Нека се запитаме каква е нагласата на душата в нейната собствена сфера докато всички тези фази, етапи и процеси протичат в живота на личността? Разглеждането на този въпрос предполага преди всичко признаване на трите аспекта на ума, пребиваващи на менталния план:
1. Нисшият конкретен ум е мисловна нагласа, поддържана от малък аспект на душата, който преди това се е „спуснал" в проявление по време на индивидуализацията. В течение на дългия цикъл от въплъщения той е ставал все по-чувствителен към осенящото „АЗ", което казва на своя въплътен аспект: „Прониквайки в цялата тази вселена с частица от себе си, аз оставам". Привлечена от това осенящо и „оставащо АЗ", една малка частица се устремява обратно към своя първоизточник.
2. „Синът на ума" е душа, продукт на Универсалния Ум, мислещо, възприемащо, различаващо и анализиращо Тъждество, или духовна Същност. Този аспект на Единния живот се характеризира с чист ум, чист разсъдък, чиста любов и чиста воля. Това е „Повелителя на жертвата", който (благодарение на опита си във въплъщение, интеграцията и изявата) е приел задачата за избавление на материята и въздигане на субстанцията в Небесата! Това са тривиални древни истини, но за вас те си остават само теория. Вие можете да проверите тяхната теоретична природа, като се запитате: какво правя аз като душа (ако въобще функционирам като душа), за да извися моя материален аспект - моите три проводника и субстанцията, от която те са направени - към висшите планове на проявление?
3. Висшият абстрактен ум е за душата същото, което е нисшият аспект на душата (въплътена във венчелистчетата на знанието) за конкретния ум. Този абстрактен ум от своя страна е нисшият аспект на Духовната Триада. Щом се осъществи интеграцията между личността и душата, тогава последната - в собственото си тяло и природа и на своя собствен план - може да започне да работи за по-висока интеграция или връзка, която накрая трябва да се установи между нея и Духовната Триада. Постиженията на по-ниско равнище винаги предоставят възможност за постижения от по-висш характер. Не може да има истинско висше постижение докато, крачка по крачка, нисшият отразен аспект не бъде усвоен, използван и приет като инструмент за постигане на още по-голяма активност.
Умствената нагласа на душата по време на процесите на нисша интеграция накратко могат да се обобщят така:
1. Състояние на пълно равнодушие през ранните етапи на цикъла на Въплъщение. Нейният т. нар. „внедрен аспект" е изцяло адекватен на бавната, скучна, досадна и отегчителна задача за развитие на телата и техните характеристики, за придобиване на горчив опит в условията на слепота и невежество. Този период е най-дългият и през всичкото това време душата живее със собствените си жизнени интереси на своето равнище на опит, под своя лъч и под влияние на Учителя, който в крайна сметка ще ръководи мисленето (чрез открито възприеманите впечатления) на развиващата се личност. Тази сфера или съвкупност от души е наричана от християните Царство Божие, а от окултистите - духовна Йерархия на нашата планета. Помнете също така, че целта на техния съвкупен живот е да съдействат за осъществяване в съзнанието на духовната поляризация на планетарния живот.
2. Създадените и развити в хода на еволюцията три проводника придобиват високо качество и техните вибрации стават достатъчно мощни, за да привлекат част от вниманието на заетата душа. Първата реакция е раздразнението. Окултното раздразнение не е познатата на хората сърдита раздразнителност, а е отклик спрямо контакта - отклик, който не задоволява. Иначе казано, възниква напрежение. Вие по-добре ще разберете значението на това твърдение, ако научите, че последните окови, които Учителя отхвърля, са тези на раздразнението. Личността вече не привлича вниманието; като следствие напрежението изчезва и не остава нищо, освен чистият канал за протичане на духовната енергия. Раздразнителността, така като вие я разбирате, е налице, когато вашето лично своеволие, представата за себе си, вашите идеи и планове се разрушават от тези на друго лице. Това не е посочената форма на раздразнение, от която освобождава Учителя.
Втората реакция е свързана с процес на медитация, или с генерирането на мощ, която по-късно ще се използва в трите свята за усилване на душевната енергия във форма и създаване на населено с мисъл-форми поле на знание, в което по-късно личността ще се осмели да навлезе. Затова душата се готви за собствената си преориентация към живота и своето проявление в трите свята, а не за натрупване на жизнен опит.
3. Когато личността стане доминираща, душата внася нов фактор в живота на своето отражение - въплътената душа. Тя мобилизира и фокусира енергията на душевния лъч и чрез волеви акт я привежда в пряк контакт с лъча на личността. Това оказва рефлексивно въздействие върху лъчите на троичния нисш човек, като ги стимулира и пробужда и определя етерното тяло по такъв начин, че центровете, чрез който прониква лъчът на личността, и теменният център, който откликва на лъча на душата, да станат по-активни. Центърът аджна, чрез който работи личността, също повишава своята активност, от което следват две събития:
а) Животът на личността става все по-могъщ и човекът се развива като ярко изразен и активен индивид.
б) Теменният център започва да въздейства както върху центъра аджна, така (бавно и постепенно) и върху центъра в основата на гръбнака. Свободната воля расте успоредно с всички останали качества.
4. Душата сега се намира във фаза, която езотерично се нарича „процес на поврат". Неговите отражения в трите свята предизвикват голям интерес; случват се три неща:
а) нисшият конкретен ум се открива за просветляващото въздействие на душата;
б) енергията на лъча на душата все по-мощно нахлува в личността, като усилва нейния конфликт;
6) движението на човека по зодиака от Овен през Риби към Телец обръща посоката си и той започва да се движи обратно на часовниковата стрелка.
Всички тези фактори предизвикват остър конфликт по Пътя на Изпитанията, който се усилва, когато човек встъпи по Пътя на Ученичеството. Силата на някога доминиращата, а сега доминирана личност е такава, че поражда интензивна кармична дейност. Събитията и обстоятелствата бързо и безжалостно се натрупват в жизнения опит на ученика. Неговото обкръжение в трите свята става от най-високо качество; преживяванията му се колебаят между крайностите; той много бързо изплаща кармичните си задължения и изтърпява наказанията за миналите си грешки.
А междувременно едно въплъщение се сменя от друго и познатият процес на смъртта продължава да служи за разделителна линия между поредните цикли на жизнен опит. Всичките три смърти обаче - физическата, астралната и менталната - протичат при постоянно пробуждащо се осъзнаване, дължащо се на развитието на нисшия ум; човекът вече не се носи (спящ и незнаещ) по течението, изолиран от своите етерни, астрални и ментални проводници, а всяко разделяне с тях вече се превръща в събитие, аналогично на физическата смърт.
Накрая идва времето, когато ученикът започва с вещина и умение да се оттегля от различните си проводници - той умира по свое решение и в пълно съзнание. Душата му твърдо поема контрола, след което ученикът навлиза в смъртта чрез акт на душевна воля, отлично знаейки какво прави.