(извадки от други мои книги)
Цялото трябва да се разглежда като имащо по-голямо значение, отколкото частта. Това не е мечта, видение, теория, пожелателно мислене, хипотеза или подбуда. То се осъзнава като вродена необходимост, като неизбежност; включва смъртта, разбирана като красота и радост, като дух в действие, като проявление на доброто. („Трактат за седемте лъча", т. V)
Смъртта, ако можехме да осъзнаем това, е една от най-честите видове активност. Ние сме умирали много пъти и ще умираме отново и отново. Смъртта всъщност е въпрос на съзнание. Сега осъзнаваме себе си във физическия план, а миг по-късно сме се отдалечили и сме активно съзнателни в друга сфера. Смъртта ще предявява своя древен ужас само докато нашето съзнание е отъждествено с формата. Щом започнем да се осъзнаваме като души и открием, че сме способни да фокусираме своето съзнание (или будност) по желание във всяка форма, на който и да е план, в която и да е посока сред формите на Бога, ние повече няма да познаем смъртта. („Трактат за бялата магия", стр. 494)
Затова помислете над учението за отделянето. То обхваща всички жизнени процеси и разбулва вечно прекрасната тайна на Смъртта, разбирана като вход към живота. („Трактат за седемте лъча", т. V)
Това Правило съдържа двете основни идеи, свързани с първия божествен аспект: мисълта за смъртта и природата на волята. В бъдещето столетие смъртта и волята неизбежно ще придобият нов смисъл за човечеството и много от старите идеи ще отмрат. Средният мислещ човек възприема смъртта като кулминация на катастрофална криза, като прекъсване на всичко любимо, познато и желано, шеметно пропадане в неизвестността и неопределеността, внезапен край на всички планове и проекти. Колкото и силна да е вярата в духовните ценности, колкото и ясна да е рационалността на ума по повод на безсмъртието, колкото и убедително да е било доказателството за вечното съществуване, остава съмнението, възможността за абсолютния край, изчезването и прекратяването на всякаква дейност, на всякаква сърдечна реакция, на всякаква мисъл, емоция и желание, на всички копнежи и намерения, обвиващи централния стожер на човешкото същество. Страстното желание и решимостта да се надживее смъртта, чувството за непрекъснатост на живота дори за най-упорито вярващия, се основава на вероятности, на несигурни основания, на свидетелствата на други, които всъщност никога не се завръщат, за да разкажат истината. Акцентът в този случай се поставя върху централното „АЗ", или върху целостта на Божеството.
Вие ще забележите, че в даденото Правило акцентът се измества от „А3"-а към съставните части, които образуват неговия покров, а той не струва нищо. Ученикът получава знание, което му позволява да работи за разсейването на този покров и за връщането на малките животи в общия резервоар на живата субстанция. Никъде не се споменава за океана на Битието. Внимателният размисъл ще покаже, че този заповядан процес на отделяне, който груповият живот задейства в индивида, е един от най-убедителните аргументи в полза на непрекъснатостта на индивидуалното съществуване. Отбележете си тези думи, фокусът на активността се премества от активното тяло към активната същност в тялото, към стопанина на телесната обвивка, към управителя на физическите владения, към това, което е само дихание, излъчващо животите от резервоара на субстанцията или призоваващо ги към възобновяване на връзката с него. („Трактат за седемте лъча", т. V)
Преди всичко, вечния Странник свободно и по своя воля и съгласие избира „окултно" да умре и да приеме тяло или поредица от тела с цел да натрупа опит и същевременно да издигне или възвиси животите в природата на формите, в които се въплъщава; правейки това, самият той „умира" в смисъл, че за свободната душа смъртта, приемането на форма и по-нататъшното потапяне на живота във формата по същество са синоними.
На второ място, правейки това, душата повтаря в умален мащаб същото, което аналогично са правили и правят слънчевият и планетарният Логоси. Макар и издигнали се над законите на „естествения" свят (както ние го наричаме), в периодите си на проявление великите животи се подчиняват на същите закони на душата. Тяхното съзнание обаче си остава неотъждествимо със света на явленията, докато нашето се идентифицира с него до момента, в който не попадне под влиянието на висшите закони. Благодарение на „окултната" смърт на тези Велики животи, всички по-малки животи получават възможност за проявено битие. (Трактат за седемте лъча, т. V)
Днес силите на смъртта са навсякъде, но това е смъртта на свободата, на свободното слово, на свободното човешко действие, смъртта на истината и на висшите духовни ценности. Именно това са най-важните фактори в живота на човечеството. В сравнение с тях смъртта на физическата форма е фактор, който може да бъде пренебрегнат, а е и лесно поправим благодарение на процеса на прераждане и откриване на нови възможности... Разрушаването на формата в битка няма голямо значение за тези, които знаят, че превъплъщението е базов природен закон и че смърт не съществува. (Юнско послание, 1940 г.)
Вие твърдите, че засега е налице само вяра в безсмъртието, но без никакви достоверни доказателства. В събирането на свидетелства, във вътрешната убеденост на човешкото сърце, във вярата за вечния живот, стаена в умовете на хората, се съдържат верни постановки. Преди да изминат и сто години те ще отстъпят място на убеждението и знанието, защото ще се случи едно особено събитие, на расата ще се даде откровение, което ще превърне надеждата в увереност, а вярата - в знание. Междувременно, нека развиваме ново отношение към смъртта, а бъдещата наука за умирането да набира сили. Нека то престане да бъде единственото, което не се поддава на нашия контрол и неизбежно ни побеждава, нека се научим да управляваме своето преминаване в отвъдното и да се ориентираме в техниката на този преход. (Трактат за бялата магия, стр. 500)
Всичко, към което ви призовавам, е здравомислие в отношението ви към смъртта; всичко, което се опитвам да направя, е да ви убедя, че когато болката и слабостта отминат, на умиращия, дори ако видимо е в безсъзнание, трябва да му бъде позволено да се подготви за великия преход. Не забравяйте, че болката отнема много сили и оказва силно въздействие върху нервния апарат. Нима е невъзможно да се помисли за времето, когато актът на умиране ще бъде разглеждан като тържествен финал на живота? Нима е невъзможно да си представим времето, когато прекараните на смъртния одър часове ще бъдат само славна прелюдия към съзнателното напускане? Кога подготовката на човека за отхвърляне ограниченията на физическата обвивка ще се превърне за него и всички околни в очакван и оптимистичен завършек? Нима не можете да прозрете във времето, когато вместо сълзи, страхове и отказ да се приеме неизбежното, умиращият ще съгласува с приятелите си часа на прехода, изпълнен единствено с щастие? Кога от умовете на тези, които остават, ще изчезне чувството на тъга и смъртното ложе ще се приема за по-щастливо обстоятелство, отколкото раждането и брака? Твърдя, че в недалечно бъдеще това ще бъде така за интелигенцията на расата, а с течение на времето - и за останалите. (Трактат за балата магия, стр. 499)
Запомнете, че смъртта е управлявана от Принципа на Освобождението, а не от този на Ограничението. Тя е проблем единствено за самосъзнателните животи и неправилно се разбира от човешките същества, които са най-омагьосани и заблудени от всички въплътени животи. (Трактат за бялата магия, стр. 534)
Когато бъде разбрана природата на истинското Служене, ще бъде открито, че в един от своите аспекти тази божествена енергия се проявява като разрушаващ фактор, който разгражда формите с цел освобождение. Смъртта и служенето са два аспекта от Принципа на Освобождението. На различните нива служенето спасява, освобождава и пуска на воля заточеното съзнание; същото прави и смъртта. Докато обаче служенето не бъде основано на интуитивното разбиране на фактите (тълкувани интелигентно и приложени в дух на любов във физическия план), то не ще може адекватно да изпълни своята мисия. (Трактат за бялата магия, стр. 537)