Методологично измерение

Първото голямо разграничение, което трябва да бъде направено е между континуума ляво-дясно, от една страна и ляво и дясно като мисловни категории, от друга. въпреки, че двете направления се разли- чават по своята методологична и теоретична приложимост, взаимо- връзката между тях се крие в стремежът за представяне на „мисловните категории” като политически континиум, измерващ степените на поля- ризация по отношение на партийни, идеологически или ценностни пред- почитания. Мисловните категории ляво и дясно имат символно значе- ние. Според Стивън лукс “ляво и дясно са класификации, едновременно познавателни и символни: те обещават разбиране чрез интерпретира- не и опростяване сложностите на политическия живот и стимулират емоции, пробуждат колективни спомени и предизвикват преданост и враждебност”(Lukes, 2006: 602).

Ляво и дясно: методологически проблеми и съдържателни характeристики

Политическият континуум ляво-дясно има преди всичко голяма методологическа приложимост. Най-общо казано ляво и дясно са тер- мини, които служат за обозначение и позициониране на политическото пространство.ляво и дясно представляват един мисловен и абстрактен континуум, в който позиционираме определени политически партии, практики или идеологии от две крайни противоположни позиции. Ска- лата ляво-дясно се използва в сравнителната политология с цел сравня- ване на политическите партии пространствено и времево, чрез използва- нето на различни методи като контент анализ на партийните програми (Budge et al., 1987 ; Budge et al., 2001), експертно изследване (Castels and Mair, 1984, Mair and Castles, 1997; Huber and Inglehart, 1995) или масово изследване (Inglehart and Klingemann, 1976). всеки един от тези мето- ди има, както своите предимства, така и своите ограничения. Масово- то изследване позволява да се определят нагласите на гражданите по определени политически и социални въпроси, измерими чрез скалата ляво-дясно. При тези изследвания обаче, понякога се наблюдава търсене на умереност от страна на анкетираните, с оглед избягване на крайност при оценките. Това би могло да доведе до количествено „изместване” на позиционирането към центъра. експертното изследване дава възмож- ност да бъдат позиционирани политическите партии в скалата ляво- дясно по един по-надежден начин, от гледна точка на комплектността на оценяването от страна на „експертите”, които имат възможността да разглеждат партиите според техните ценности, политическо поведение, историческа еволюция и др. При този метод обаче е възможна субектив- ност при оценяването и придаване на положителна или отрицателна конотация на понятията ляво и дясно, в зависимост от пристрастността, която „експертите” могат да вложат, от гледна точка на собствените си партийни предпочитания. определянето на идеологическите позиции на политическите партии в скалата ляво-дясно, чрез изследване на пар- тийни програми дава възможност за сравнително изследване на идей- ната еволюция на партиите. контент анализът на партийни документи има своите ограничения, тъй като не може да разгледа в детайли цен- ностната и идейна специфика на дадена политическа партия.

когато говорим за континуума ляво-дясно се спираме и на поняти- ето политически център. в един подобен мисловен континуум центъра би следвало да бъде една определена “точка”, която да не бъде нито

Политически изследвания брой 2 / 2007

ляво, нито дясно. Теоретично въпросът с политическия център има свое символно значение, в което позициите се сближават, но никога не се застъпват. По този начин политическият център може да послужи и като методика, по която могат да се сравняват и определят ляво и дясно между различни държави спрямо отклоненията, които имат от центъра (Dalton, 2006). Според карлос Перейра “политическият център в СаЩ е надясно от този във великобритания, който пък е надясно от тези в Германия и Франция, които пък от своя страна са разположени в дясно от центъра в Бразилия” (Bresser – Pereira, 2001: 267) .

класическият едномерен вариант на скалата ляво-дясно се харак-

теризира преди всичко със социално-икономическите измерения, във връзка с ролята и мястото на държавата в пазарните отношения. По ико- номическите въпроси, партиите от десницата са склонни да наблягат на редуцирането на икономическата роля на държавата, по-ниското данъч- но облагане, приватизацията и ограничаване на социалната държава. и обратното, партиите от левицата акцентират върху активната икономи- ческата роля на държавата и преразпределянето на социалните блага. Със „загниването” на класовият кливидж, тенденция, която се наблю- дава в западните общества от края на 60-те години на 20 в. (Lipset, 2001) и зараждането на пост-материални ценности (Inglehart, 1977; Inglehart, 1990; Kitschelt and Hellemans, 1990), се стига до появата на нови кли- виджи, като например отношението към имигрантите, към абортите, генното инженерство или еднополовите бракове, проблемите свързани с екологичното равновесие. Това води до преминаване от модел само с едно измерение към многомерни модели, което в методологично отно- шение е стъпка в посока, отиваща отвъд разглеждането на континуума ляво-дясно, показващ позиционирането по определени икономически и социални въпроси. Подобни модели се използват в сравнителната по- литология като основната им цел е да се обхванат повече променливи, разкривяващи наличието на нови противопоставяния, като например материализъм-постматериализъм, които класическия континиум ляво- дясно не е в състояние да обхване (Inglehart, 1977; Inglehart, 1990; Marks et al., 2006; Hooghe et al., 2002; Kitschelt and Hellemans, 1990).

възниква въпросът: какво можем да научим, разполагайки парти- ите в едно общо пространство, независимо дали е с едно или с няколко измерения? Това би ни позволило, от една страна да сравняваме партиите

Ляво и дясно: методологически проблеми и съдържателни характeристики

и партийните системи пространствено и времево. По този начин бихме различили определени партийни фамилии, както и идеологическата трансформация на партиите по един по-точен количествен начин. от друга страна, възможността да позиционираме партиите в едно общо пространство, би ни помогнало да разберем динамиката, структурата и последствията от партийното съревнование. въпреки надеждните ме- тоди на определяне на партийното позициониране в скалата ляво-дясно, независимо дали се основава на масово или експертно проучване, днес става в „много по-голяма степен без значение, отколкото преди” (Mair, 1999: 19). ако в миналото „фамилните” сходства даваха една надежд- ност за начините на формиране на правителствените коалиции напри- мер, то днес същите тези сходства не са от толкова голямо значение, с оглед формирането на правителства, които се основават на други „не идеологически измерения”. важни ли са тогава все още идеологическите различия при определяне на идеологическата дихотомия ляво и дясно? За да отговорим на този въпрос трябва да се спрем на функционалното ниво на анализ.