Унищожаване на личностните мисъл-форми

При обсъждането на тази тема, която ще изложим съвсем накратко, трябва да бъдат разбрани два момента:

1. Че разглеждаме единствено идеята, намираща се в ума на душата, и имаме работа с базов факт на илюзиите, които са контролирали целия цикъл на въплъщението и така са държали душата в затвора на формата. Личността предоставя на душата две неща:

а) Възможност за отъждествяване на душата с формата; това се осъзнава преди всичко от душата, когато личност­та започне да реагира спрямо зачатъците на реалната ин­теграция.

б) възможност за посвещение.

2. Че отстраняването на мисъл-формите на личността, кое­то се достига при третото посвещение, е велико посвеще­ние на душата в нейния собствен план. Именно затова тре­тото посвещение се приема за първо главно посвещение, доколкото двете предишни оказват много слабо въздействие върху душата и засягат само въплътената душа, която е „фрагмент" от цялата.

Тези факти са недостатъчно осъзнати и на тях рядко се акцентира в публикуваната досега литература; в нея ударението се поста­вя върху посвещенията, които въздействат на ученика в трите свя­та. Аз обаче разглеждам посвещенията конкретно, отчитайки дали те въздействат (или не) на душата, която осеня своето отражение - личността в трите свята. Затова горепосочените детайли имат малко значение за средния читател.

От гледна точка на личностното „аз", което разглежда себе си като „Страж на Прага", нагласата на ума е неадекватно описана като състояние на пълно изчезване в светлината на душата; трансмутираната от Ангела слава на Присъствието е толкова сияйна, че личността с нейните претенции и копнежи напълно изчезва. Не ос­тава нищо, освен черупката, опаковката и инструментът, чрез кой­то слънчевата светлина може да прониква в помощ на човечество­то. Това е частично вярно, но в крайна сметка е само опит на човека да изрази с думи трансмутиращият и преобразяващ ефект на третото посвещение, който не може да бъде описан.

Много по-труден е моят сегашен опит да обрисувам нагласа­та и реакциите на душата - на единното „АЗ", на Учителя в сърце­то - когато тя осъзнае изумителния факт на своето същностно освобождение и веднъж завинаги разбере, че повече не е в състояние да откликва на нисшите вибрации на трите свята, предавани й от нейния инструмент за контакт, от личностната форма, която също става неспособна за такова предаване.

Осъзнала и приела това, душата скоро разбира, че така достиг­натата свобода носи свои специфични изисквания:

1. За служене в трите свята, толкова познати и вече окончателно надминати.

2. За осенящо чувство на любов, отправяно към всички, кои­то все още търсят освобождението.

3. За признаване на същностния триъгълник, който сега ста­ва център за умозрителния живот на душата.

Така душата започва да вибрира между двете точки или двойки противоположности и да действа като център за призив и пробуждащо напомняне.

Нито едно от изброените осъзнавания не може да бъде регис­трирано в мозъка (в ума) на просветлената личност. Теоретично е възможно тя смътно да чувства потенциални възможности, но съзнанието й вече не е това на ученик, който служи в трите свята и използва ума, емоционалното и физическото си тяло, за да изпълни възможно най-добре указанията и повелите на Йерархията. То е из­чезнало заедно със смъртта на личностното съзнание. Сега после­дното се е превърнало в съзнание на самата душа, познала неразделността, инстинктивно активна, духовно обсебена от плановете на Царството Божие и напълно освободена както от съблазни, така и от най-незначителния контрол на материята-форма; душата обаче все още откликва на енергията на субстанцията и е потопена в нея, а висшето й съответствие продължава да функционира на различни­те нива (будхично, атмично, монадно и логоично) на Космичния физически план.

Какво трябва да се случи, за да стане животът на душата пълен, съвършен и толкова всеобхватен, че трите свята да бъдат част от сферата му на осведоменост и от полето му на служене? Единственият начин, по който мога да ви обясня какво душата трябва да прави след третото посвещение, е да обединя всичко в два пункта:

Първо: душата става съзнателен творец, доколкото трети­ят й аспект (разбит и усвоен чрез опита на дългия цикъл от въплъще­ния в трите свята) е достигнал точката на съвършена активност. Енергията на венчелистчетата на знанието и енергията на венчелистчетата на любовта вече са толкова активно обединени, че две от вътрешните венчелистчета, които досега са обвивали скъпоценността в лотоса, вече не представляват було за нея. Говоря, разби­ра се, символично. Благодарение на това събитие, смъртта (отстра­няването) на личността е първата активност в драмата на съзна­телното творение, като личността се заменя от първата форма, създадена от душата. Така се създава инструмент за служене в трите свята, който обаче все още е лишен от живот, желания, амбиции и от собствена сила на мисълта. Той е само обвивка на субстанция­та (оживотворявана от енергията на душата), която е приспособе­на към епохата, расата и околните условия, в които съзидаващата душа решава да работи. Обмислете това положение, като обърнете внимание на думата „приспособена".

Второ: душата се подготвя за предстоящото четвърто посве­щение. Това като цяло е монаден опит, завършващ с разрушаване на душевния проводник, или каузалното тяло; така (чрез антакарана) се установява пряка връзка между монадата на нейния собствен план и новосъздадената личност.

Тези два пункта се излагат за първи път в логичната им взаимовръзка; различните намеци обаче вече бяха подготвили почвата за възприемането им като окултни факти. Също така беше дадена информация за майявирупа, чрез която Учителя работи и контактува с трите свята и която Той целенасочено създава за Своите задачи и планове. Тази конкретна замяна на личността може да бъде извърше­на само когато старата личност (организирана и развита през мно­гото цикли на прераждания) бъде оттеглена. Предпочитам опреде­лението „оттеглена" пред понятието „разрушена". Структурата по време на оттеглянето остава, но нейният обособен живот си е заминал.

Ако размислите над това, ще видите, че сега се открива възможност за най-пълна интеграция. Личностният живот е абсор­биран; личностната форма все още остава, но вече не притежава реален собствен живот. Това означава, че тя вече може да стане приемник на енергиите и силите, прилагани от посветения или Учителя за изпълнение на работата по спасяване на човечеството. На изучаващия ще му бъде от полза да прегледа трите „явления на Хри­ста, споменати в Евангелието.

1. Неговото преобразено явление става на Планината на Преображението. В този епизод символично се описва сияеща­та душа, както и трите опустели тела на личността и се намеква за бъдещото построяване на проводника за прояв­ление. Св. Петър Казва: „Господи! Позволи ни да направим тук три колиби..." или шатри.

2. Неговото явление пред съда на Пилат, символизиращо сама­та истина (безмълвна, но присъстваща); то е отхвърлено от света на хората, но бива признато от Йерархията.

3. Неговото лъчезарно явление след посвещението на възкръсването. Той се появява:

а) на жената при гроба, с което символизира Своя контакт с Човечеството;

б) на двамата ученика на пътя за Емаус, с което символизира Своя контакт с Йерархията;

в) на дванадесетте ученика в горната стая, с което символи­зира Своя контакт със Съвета на Повелителя на света в Шамбала.

Това илюстрира за вас фактическата природа на резултати­те, които споменах по-рано в моите инструкции. Ученикът, който е преодолял (в техническо и мистично отношение) властта на лич­ността, вече е придобил т. нар. „свобода на Ашрама"; той може да се движи по желание сред своите събратя - ученици и посветени. В неговия вибрационен живот или качество няма да е останало нищо, което да нарушава живота в Ашрама; няма да има нищо, което да изисква „успокояващата намеса на учителя", както това става през ранните етапи на ученичеството; нищо повече не може да попречи на тези висши контакти и сфери на влияние, които до този момент са били недостъпни за ученика поради натрапчивата намеса на него­вата собствена личност.