Съзнателно функциониращата в трите свята душа разумно използва това събитие, което ние ще обсъдим в два аспекта:
Първо, ще проследим процесите, чрез които цикълът на въплъщение достига своя край, разбиран като пълна интеграция между душата и личността. Ще се спрем по-подробно на:
а) значението на интеграцията;
б) умственото състояние на душата;
в) унищожаването на личностните мисъл-форми. Второ: ще разгледаме резултатите от това събитие:
а) работата на ученика в ашрама на Учителя;
б) методите, чрез които освободеният ученик може да създаде тяло за контакт с физическия план и за служене в трите свята - вече не по Закона на Необходимостта, а по Закона на Служенето, както го разбират посветените.
Вероятно сте обърнали внимание, че дотук обсъждахме факта на смъртта от гледна точка на начина, по който тя засяга физическото тяло (най-познатото събитие), както и астралната и менталната обвивки - тези съвкупности от обусловени енергии, с които ние обективно не сме толкова добре запознати, но съществуването на които се признава от психологията и които, както ние предполагаме, се разлагат и изчезват след смъртта на физическото тяло. Питам се обаче дали сте осъзнали, че главният аспект на смъртта, който в крайна сметка засяга човешкото същество, е смъртта на личността? Тук не прибягвам до абстрактните термини, които повечето езотеристи използват в опита си да разяснят процеса на лишаване от качества на личностното „аз". Те говорят за „унищожение" на едно или друго качество, за абсолютно потискане на низшето „аз" и т. н. Аз обаче имам предвид буквалното разрушаване, разтваряне, разсейване и крайно разпадане на това любимо и добре познато ни личностно „аз".
Запомнете, животът на личността минава през три етапа:
1. Тя бавно и постепенно се формира в течение на дълъг период от време. През много цикли на въплъщение човек все още не е личност. Той просто е член на масата.
2.Съзнателно отъждествяване на душата с личността на този етап практически няма. Скритият в обвивките аспект на душата дълго е доминиран от живота на тези обвивки и проявява своето присъствие само чрез т. нар. „глас на съвестта". С течение на времето обаче активният интелектуален живот на човека постепенно се подкрепя и координира от енергията, излъчвана от познавателните венчелистчета на егоичния лотос, или от интелектуално възприемчивата природа на душата на нейния собствен план. Това в крайна сметка довежда до интеграция на трите нисши обвивки в едно функционално цяло. Тогава човекът става личност.
3. Личностният живот на така координирания индивид се разгръща в продължение на многобройни въплъщения и също се дели на три фази:
а) фаза на доминантно агресивен личностен живот, принципно обусловен от лъчевия тип на личността, която е егоистична по природа и е много индивидуалистична.
б) Междинна фаза, когато бушува конфликт между душата и личността. Душата започва да търси освобождение от формата и в крайна сметка личността става зависима от жизненото начало, диктувано от душата. Иначе казано, избухва конфликт между лъча на душата и този на личността и се разгаря война между двата фокусирани аспекта на енергията. Този конфликт завършва при третото посвещение.
в) Контрол на душата - това е последната фаза, която води до разрушаване и смърт на личността. Тази смърт започва, когато личността, или „Стражът на Прага" се изправи пред Ангела на Присъствието. Тогава светлината на слънчевия Ангел затъмнява светлината на материята.
Фазата на „контрол" е обусловена от пълното отъждествяване на личността с душата; това е процес, противоположен на предишното отъждествяване на душата с личността. Именно това имаме предвид, когато говорим за интеграцията между тях; сега те двете стават едно. Именно тази фаза е имал предвид Св. Павел, когато е говорел в „Посланието към ефесяните" за Христос, който „от две създал в себе самия един нов човек". Тази фаза е характерна за крайните етапи от Пътя на Изпитанията (когато работата започва съзнателно) и завършва на Пътя на Ученичеството; тя отразява дейността на практическия и успешен служител; именно в нея целият фокус и смисъл на живота е посветен на изпълнението на йерархичните намерения. Човекът започва да работи на равнища и от равнища, които не са включени в трите свята на обикновената еволюция, но въпреки това оказват своето въздействие с оглед на планираните си цели в тези три свята.