсещата своето освобождение душа. Тя „задържа в плен" много от отишлите си, ако основните им реакции приживе са били подчинени на желанието, егоистичното мислене и емоционалната чувствителност. Такъв засега е случаят с преобладаващото мнозинство от хората. Астралният план се е сформирал през атлантическия период; тогава на практика ментално състояние на съзнанието не е съществувало, а „синовете на ума" са се намирали на онова място, което днес се разглежда като най-високо астрално равнище.
Постоянният ментален атом също на практика е бил неподвижен (инертен) във всяка от човешките форми и следователно не е съществувало „привличане" от страна на менталния план, както е днес. Много от хората продължават да бъдат атланти по своето съзнание и когато излязат от физическото състояние на съзнанието и отхвърлят двойствените си физически тела, те се сблъскват само с проблема за отделянето от астралното тяло, без да им се налага да полагат усилия за освобождаване от някакъв ментален затвор на душата. Това са неразвити и средни хора, които след отделянето на камичното им тяло (или тялото на желанието) няма какво повече да отхвърлят; те не са формирали ментален проводник, който да ги въвлече в ментална интеграция, доколкото нямат ментално фокусирана потенция; душата на висшите ментални равнища все още се намира в „дълбока медитация" и е твърде изолирана от своята сянка в трите свята.
Затова изкуството на оттеглянето има три нива:
1. Практикувано от хора с предимно астрално качество и устройство. Ние ги наричаме „камични" хора.
2. Практикувано от уравновесени, интегрирани личности, които определяме като „кама-манасни" индивиди.
3. Практикувано от напреднали индивидуалности и ученици от всички степени, които в основата си. са ментални по своя „Жизнен фокус". Те се наричат „манасни" субекти.
Тези три категории преход са подчинени на едни и същи базови правила, но акцентът е различен във всеки конкретен случай. Бих искал да разберете, че там, където отсъства физически мозък и развит ум, вътрешният човек на практика се задушава В обвивката от астрална материя и за дълъг период от време е потопен в онова, което условно наричаме „астрален план". Кама-манасният човек от своя страна притежава т. нар. „свобода на двойствения живот" и открива себе си като притежател на двойствена форма, която му позволява да контактува по желание с висшите равнища на астралния и с нисшите равнища на менталния план. Искам отново да напомня, че физическият мозък не може да регистрира тези контакти. Знанието за тях зависи от вродената активност на вътрешния човек, от неговата конкретна нагласа за разбиране и одобрение. Манасният човек притежава полупрозрачен ментален проводник, чиято интензивност на светлинно излъчване е право пропорционална на постигнатата свобода от желания и емоции.
Посочените три типа хора използват сходен по природата си процес на оттегляне, но прилагат различна техника в неговите рамки. За по-голяма яснота следва да кажем, че:
1. Камичният човек отхвърля астралното си тяло чрез изтощаване (изчерпване) и го отделя чрез астралното съответствие на центъра на слънчевия сплит. Това изтощаване става възможно, тъй като всички вродени желания и присъщи емоции са свързани приживе с животинската природа и с физическото тяло, а те и двете вече не съществуват.
2. Кама-манасният индивид използва две техники. Това е естествено, понеже той отхвърля отначало своето астрално тяло, а после и менталния си проводник:
а) Той отделя своето астрално тяло в резултат на растящата си жажда за ментален живот. Индивидуалността постепенно и неотклонно се оттегля в тялото на ума, а астралното тяло езотерично „отпада" и накрая изчезва. Това обикновено става несъзнателно и може да отнеме много време. Ако обаче индивидът е бил над средното равнище и се приближава до манасния човек, това изчезване протича рязко и динамично и индивидуалността се оказва свободна в своето ментално тяло. Това става съзнателно и бързо.
б) Вътрешният човек отхвърля (унищожава) менталното си тяло с акт на човешка воля, доколкото душата започва бавно да осъзнава своята сянка. Така той започва (макар и слабо) да се привлича от душата. Този процес протича сравнително динамично и зависи от степента на манасното влияние.
3. Манасният човек, който вече е фокусиран в менталното си тяло, трябва да извърши две неща:
а) Да се избави и изчисти от всеки астрален остатък, който може да обезцвети светлината на сияещото му ментално тяло. Така нареченото „астрално тяло" вече не съществува като фактор на изява. Човек постига това чрез ясен призив за все повече светлина от душата. Именно светлината на душата разтваря на този етап астралната субстанция, така както обединената светлина от душите на човечеството (като цяло) в крайна сметка ще разтвори условно наречения „астрален план".
б) Да разруши менталното си тяло чрез определени Думи на Силата. Съобщени на ученика чрез ашрама на неговия Учител, те рязко увеличават силата на душата и предизвикват такова разширяване на съзнанието вътре в менталното тяло, че то се разпада и вече не представлява препятствие за вътрешния човек. Сега той се изправя като свободен син на ума в ашрама на своя Учител и може „повече да не го напусне".