Смъртта е част от Великата Илюзия и съществува само благодарение на завесите, които сме навесили около себе си. (Трактат за седемте лъча, т. V)
Хората обаче са склонни да забравят, че всяка нощ по време на сън те умират за физическия план и живеят и действат в други сфери. Забравят, че вече притежават способността да напускат физическото си тяло, но доколкото все още не могат да върнат в съзнанието на физическия си мозък спомена за това излизане и за последващото прекъсване на активния живот, те не виждат аналогията между смъртта и съня. Смъртта в крайна сметка е само една по-дълга почивка в дейността на физически план; човекът просто е „излязъл" за по-продължителен срок. Процесите на всекидневния сън и тези на случайното умиране са идентични с тази разлика, че по време на сън магнетичната нишка (енергийният поток), по която протича жизнената сила, остава невредима и осигурява път за връщане в тялото. В случай на смърт тази жизнена нишка се разкъсва и съзнателната същност вече не може да се върне в плътното физическо тяло, което (лишено от свързващото го начало) се разлага. (Трактат за бялата магия, стр. 494)
Както става ясно, процесите на оттегляне са част от жизнения аспект и се задействат чрез акт на духовна воля като образуват (според един древен езотеричен текст) „принципа на възкресението, скрит в дейността на Разрушителя". Низшето проявление на този принцип се наблюдава в процеса на онова, което ние наричаме смърт, т. е. на главното средство за оттегляне на жизненото начало от формите на телата в трите свята.
Така възниква великият синтез, по отношение на който разрушението, смъртта и разпадането не са нищо друго, освен жизнени процеси. Оттеглянето е показател за движение, за прогрес и развитие. Дейността на посветения е най-специфично свързана именно с този аспект от Закона на живота, или (както го наричат в по-общ смисъл) от Закона на Синтеза. (Трактат за седемте лъча, т. V)
Към живота трябва да подхождаме като Наблюдатели, а не като участници в текущ експеримент или опит в трите свята (физически - емоционален - ментален)... ; посветените ученици все по-малко усещат активността и реакциите на личността си, доколкото определени аспекти на низшата им природа са толкова добре пречистени и контролирани, че са слезли под сетивния праг на съзнанието и са станали част от света на инстинктите; следователно, те биват осъзнавани не повече от степента, в която спящият човек осъзнава ритмичното функциониране на физическия си проводник. Това е дълбока и в същото време неразбрана истина. Тя е свързана с цялостния процес на умирането и може да се разглежда като едно от определенията за смъртта; в нея се крие ключът към тайнственото понятие „резервоар на живота". Смъртта по същество е безсъзнателност на това, което може да функционира в една или друга форма, в която духовната същност остава изцяло неосезаема. Резервоарът на живота е мястото на смъртта - това е първият урок, който ученикът трябва да усвои... (Трактат за седемте лъча, т. V)