Завършихме два раздела от изкуството на лечителството, в които обобщено разгледахме причините за болестите, като отбелязахме, че те произхождат като цяло от три главни източника: от психичното състояние на пациента, от неговите кармични дългове и от условията, наложени му чрез груповите отношения - битови, национални и планетарни. След това се спряхме на някои основни изисквания за отношенията и подходите, които трябва да се установят между лечителя и пациента, и накрая разгледахме темата за смъртта от гледна точка на влиянието, което тя оказва върху трите преходни проводника, като подчертахме нейната божествена природа и конструктивната й цел. Сега достигаме до раздела, в който накратко ни предстои да разгледаме Законите на лечителството и Правилата, които трябва да обуславят лечебния процес.
Открихме, че съществуват десет закона и шест правила. Десетият закон ще бъде твърде труден за разбиране; той разглежда едно жизнено начало, което засега не познаваме, и очертава монадната цел. Всяко окултно учение, което произлиза пряко от Йерархията, носи в себе си живото семе на бъдещото развитие. Така например в „Тайната Доктрина" Елена Блаватска направи (под мое ръководство) попътни, лаконични и доста неопределени намеци за антакарана; така тя хвърли семето, което след като покълне, ще очертае изискванията към онези, които - достигайки висшите посвещения - се готвят да поемат по Пътя на Висшата Еволюция. По същия начин в десетия закон аз заложих семето за един все още далечно предстоящ подход към проблемите на Живота и Смъртта.
Тук ми се иска да напомня, че законът в действителност е следствие (ефект) от живота на една по-голяма същност, която подчинява и включва по-малките същности в жизнените си процеси. Той въплъщава формулираната цел и организираната воля на обгръщащия живот, в сравнение с които изразената цел и насочената воля на това, което е обхванато (обгърнато), са съвършено безпомощни. Ти можеш да възразиш, братко мой, че това твърдение отрича свободната воля на индивидуалната единица, която се оказва обхваната или включена в по-голямото. Разбира се, това определено е насочено срещу аспекта на проявление във форма, който се осъзнава с предимство от човешкото същество. Затова даденото отношение на висшето или голямото, към нисшото или малкото в еднаква степен и без всякакво съмнение ще доминира и в крайна сметка ще обезсили малките закони от природата на формата, които сега хората наричат „природни закони".
Душата, вътре във всички форми, се намира в състояние на война с тези форми; в нейния собствен цялостен живот тя е обусловена от висшите закони, които са закони на нейното специфично битие; душата им се подчинява и ги следва с готовност, без да проявява и най-малкото желание да постъпи иначе. Затова няма същностно нарушение на свободната воля на субекта; съпротива оказва само онова, което ние наричаме „не-аз", т. е. вещественият аспект. Именно тук трябва да се търси основната причина за всяка болест.
Това, което хората наричат „природни закони", отразява висшата фаза на божествения живот, възможна в първата слънчева система. Става дума предимно за закони, присъщи на жизнения аспект на формата и поради това носещи в себе си семената на смъртта. Законите на Душата, които подчиняват и обезсилват природните закони, са по-висши закони, на които човечеството (което сега е висше царство на природата) може да откликне; когато бъдат изпълнени, те ще увенчаят целта на втората слънчева система. Законите на самия живот в крайна сметка ще изместят Законите на Душата и напълно ще обезсилят Законите на Природата; тези закони ще характеризират третата слънчева система, т. е. последното личностно проявление на слънчевия Логос, осъществено чрез седемте планетарни Логоса с техните различни форми и душевни проявления.