Дълбокото разбиране за процеса и целите на оттеглянето плюс неговото съзнателно осъществяване формира онова особено състояние на съзнанието, което ортодоксалните теософи наричат дева-хан. По повод на това преживяване възникнаха големи недоразумения. Според общата идея, след като се избави от астралното и менталното си тела, човек изпада в някакво сънено състояние, в което отново преживява и преглежда отминалите събития, но вече в светлината на бъдещето, и така навлиза в някакъв период на почивка, през който натрупва сили в подготовка за ново раждане. Тази в известна степен погрешна идея е породена от обстоятелството, че концепцията за време все още обуславя повечето от теософските тълкувания на истината. Ако обаче бъде осъзнато, че времето не съществува вън от опита на физическия план, тогава цялата концепция за девахан ще се проясни. Започвайки от скъсването на връзките с плътното и етерното тяло и от началото на процеса на оттегляне, човекът осъзнава миналото и настоящето; когато оттеглянето завърши и настъпи контактът с душата, а манасният проводник навлезе в процес на разрушаване, човек незабавно започва да осъзнава бъдещето, защото предсказанието е прерогатив на душевното съзнание и индивидуалността временно получава тази способност. Тогава миналото, настоящето и бъдещето се виждат като едно; осъзнаването на великото Сега се развива постепенно от въплъщение Към Въплъщение в дългия процес на преражданията. Така се формира онова състояние на съзнанието (характерно и нормално за напредналия човек), което наричаме деваханно.
В моите намерения не влиза разглеждане на техниките за оттегляне. Човечеството се намира в толкова различни състояния (междинни на трите изброени), че е невъзможно да бъда точен, конкретен и кратък. Споменатото „изтощаване" е лесно за разбиране; Самичкото тяло отмира, тъй като при липса на призив от страна на физическата субстанция, която пробужда желанието, този проводник няма с какво да се подхранва. Астралното тяло се появява като резултат от взаимодействието между физическия план и принципа на желанието; в процеса на прераждане този принцип се използва (на ниво ментален проводник) от динамичното намерение на душата за обръщане посоката на зова, след което материята откликва на призива на въплътяващия се човек. След един дълъг процес на изтощаване камичният човек остава свободен в зародишния ментален проводник; този период на полументален живот е изклкючително кратък и завършва, когато душата внезапно „отправи своя поглед към очакващия"; благодарение на нейното целенасочено могъщество той мигновено преориентира индивидуалния камичен човек към низходящата пътека на прераждането. Кама-манасният човек осъществява процеса на оттегляне и откликва на „привличането" на бързо развиващото се ментално тяло. Това оттегляне става все по-бързо и динамично докато не достигне състоянието, при което подложеният на изпитание ученик - под влияние на непрекъснато усилващия се контакт с душата - захвърли Кама-манасното си тяло като единство, с акт на менталната воля, излъчена от душата. Ще забележите, че „деваханният" опит по необходимост ще бъде по-кратък при повечето хора, в сравнение с този на камичното малцинство, доколкото деваханната техника на обзор и осъзнаване поуките от опита бавно и постепенно ще става контролиращ фактор за човека на физически план, така че той все по-пълно да разбира смисъла и постоянно да се обучава благодарение на опита във въплъщение. Така за вас става ясно, че непрекъснатостта на съзнанието също бавно ще се развива и осъзнаването на вътрешния човек ще започне да се демонстрира във физически план отначало чрез физическия мозък, а по-късно и независимо от тази материална структура. Тук намекнах за нещо, което ще получи голямо внимание през следващите 200 години.
В качеството си на интегрирана личност, манасният човек работи по два начина, които по необходимост зависят от достигната степен на интеграция, а именно:
1. Степен на интегрираната личност, която е фокусирана в ума и неотклонно укрепва връзката си с душата.
2. Степен на ученика, чиято личност бързо се интегрира и абсорбира в душата.
При това ниво на умствено развитие и постоянен ментален контрол, когато човешкото съзнание е ясно и устойчиво фокусира но в менталния проводник, предишните процеси на разрушаване на астралното тяло чрез изтощаване и „динамично отрицание" протичат още във физическото въплъщение. Въплътеният човек отказва да се ръководи от желанието; онова, което е останало от илюзорното астрално тяло, вече се управлява от ума и на импулсите за удовлетворяване на желанието се отказва с напълно осъзнато намерение: а) или като следствие от егоистичните амбиции и ментални съображения на интегрираната личност; б) или под осеняващото намерение на душата, която подчинява ума на своите цели. Достигнал тази точка на еволюция, човек може под въздействие на просветлението да се освободи и от последните остатъци на желанието. През ранните етапи на чисто манасен (ментален) живот това се достига благодарение на просветлението, получено чрез знанието, и включва главно присъщата светлина на менталната субстанция. По-късно, когато душата и умът установят тясна връзка, светлината на душата ускорява и допълва този процес. Ученикът вече използва по-окултни методи, за които обаче тук аз не мога да говоря. Разрушаването на менталното тяло вече не се извършва от деструктивните сили на самата светлина, а се ускорява чрез определени звуци, излъчвани от плана на духовната воля; ученикът ги разпознава и получава разрешение да ги използва (в истинските им словесни форми) от някой старши посветен в ашрама или от самия Учител при завършване цикъла на въплъщение.