Този трактат няма за цел да посочва факти за научна проверка или да дава указания за следващите етапи на научните изследвания; ако все пак го правим, това е случайно и второстепенно. Ние всъщност се опитваме да дадем напътствия за осмисляне и развиване на троичното цяло, което прави слънчевата система такава, каквато тя е - проводник, чрез който Великата космична Същност, слънчевият Логос, проявява активен интелект с цел да демонстрира по съвършен начин аспекта на любовта от Своята природа. Зад тази схема има още по-езотерична крайна цел, скрита във Волевото Съзнание на Върховното Същество, която закономерно ще бъде открита, след като се достигне сегашната цел. Редуването на обективно проявление и субективно самоцентриране, периодичното вдишване и издишване на всичко, което е напреднало в резултат на еволюцията, въплъщава в система една от основните космични вибрации, ключов момент на онази космична Същност, чието тяло сме ние. Биенето на сърцето на Логоса (ако е допустим толкова неадекватен израз) е източник на цялата циклична еволюция, оттук и значението, придавано на аспекта на развитието, наречен „сърце" или „аспект на любовта", и интересът, който се проявява при изучаването на ритъма. Това е вярно не само космически и макрокосмически, но и при изучаването на човешката единица. В основата на всички свързани с ритъма физически усещания (вибрации, цикли, сърдечен ритъм и др.), лежат техните субективни аналогии - любов, чувство, емоция, желание, хармония, синтез (в нужната последователност) - а зад тези аналогии стои източникът на всичко, тъждествен с Върховното Същество, което по този начин изразява Себе си.
Затова учението за пралайя, - или оттеглянето на живота от етерния проводник, ще бъде еднакво валидно, независимо дали изучаваме оттеглянето на човешкия етерен двойник, отдръпването на планетния етерен двойник, или отделянето на етерния двойник на слънчевата система. Ефектът е един и същ и последствията са аналогични.
Какъв е резултатът от това оттегляне или по-точно коя е причината за това явление, което ние наричаме смърт, или пралайя? Доколкото този трактат е оформен в стила на учебник, ние ще продължим да прилагаме метода на табличното изброяване. Оттеглянето на етерния двойник на човека, на планетата или на системата се предизвиква от:
а) Изчерпване на Желанието. Такъв трябва да бъде резултатът от всеки еволюционен процес. Истинската смърт, съгласно закона, се предизвиква от постигането на целта и от последващото прекратяване на устрема. Това, при завършването на цикъла на усъвършенстване, е вярно както за индивидуалния човек, така и за Небесния Човек и за самия Логос.
б) Постигане на адекватната вибрация. Това става в резултат от забавянето и постепенното прекратяване на цикличния ритъм; работата е завършена. Когато вибрацията или нотата се чувства или звучи съвършено, тя предизвиква (в точката на синтез с другите вибрации) крайното разрушаване на формите.
Както знаете, движението се характеризира с три качества: инерция, мобилност и ритъм.
Те се проявяват в посочената последователност и предполагат период на забавена активност, последван от стремително движение. Този среден период понякога предизвиква (доколкото има търсене на вярната нота и скорост) цикли на хаос, експерименти, преживявания и осмисляне. След тези два етапа на движение (които са характерни за атома, за човека, за Небесния Човек и за Логоса или Универсума) настъпва период на ритъм и стабилизация, в който се постига точката на равновесие. Силата, която уравновесява двойките противоположности (и така създава баланс), води до неизбежната поява на пралайя.
6) Напускане на физическия организъм от фините тела във вътрешните планове чрез разкъсване на мрежата. Това предизвиква триаспектно следствие:
Първо, силата, която е оживотворявала физическата форма (плътната и етерната) и чиято изходна точка е бил постоянният атом, откъдето се е „запълнило всичко подвижно и неподвижно" (в Бог, в Небесния Човек, в човешкото същество и в атома на материята) изцяло се оттегля в атома на абстрактния план. Този „план на абстракцията" е различен за различните същности:
- за физически постоянния атом това е атомичното равнище;
- за човека това е каузалният проводник;
- за Небесния Човек това е вторият план на монадния живот, неговата обител;
- за Логоса това е планът Ади.
Всички те означават точките на изчезване на единицата в пралайя. Трябва да се помни, че при поглед отдолу това винаги е пралайя. От по-високата гледна точка обаче, откъдето се вижда, че финото непрекъснато осенява плътното, когато то е вън от обективно проявление, пралайя е просто субективност, т. е. не това „което го няма", а просто това, което е езотерично.
Второ, при разрушаването си етерният двойник на човека, на планетарния Логос и на слънчевия Логос се деполяризира по отношение на своя вътрешен обитател и това позволява на последния да се оттегли. С други думи, етерният двойник повече не е източник на притегляне и реална магнетична точка. Той се размагнетизира и Великият Закон за Притеглянето губи контрол над него; оттук произтича последващото разложение на формите. Егото престава да бъде привличано от своята форма във физическия план; продължавайки да вдишва, то оттегля Живота си от тази обвивка. Цикълът се приближава към своя край, експериментът е завършен, целта (различна за различните животи и въплъщения) е достигната и нищо повече не се желае; Егото, или мислещата същност, губи интерес към формата и насочва вниманието си навътре. Неговата поляризация се променя и в крайна сметка физическото отпада.
Планетарният Логос в своя по-голям цикъл (синтез или сума от по-малките цикли на клетките на неговото тяло) върви по същия път; Той престава да се привлича отдолу и отстрани и обръща своя поглед навътре, в резултат на което събира в Себе си съвкупността от по-малките животи на Своето тяло (планетата) и прекъсва връзката. Външното привличане се прекратява и всичко гравитира навътре, вместо да се разпредели по периферията на Негово тяло.
Когато става дума за принципна схема, слънчевият Логос следва същия процес; от Своя висок план на абстракция Той престава да се притегля от тялото Си на проявление. Той оттегля Своя интерес и двойките противоположности - духът и материята на проводника, се разделят. След това разделяне слънчевата система, този „Син на Необходимостта", или на желанието, прекратява своето битие и излиза от обективно съществуване.
Трето, това в крайна сметка води към разпад на атомите на етерното тяло до тяхното първоначално състояние. Приемайки активна форма, субективният живот (синтезът на воля и любов) се отделя. Партньорството се разтрогва, след което формата се разпада; магнетизмът, който е съхранявал нейната цялост, вече не действа и разпадът е окончателен. Материята остава, но формата повече не съществува.
Работата на Втория Логос се прекратява и божественото въплъщение на Сина е завършено. Свойството, или присъщото качество на материята обаче се запазва и в края на всеки период на проявление материята (макар и отново приела своята първична форма) остава все така активно разумна, но прибавила печалбата от обективността и засилила (благодарение на придобития нов опит) своята скрита излъчваща активност. Така например, в състоянието си на недиференцираност, материята на слънчевата система представлява активна разумна материя и това е всичко, което може да се твърди за нея. Тази активна разумна материя е обусловена от предишния си опит и е оцветена от предишното си въплъщение. Сега тя се намира във форма - слънчевата система не е в пралайя, а в обективност - и целта на тази обективност е да добави към логоичното съдържание новото качество на любовта и мъдростта. Затова в следващата слънчева пралайя, при завършването на стоте години на Брама, материята на слънчевата система ще се оцвети от активен интелект и активна любов. Това буквално означава, че сумата от слънчевата атомна материя ще вибрира в друга гама, различна от тази при предишния й цикъл на проявление.
Това може да бъде илюстрирано както с примера на планетарния Логос, така и на човешката единица - такава аналогия е напълно законна. Върху малката скала на съответствията тя се заключава в това, че с всеки нов период от живота си човек придобива по-развито физическо тяло, което проявява по-голяма отзивчивост и звучи в по-висока гама, по-изтънчено и с по-нова вибрация. Тези три идеи, ако помислите внимателно над тях и ги развиете логически, ще ви дадат много информация.
г) Трансмутация на Виолетовото в синьо.Върху това сега не можем да се разпростираме. Само ще констатираме факта, а неговата разработка ще предоставим на онези изучаващи, чиято карма и интуиция позволяват това.
д) Вследствие оттеглянето на живота, формата постепенно се разпада. Великите Строители и Деви, които по време на проявлението са активни посредници и удържат формата в цялостно състояние (като използват, преобразуват и пренасочват праничните излъчвания), сега също престават да се привличат от субстанциалната форма и насочват своето внимание към нещо друго. По време на издишване (човешко, планетно или логоично) тези деви-строители - намиращи се на същия или на атрибутния лъч, характерен за чакащата да се прояви единица - се привличат от нейната воля и желание и изпълняват строителната си функция. По време на вдишване (човешко, планетно или логоично) те повече не се привличат и формата започва да се разпада. Те оттеглят своя интерес и силите (като същности), които са посредници на разрушението, извършват необходимата работа за разбиване на формата; те я захвърлят - както гласи окултният израз - „на четирите небесни вятъра", или във властта на четирите дихания, т. е. за четворно разделяне и разпределяне. Това е намек за дълбок размисъл.
Макар че не описахме (както можеше да се очаква) сцени, илюстриращи смъртта, или драматичното излизане на трептящото етерно тяло през теменния център, бяха споменати няколко от правилата и целите на това оттегляне. Вече се убедихме, че задача на всеки живот (човешки, планетен и логоичен) трябва да бъде постигането на определена цел. Тя се състои в развитие на такава форма, която е по-пригодна за използване от духа; когато целта бъде достигната, вътрешният обитател отмества своето внимание и формата, послужила за неговите нужди, се разпада. Това обаче не става във всеки човешки живот, нито във всеки планетен цикъл. Тайната на Луната е тази на неуспеха. При правилно разбиране това ще доведе до пълноценен и смислен живот, воден от цел, достойна за най-възвишените ни стремежи. Когато тази истина бъде призната от всички - а това ще се случи при достатъчно развитие на интелекта на расата - еволюцията ще се разгръща без сривове, а неуспехите ще бъдат рядкост. („Трактат за космичния огън", стр. 128 -133)
Всеки разрив на връзките предизвиква тежки реакции. И все пак, ако можехте да осъзнаете това, скъсването на връзките с външния физически план е най-лесно и недълготрайно в сравнение с останалите подобни събития. Самата смърт е част от великата илюзия и съществува единствено вследствие на воалите, които ние самите сме навесили около себе си. Всички ние, като работници върху плана на илюзиите (нова област, в която човечеството трябва да се научи да работи съзнателно), сме плащали тази цена. Смъртта идва при всички, но при учениците тя не трябва да предизвиква обичайните илюзии и страдания. Бих искал да ви кажа - не гледайте към миналото. Там са илюзиите и страданията. Това е обичайното поведение и е пътят на най-малкото съпротивление за повечето хора, но това не е вашият път. Не гледайте към страданията или илюзорния комфорт на достигналите границата между видимото и невидимото. Това не е вашият път. Вие не сте страдащ нещастен ученик, тревожно вторачил поглед към разделящата завеса с надеждата, че през нея ще си пробие път някакъв знак, който ще го убеди, че всичко е наред...
Стремете се към висотите на душата и като потърсите и намерите този връх на мира и спокойствието и тази висока радост, в която вашата душа може да пребивава спокойно, погледнете света на Живеещите хора, т. е. троичния свят, в който се намират всички хора - въплътени и развъплътени. Намерете в него това, което вашата душа може и ще поиска да познае. Илюзиите на собственото страдание и призмата на миналото винаги изкривяват гледната точка. Само душата остава свободна от заблудите и само тя вижда нещата такива, каквито са. Затова, издигайте се към душата. („Ученичеството в Новия Век", т. I, стр. 463)