Двете измерения и четирите предразположения на мрежово – гру- повата теория

Източник: Douglas (1978 г.), Wildavsky (1987 г.), Grendstad (2003 г.)

Там където ниската толерантност за получаване на външни ин- струкции e съчетана със слаби чувства за групова принадлежност, ще открием индивидуалистичния начин на живот, организиран до голяма степен на себерегулацията между доброволни, променливи, договорно основани мрежи от индивиди. индивидуалистичният начин на живот

Ляво и дясно: методологически проблеми и съдържателни характeристики

се основава на конкуренцията и свободната инициатива. За индивиду- алистите държавата трябва да “минимизира” своята роля и да не пре- разпределя социалните блага, с оглед намаляване на социалните разли- ки. Нейната основна функция трябва да се състои в това, да гарантира единствено равенство на възможностите. в идеален вид такъв социален ред е предложен от адам Смит в “Богатството на народите” (Lockhart, 1999: 866).

Силни чувства на групова принадлежност, съчетани със слаби външни наставления, оформят начин на живот, който теоретиците на мрежово-груповата теория наричат егалитаризъм. егалитаристите от- хвърлят авторитета, ценят социалното равенство между хората и пред- почитат да бъдат организирани в малки, но сплотени групи, в които да се постигат колективни решения, основани на консенсус. Това отговаря на социалният идеал на Русо в “общественият договор” (ibidem).

Силни чувства на групова принадлежност, съотнесени с възприя- тия, легитимиращи силни външни инструкции, характеризират йерар- хичния начин на живот. йерархистите са колективистично настроени и ценят ясно профилираните взаимоотношения между хората, разграни- чаващи правата и задълженията, в зависимост от вертикално разполо- жените равнища на йерархия в организацията, където има координация и синхронизация на дейностите. идеалният полис проектиран от Пла- тон в “държавата” илюстрира този начин на живот (ibidem).

Групата на фаталистите се състои от хора със слаби чувства на гру- пова принадлежност и желание за получаване на много и силни външни инструкции. Те се отдават на политическа и социална апатия и лесно могат да бъдат манипулирани.

Тези основни типове начини на живот, според представителите на мрежово-груповата теория са представени в различни пропорции във всички общества (Lockhart, 1998; Grendstad, 2003). Съществена крити- ка тази теория получава по отношение на универсализма и проблема свързан с политическата и културна промяна (Танев, 2001; Wilson, 2000; Lockhar,t 1999). Тези културни типове поставят въпроса за функционал- ната връзка между политическа култура и политическа структура и за институционалните проявления на различните начини на живот, форму- лирани в конкретна политическа идеология или реализирани, чрез опре- делени политически действия. в този смисъл можем да разглеждаме ля-

Политически изследвания брой 2 / 2007

вото и дясното като различни начини на живот, изразени политически и легитимиращи дадена политика. Националният и исторически контекст, в който тези типове политическа култура се развиват и променят, трябва да се разглежда ситуационно, за да се проследи как начините на живот се адаптират към социалните реалности (Танев, 2001).