Мрежово-груповата теория – отвъд ляво и дясно

“Ляво” и “дясно” са два термина отразяващи в съдържателен план политическата поляризация в отделни общества на базата на културни и ценностни възприятия, относно смисъла и функционирането на поли- тическата система.Разглеждането на “ляво” и “дясно” на база същест- вуващи типове ценности в обществото, поставя въпроса за (1) начина по който тези ценности намират институционална реализация под формата на различни политически решения, а също така и (2) от необходимост- та за преминаване отвъд категорийния дуализъм, с оглед ценностното многообразие, което не може да бъде обхванато само от едно измерение. Това води до търсене на алтернативни подходи на идеологическия кон- тиниум ляво-дясно, които да обяснят начина на формиране на конкретни политически предпочитания. Такъв подход е развит от представители- те на мрежово-груповата теория, имаща претенцията за по-комплексен обяснителен потенциал за начините на формиране на определени поли- тически предпочитания на различните групи в обществото. Този подход, развит от антропологията (Douglas, 1978) и въведен в политологията като обяснителен модел за формиране на политическите предпочитания (Wildavsky, 1987), през последните няколко години води до обнадежда- ващи емпирични резултати, разкриващ неговото теоретично богатство (Grendstad, 2003; Coughlin and Lockhart, 1998; Lockhart, 1999).

Според аарон Уилдавски „ляво-дясното разграничение е обсипано с противоречия”, поради това, че представя формирането на политиче- ските предпочитания само в едно измерение, неотчитащо емпиричното многообразие от ценности (Wildavsky, 1987: 11). Поради това предста- вителите на мрежово-груповата теория се противопоставят на дуалис- тичното разглеждане за структурирането на социалните и политически отношения (Thompson et al., 1990: 21 – 23).

логиката на един подобен подход е, че в политическите общности съществуват ценностни различия в отстояването и следването на раз- лични начини на живот. всеки човек има определен светоглед или цен- ностна представа, за начина по който е устроен света. каква трябва да бъде ролята на държавата в социалните и политически отношения? На базата на какви принципи са изградени човешките взаимоотношения?

Политически изследвания брой 2 / 2007

как трябва да си сътрудничат помежду си хората? кои са ценностните и морални критерии, които трябва да отстоява всяка личност? какви са основните приоритети и цели, които трябва да следва правителството и т.н.?

в търсене на отговори на поставените въпроси, теоретичните по-

становки на културната теория като начини на живот дават сериозна идейна база в тази насока. Представителите на това направление раз- глеждат политическата култура като съществен елемент от политиче- ската система. Според Уилдавски политическата култура представлява, “споделени ценности, легитимиращи социални отношения, които са ге- нератори на разностранни предпочитани, подкрепящи или отхвърлящи различни начини на живот” (Wildavski, 1987: 3). в основата на култур- ната теория като начин на живот (way of life) е т. нар. мрежово-групова (grid/group) теория за структурата на човешките взаимоотношения. Гру- пата се отнася до това, доколко даден индивид предпочита да участва в силни или слабо обвързани в себе си групи, а мрежата до степента, в която индивидите получават външни инструкции. На базата на това се получават четири идеални типа начини на живот или култури, които са

индивидуализъм, йерархизъм, егалитаризъм и апатия (фатализъм) (виж фиг. 1).