Този страх се дължи на:
а) тревогата от непознатото и неопределеното;
б) ужаса от окончателното разкъсване на връзките;
в) съмненията в реалността на безсмъртието;
г) болката, че напускаш или си напуснат от любимите хора;
д) дребните, дълбоко скрити в съзнанието реакции, свързани с предишни насилствени смърти;
е) вкопчването в живота на формата вследствие на отъждествяване с нея (в съзнанието);
ж) старото погрешно учение за рая и ада, които имат еднакво отблъскващ смисъл за някои типове хора. (Трактат за бялата магия, стр. 300)
Към края на следващото столетие смъртта (в сегашния й смисъл) ще се приема за несъществуваща. Непрекъснатостта на съзнанието ще бъде масово явление и толкова много високоеволюирали хора ще действат едновременно и в двата свята, че древният страх ще отмре и отношенията между астралния и физическия план ще станат толкова стабилни и научно контролирани, че работата на изпадащите в транс медиуми постепенно и закономерно ще приключи. Типичният трансов медиумизъм, контролираните материализации и практиките на индийските факири представляват също такова извращение на връзките между двата плана, каквито са сексуалните перверзии, изкривяващи истинските взаимоотношения между половете. Тук имам предвид не работата на ясновидците, колкото и слаби да са те, нито овладяването на тялото от висши същества, а отвратителните сеанси по материализация на ектоплазма, сляпата невежа дейност на атлантическите дегенерати и привързаните към земята души, както и на средните индийски наставници и факири. От тях няма на какво да се научим и е най-добре да ги избягваме.
Господството на страха от смъртта е към своя край и скоро ще встъпим в период на знание и увереност, които ще изтръгнат от корен всичките ни безпокойства. Когато се срещаш със страха от смъртта, можеш само да издигнеш този проблем на по-високо научно равнище и от тази изходна точка да учиш хората на правилно умиране. Както има техники за живеене, така има и техника на умиране, но тя отдавна е забравена на Запад и е почти изгубена на Изток, с изключение на няколкото центъра на Знаещите. Впоследствие тази тема може да бъде разгледана по-детайлно; засега е достатъчно общата идея за правилния подход към смъртта да се загнезди в умовете на читателите, а вероятно в процеса на изучаване, препрочитане и размисъл ще се появят интересни материали, които постепенно да бъдат селектирани и публикувани. (Трактат за бялата магия, стр. 301 - 302)
В нашето време и цикъл депресията и страхът от смъртта са получили образното наименование „Страж на Прага"; те показват силна реакция към психологичните фактори и не могат да бъдат преодолени само с безстрашие. Обезсилването им може да се постигне с всепознание на душата, действаща чрез ума, а не с неговото всемогъщество. В това се крие окултен намек. (Трактат за бялата магия, стр. 309)
Инстинктът за самосъхранение се корени във вродения страх от смъртта; благодарение на него расата е намерила пътя до днешното си дълголетие и издръжливост. (Трактат за бялата магия, стр. 626)