Страх от смъртта

Този страх се дължи на:

а) тревогата от непознатото и неопределеното;

б) ужаса от окончателното разкъсване на връзките;

в) съмненията в реалността на безсмъртието;

г) болката, че напускаш или си напуснат от любимите хора;

д) дребните, дълбоко скрити в съзнанието реакции, свързани с предишни насилствени смърти;

е) вкопчването в живота на формата вследствие на отъждествяване с нея (в съзнанието);

ж) старото погрешно учение за рая и ада, които имат еднакво отблъскващ смисъл за някои типове хора. (Трактат за бя­лата магия, стр. 300)

Към края на следващото столетие смъртта (в сегашния й смисъл) ще се приема за несъществуваща. Непрекъснатост­та на съзнанието ще бъде масово явление и толкова много високоеволюирали хора ще действат едновременно и в двата свя­та, че древният страх ще отмре и отношенията между астралния и физическия план ще станат толкова стабилни и научно контролирани, че работата на изпадащите в транс медиуми постепенно и закономерно ще приключи. Типичният трансов медиумизъм, контролираните материализации и практиките на индийските факири представляват също такова извращение на връзките между двата плана, каквито са сексуалните перверзии, изкривяващи истинските взаимоотношения между полове­те. Тук имам предвид не работата на ясновидците, колкото и слаби да са те, нито овладяването на тялото от висши съще­ства, а отвратителните сеанси по материализация на ектоплазма, сляпата невежа дейност на атлантическите дегенерати и привързаните към земята души, както и на средните индийс­ки наставници и факири. От тях няма на какво да се научим и е най-добре да ги избягваме.

Господството на страха от смъртта е към своя край и скоро ще встъпим в период на знание и увереност, които ще изтръгнат от корен всичките ни безпокойства. Когато се срещаш със страха от смъртта, можеш само да издигнеш този проблем на по-високо науч­но равнище и от тази изходна точка да учиш хората на правилно умиране. Както има техники за живеене, така има и техника на уми­ране, но тя отдавна е забравена на Запад и е почти изгубена на Из­ток, с изключение на няколкото центъра на Знаещите. Впоследствие тази тема може да бъде разгледана по-детайлно; засега е достатъчно общата идея за правилния подход към смъртта да се загнезди в умовете на читателите, а вероятно в процеса на изучаване, препрочитане и размисъл ще се появят интересни материали, които посте­пенно да бъдат селектирани и публикувани. (Трактат за бялата ма­гия, стр. 301 - 302)

В нашето време и цикъл депресията и страхът от смъртта са получили образното наименование „Страж на Прага"; те показват силна реакция към психологичните фактори и не могат да бъдат преодолени само с безстрашие. Обезсилването им може да се постиг­не с всепознание на душата, действаща чрез ума, а не с неговото всемогъщество. В това се крие окултен намек. (Трактат за бялата магия, стр. 309)

Инстинктът за самосъхранение се корени във вродения страх от смъртта; благодарение на него расата е намерила пътя до днеш­ното си дълголетие и издръжливост. (Трактат за бялата магия, стр. 626)