Тук бих искал да изложа някои постулати, които ще ни потрябват при изучаването на Третата Част от този трактат, в която детайлно ще разгледаме фундаменталните Закони на Лечителството. Вече съм ви дал тези Закони и Правила, но сега ми се иска да ги доразвия.
Ние изучихме до известна степен непосредствените процеси, които протичат, когато Жизненото начало се оттегля или е оттеглено от тялото. В зависимост от степента на еволюция, тези два процеса се различават. Разгледахме оттеглянето на Жизненото начало и на съзнанието от фините тела в трите свята и достигнахме ниво, при което повече няма да се занимаваме със средния или неразвития човек. Сега ще се заемем със съзнателната активност на душата по отношение на формата.
При неразвития и средния човек душата играе много малка роля в процеса на смъртта, ако не се вземе предвид влиянието на обикновената решимост на душата да завърши цикъла на въплътения живот с оглед на следващото прераждане. „Семената на смъртта" са присъщи за природата на формата и се проявяват като болест или грохналост (използвам тази дума в технически, а не в буквален смисъл). Душата преследва интересите си на своя собствен план до момента, когато еволюционният процес привнесе ситуация, при която интеграцията или тясната Връзка между душата и формата става толкова реална, че душата дълбоко се отъждествява със своето проявено изражение. Достигайки този етап, душата за първи път се въплътява истински; тя изцяло „се е потопила в проявление" и е въвлякла в него цялата си природа. Това рядко се осъзнава и подчертава.
През ранните си въплътени животи и дори през повечето цикли на жизнен опит душата съвсем слабо се докосва до това, което става. Избавлението на субстанцията, от която са направени всички форми, протича като естествен процес и „кармата на материята" е изначална управляваща сила; след време тя се заменя от кармата, породена от сливането на душата с формата, макар че (през ранните етапи) душата носи много малка отговорност за ставащото. Процесите в троичната душевна обвивка по необходимост са резултат от тенденциите, свойствени за самата субстанция. С течение на времето обаче и в хода на дългата поредица от въплъщения, въздействието на вътрешното живо качество на душата постепенно пробужда съзнанието; растящото упражняване на различаващия усет и усилващият се умствен контрол неизбежно водят до появата на пробуждащо се и накрая до пробудено съзнание. Отначало то се проявява като чувство за отговорност, което постепенно подпомага нарастващото отъждествяване на душата с нейния проводник - с низшия троичен човек. Впоследствие телата непрекъснато стават все по-фини и по-пречистени; семената на смъртта и болестта губят своята мощ; чувствителността към вътрешната духовна реализация нараства до момента, когато посветеният ученик овладее изкуството да умира в резултат на решение, взето от духовната му воля, или в отговор на групова, национална или планетарна карма.
Болестта и смъртта са състояния, присъщи на самата субстанция; докато човек се отъждествява с формата, той ще бъде подчинен на Закона за Разтварянето. Това е фундаментален, естествен закон, който управлява живота на формите във всички царства на природата. Когато ученикът или посветеният започне да се отъждествява с душата и построи (чрез жизнения принцип) антакарана, той излиза от контрола на този универсален естествен закон и се научава да използва или отхвърля тялото си по желание - за нуждите на духовната воля, за тези на Йерархията или за целите на Шамбала.
Сега се приближаваме към формулирането на нов закон, който временно замества Закона за Смъртта и има отношение само към онези, които са достигнали последните етапи от Пътя на Ученичеството или са поели по Пътя на Посвещенията.
ЗАКОН № 10