II. ЛЪЧИ НА ЛЕЧИТЕЛЯ И ПАЦИЕНТА

Повече от ясно е, че сред многото възможни обуславящи фак­тори, съществена роля играе и степента на различие или сходство между лъчите на целителя и на пациента. Хармонията или контрастът между душевния и личностния лъч на двете страни могат да обхващат следните комбинации:

1. Душевните лъчи да са идентични, а личностните - не.

2. Личностните лъчи да са еднакви, а душевните - не.

3. Лъчите да съвпадат и в двата случая.

4. Лъчите да се разминават и в двата случая.

5. Личностният лъч да е очевиден, а душевният да е неизвес­тен. Лъчът на личността се определя лесно, но за лъча на душата понякога липсват каквито и да е данни. Това важи както за лечителя, така и за пациента.

6. Нищо по повод на лъчите не е известно и в двата случая. Тук нямам предвид лъчите на менталния, астралния или физическия проводник, макар че знанието за тях е изключително полезно, тъй като те оказват значимо, а понякога и решаващо въздей­ствие. Изхождайки от тези знания, опитният лечител може да приложи вторична техника в помощ на основния метод и да използва най-подходящия нисш проводник (собствения или на пациента) като ка­нал за вторичен поток от лечебна енергия, усилвайки по този начин действието на първичния енергиен прилив. Прибавянето на втори­чен поток изисква твърде висока опитност от лечителя или много точна информация от страна на пациента. Това, както можете да предположите, се среща рядко. Чрез внимателно изучаване и съпос­тавяне с вече известни им аналогични случаи, лечителите могат с висока степен на точност да оценят природата на двата главни лъча. Освен това, посветеният трябва да може да разпознава и да работи с лъчите на едно от нисшите тела и така да разпределя лечебната сила през два центъра едновременно. Затова ние ще разгледаме само връзката между лъчите, контролиращи лечителя и пациента от глед­на точка на душата и на личността.

Невъзможно ми е да разгледам всички възможни лъчи, характер­ни за лечителя и пациента, и да очертая най-подходящата за всеки от тях методика; вие ще разберете по-добре моето затруднение, ако се опитате да си представите какво огромно количество проблеми възникват при съединяването на лъчите на двете страни. За повече информация се обърнете към книгата „Ученичеството в Новия Век”, където са описани лъчите на голям брой ученици. Вие бихте могли (за експеримент и упражнение) да възложите на ученици с различни основни лъчи да заемат последователно мястото на лечител и на пациент и да наблюдавате кои центрове ще се задействат при раз­личните болести (доколкото те са локализирани в различни области на човешкото тяло), след което да се опитате да определите кой е най-правилният метод, начин или процедура за евентуална лечебна намеса. Правейки това, вие трябва да помните две неща: първо, че всички тези хора са членове на Ашрам от втори лъч; и второ, че те са ученици и следователно техните лъчи са известни и очевидни за лечителя, което е облекчаващ за експеримента фактор. Вие можете също така да определите каква лъчева енергия трябва да се при­лага по време на лечебния процес, чрез кой център в себе си (като лечител) и в ученика (като пациент) трябва да работите и в състо­яние ли сте да приложите вторична методика. След като мислено се поупражнявате с въображаемо лечителство, потърсете сред своите приятели и познати такива, които по ваше мнение притежават подобни лъчеви дадености, и ако те са болнави или страдат от кон­кретно заболяване, опитайте се да им помогнете по същия начин, както се учихте да работите с въображаемия пациент. Отбелязвай­те точните резултати и избягвайте прилагането на вторични тех­ники, понеже за разлика от оценката на двете главни проявления на живота, вие най-вероятно ще се окажете абсолютно неподготвени за работа с трите нисши проводника на пациента.

Останалата част от темата може да бъде осветлена чрез някои твърдения, които ще станат по-ясни едва когато езотеричната психология се утвърди като конкретен образователен предмет; за това са нужни десетилетия.

1. Лечителят трябва да определи своите лъчи и да работи, из­хождайки от тази информация. Ако не разполага с това зна­ние, той трябва да се въздържа от опити да лекува.

2. При неспособност да окаже лечебно въздействие (поради липса на горното знание), той трябва да се ограничи до ро­лята на канал за приток на енергията на любовта към па­циента.

3. Лечителят ще открие, че в повечето случаи е по-лесно да разпознае своите лъчи, или поне един от тях, отколкото да узнае лъчите на пациента. Това се дължи на две причини:

а) фактът, че той се старае да лекува и помага, показва зна­чително придвижване по духовния път. Този напредък е не­обходим за точното определяне на лъчевите му качества. Известно себепознание, включващо и възможните налични лъчи, може да му покаже природата на контролиращите го енергии.

б) Високоразвитият пациент често се въздържа от търсене­то на външна помощ и сам се заема с проблема, разчитайки на собствената си душа или на Ашрама, с който евентуал­но е свързан. При средния пациент като средство за контакт обикновено се използва личностният му лъч, тъй като той се определя значително по-лесно от този на душата.

4. След като успешно е определил обуславящите го лъч или лъчи, лечителят трябва внимателно да се подготвя за ле­чебна работа в течение минимум на 5 часа, през които да поработи върху своя ум или мислителен апарат. Нямам предвид непрекъснат умствен контрол и размисъл, а 5 часа спо­койно обмисляне на данните, констатирани (ако това е възможно) докато лечителят изучава пациента и се запознава;

- с проблема на болестта и нейната конкретна природа;

- с локализацията й във физическото тяло;

- със засегнатия център и неговото състояние (в случаите на просветен ученик);

- с остротата на неразположението и шанса за излекуване;

- с опасността от смъртен изход;

- с психологичното състояние на пациента;

- с лъчите на пациента (доколкото е възможно); ако бъдат разпознати, те ще определят подхода на лечителя.

5. След като се е подготвил по този начин, лечителят се кон­центрира върху собствения си лъч. Ако притежава само общо, а не специфично знание за своя (и на пациента) лъч или лъчи, той може да предположи, че единият или и двата от тях се намират на линия 1-3-5-7 или на линия 2-4-6 и да дей­ства съответно на това предположение. Полезно е да се притежава специфично и конкретно знание, но ако такова лип­сва и конкретните лъчи не могат да бъдат разпознати, че­сто може да се определи дали общата тенденция на харак­тера върви по линията на любовта или по тази на волята и да се действа съобразно с това. Тогава възниква въпросът дали отношението между лечителя и пациента ще бъде връзка между личности, между души, между личност и душа или обратно?

6. Ако това е връзка между личност и личност (както най-че­сто се случва), лечителят работи чрез енергията на планет­ната прана, която стимулира естествените процеси във фи­зическото тяло и (в сътрудничество с природата и следо­вателно - в съгласие с кармата на пациента) може дотол­кова да укрепи неговия организъм, че той сам да отхвърли болестта или пък уверено да погледне смъртта в лицето и със спокойно и обективно разбиране да премине в отвъдно­то, т. е. в по-фините царства на битието.

7. Ако връзката протича между душата на лечителя и лично­стта на пациента, лечителят работи чрез лъчевата енергия, като насочва мощта на собствения си лъч към центъ­ра, който контролира поразената област. В случай че две­те души - на лечителя и на пациента - работят в сътрудни­чество, може да се постигне сливане на двете енергии, а при еднакви лъчи - да се наблюдава усилване на едната енергия и съществено ускоряване на оздравителните или на деструктивните процеси.

8. Лечителят трябва винаги да помни, че неговата задача е или да лекува в съответствие с кармичния закон, или да съдей­ства на разпадните процеси, като осъществява по този начин една по-висока форма на лечителство.

9. Докато лекуващият не стане висок посветен и не започне да работи с пълно разбиране за управляващите условия, вне­запното изцеление и рязкото обуздаване на болестта ще бъдат малко вероятни. Ако те все пак настъпят, това може да се обясни с три възможни фактора:

а) със съдбата на пациента, чието време още не е настъпило;

б) с намесата на собствената му душа, която в крайна сметка е посредник на кармата;

в) с помощта на лечителя, която се е оказала адекватна и спо­собна да породи у пациента необходимото доверие и да укрепи силите му дотолкова, че той да успее сам да постигне своето изцеление.

10. Никой, чиято карма е показала, че времето му е дошло, не е могъл да се задържи пред „вратите на смъртта"; неговият жизнен цикъл на физически план неизбежно завършва, освен ако той не е служител в Ашрам или ученик от определен ранг, чиято работа и присъствие на Земята все още са необходи­ми за довършване на някаква специална, предопределена му задача. В такъв случай Учителя от Ашрама може да приба­ви от Своето знание и енергия към това на лечителя или на пациента, така че за известно време да отсрочи смъртта. На подобна помощ обаче нито лекуващият, нито лекуваният трябва да разчитат, тъй като те не познават добре всички обстоятелства.

11. Съществуват някои елементарни изисквания и условия, в ко­ито е желателно да протича работата на лечителя:

а) По възможност пълна тишина в стаята на болния;

б) Колкото е възможно по-малко хора в стаята на пациента (в рамките на разумния минимум). Мисленето и мисъл-формите на присъстващите могат да разсейват или да бъдат разсейвани, като и в двата случая отклоняват лечебните потоци; от друга страна, те понякога са в състояние зна­чително да ускорят работата на лечителя;

в) Пациентът трябва (по възможност) да лежи на гръб или на хълбок, така че неговите центрове по дължината на гръбна­ка да бъдат обърнати към лечителя. В някои случаи (лечи­телят сам ще реши в кои) той трябва да лежи в такова положение, че лекуващият да може да държи ръцете си над болната област, без в никакъв случай да се докосва до тяло­то на пациента.

12. След като бъдат постигнати спокойствие, тишина, мир и безмълвие, лечителят пристъпва към избраната най-подхо­дяща техника. Споменатите спокойствие, тишина, мир и безмълвие се отнасят не само за физическите условия, но и за емоционалното и менталното състояние на лечителя, на пациента и на всички присъстващи; това невинаги е лесно за изпълнение.

Ако лечителят не владее подходяща техника или не разбира точното значение на приведените в тази инструкция формули, той може да си изработи собствена методика и правила, като за целта внимателно изучи дадените лечителски наставления, които съдържат достатъчно материал за подобно творческо осмисляне.