Повечето учители и стремящи се поставят акцента върху интеграцията на личността и нейната правилна ориентация в посока на духовните ценности. През ранните етапи това наистина е правилно. Интеграцията на умствената способност, емоционалната природа и мозъка е главната характеристика на всички напреднали човешки същества - лоши и много лоши, добри и много добри. Това обаче още не е показател за духовен живот, а често за обратното. Един „Хитлер", или едно амбициозно лице с дълбоко егоистичен и ориентиран към жестокост живот е личност, надарена с всички качества на ума, насочен към зли цели; с така устроена емоционална природа, която не препятства осъществяването на тези егоистични намерения; с високоорганизиран и мощен мозък, възприемчив към плановете и методите на тези два проводника, които изпълняват повелите на личността.
Трябва да подчертаем, че повечето хора не са личности, колкото и разпалено да говорят те за своите „личности". Началната цел за повечето кандидати и изучаващи е да интегрират нисшия троичен човек, за да станат функциониращи личности, а по-късно - функциониращи души; целта на усилията им е да постигнат съзнателен личностен фокус, като избягнат при това цикъла на въплъщения, в които личността се ориентира към низки и егоистични цели. По-напредналите изучаващи се насочват към постигане на още по-висока интеграция на душата и личността като стъпало към онази окончателна интеграция, която въплътява най-висшия аспект - този на монадния живот.
Днес в света има много истински интегрирани личности, които (доколкото са постигнали сливане на душата с личността) могат да тръгнат по Пътя на Приетия Ученик. Това е най-обнадеждаващото развитие (само да можехте да разберете неговите последствия и значение) и сега възниква въпросът как онези, които все още се намират в процес на преориентация, могат да развият адекватна интеграция на личността. Те никога няма да постигнат това, ако надценяват или подценяват своите възможности. Мнозина са склонни да смятат себе си за личности по силата на вроденото си своеволие или доколкото изучават окултизма. Те забравят, че окултистът търси скритото, а в техния случай - онази дълбока интегрираща нишка, която позволява да се съединят трите тела и с това истински да се заслужи името „личност". Макар някои от тях да не са в състояние да станат личности през този си живот, те" могат да развият ментално разбиране за нейните възможности и природа и да запомнят, че „както човек мисли в сърцето си, такъв е и той самият". Това не е загуба на време, а необходим процес, през който са минали всички Членове на Йерархията.
Теоретично изучаване плюс медитация - това се двата фактора, които ще помогнат на всички стремящи се да постигнат необходимата интеграция и съответен живот на служене. Чрез тях кандидатът ще може да провери както своята степен на интеграция, така и предизвиканото от нея качество на служене. Ако стремящите се внимателно проучеха своя физически живот, те биха открили, че или автоматично следват общоприетите житейски представи за добротворчество и вежливост; или че действат от емоционални подбуди, доколкото обичат да помагат, да бъдат харесвани и да облекчават страданията (поради болка и дискомфорт при вида на нещастието); или пък вярват, че следват стъпките на Христа, който е вървял, правейки добро; или, накрая, че следват естествена, дълбоко притаена жизнена тенденция. Последното е най-обнадеждаващо и кулминационно разкритие.
Когато физическата и емоционалната фази на интеграцията завършат, стремящите се ще открият, че следващият етап е този на съзнателното и разумно служене. Отначало то е мотивирано от състраданието, после от убедеността във важността на тази дейност, след това от конкретната духовна полезност, впоследствие от покорното следване примера на Йерархията и накрая - от активността на качеството Чиста Любов, която се проявява все по-отчетливо в съответствие с растящата интеграция между душата и личността. Всички тези мотивационни степени са правилни когато са навременни и ако служат като фактор на развитието през времето, когато следващата по-висока фаза все още остава неопределена и неясна. Ако преминаваният етап изкуствено се удължава, макар че вече ясно се вижда следващата фаза, неговите импулси стават неправилни. Помислете над това. Ще ви бъде полезно да осъзнаете истинското значение на тези различни фази, чиято последователна смяна е подчинена на еволюционния закон.
Така очертаните стъпки по пътя на интеграцията водят до онзи кулминационен етап, когато личността - обогатена с опит, мощна в израза си, преориентирана и устремена - се превръща в посредник на духовния живот между Йерархията и Човечеството. И отново - помислете над това.