Ляво и дясно като универсални категории

Представляват ли ляво и дясно универсални категории и могат ли да се подведат те под един общ модел? Мнозина изследователи считат, че именно това трябва да бъде основна цел на всеки един изследовател на “големия двучлен” – да се намерят онези общи и характерни елемен- ти, които ясно и точно да го разграничат. Някои могат да кажат, че двата термина се използват просто като възприето улесние за обозначаване на естественото политическо позициониране между политически съперни- ци или между характерното за представителната демокрация наличие на управляващи и опозиция. След като се говори за ляво и дясно, това само по себе си вече означава, че става въпрос за едно унифициране в съдържателно отношение, което има свои специфични характеристики пространствено и времево. дали съществуват надисторично и надна- ционално ляво и дясно и може ли да се изгради универсално валиден модел? За да си отговорим на тези въпроси е необходимо да бъде про- следен най-общия теоретичен дебат и дискусии относно характера и съ- държанието на ляво и дясно.

Политически изследвания брой 2 / 2007

Най-общо съществуват две групи автори, една част от които за- стъпват “универсалисткото” гледище и друга, която смята дихотомията за “празни кутии”, които могат да бъдат запълвани с всякакво съдър- жание. към първите спадат тези, които смятат, че ляво и дясно имат общовалидни сравнителни елементи, както на наднационално, така и на надисторично ниво. Боббио (2001 г.) застъпва подобна “универсалистка позиция” като смята, че “голямата дихотомия” има определен съдържа- телен смисъл, който е общовалиден, поради спецификата на човешките взаимоотношения и произтичащите от тях универсално валидни цен- ности, простиращи се пространствено и времево.

Според Боббио идеологиите и политическите движения са носите- ли на определени характеристики, които можем да съотнасяме към ля- вото и дясното, но е изключително важен критерия от който изхождаме. Голямото предимство на подхода, който предлага Боббио се дължи не толкова на основния критерий на разграничение, който предлага, а на логическата постановка на неговия метод. Според него „ляво” и „дяс- но” са два “антитетични термина”, на които е разделена политическата вселена и като такива те са “взаимоизключващи се и съвместно изчерп- ващи се”, което означава, че никоя доктрина или движение, не може да бъде едновременно дясно и ляво (Боббио, 2001: 50). Според авторът ляво и дясно са не само идеологии, а представят определен тип светогледно мислене. Свеждането им до разглеждане единствено като идеологии би било прекалено опростяване, което би довело до трудности при тяхното класифициране.

Боббио смята, че политическата дихотомия ляво и дясно не е за- губила своето значение, в отговор на онези автори, които поставят под съмнение съществуването на двете понятия днес, когато в епохата на глобализация и разпадане на двуполюсния свят, едната алтернатива е претърпяла поражение и описателния смисъл на двучлена вече не е ва- лиден. в световен план националната държава вследствие на глобали- зационните процеси е минимизирала своята роля, принципите на сво- бодния пазар са разпространени институционално навсякъде по света, което бива представяно като триумф на “дясното и отстъпление на “ля- вото”. Тази теза е разпространена от автори като Френсис Фукуяма, спо- ред който е настъпил “края на историята” и идеологическото противо- поставяне (Фукуяма, 1993). други са на мнение, че „ляво и дясно все още

Ляво и дясно: методологически проблеми и съдържателни характeристики

съхраняват някакъв смисъл, но той все повече отслабва (лукач, 2005: 27). Според Боббио самото съждение за това, че лявото го няма, доказва тъкмо обратното неговото съществуване. Прекаленото преекспониране на такава позиция е идеологизация, която е вътрещно противоречева за тези които подкрепят противното – краят на идеологическия дебат. Според Боббио няма нищо по-идеологическо от това да се твърди, че дихотомията ляво и дясно е изчезнала (Боббио, 2001: 20 – 24).

Боббио се стреми да открие онзи универсално валиден модел и критерий, който да разкрива най-пълно и точно съдържателния смисъл на ляво и дясно. Според него съществуват основни характеристики при- същи за лявото и дясното, които имат наднационален и надисторичен смисъл. Боббио не отрича различията в националния опит, несъмнено водещи до такива и в различните съответни леви и десни проекции, но за него от по-голямо значение са общите елементи. За да бъдат откри- ти тези елементи е най-важно основният критерий от който се изхож- да. Първоначално Боббио си поставя за цел да разграничи вътрешните различия в лявото и дясното изразени в “екстремистко” и “умерено” крило. Решението на този въпрос, според автора би дал отговор за при- чините, според които твърде често е трудното квалифициране на оп- ределено политическо движение или практика като “крайно ляво” или “крайно дясно”. Това се дължи на общите характерни черти, по които си приличат “екстремисткото” ляво и дясно (пак там, 68 – 78). Това, което сближава един ляв и един десен “екстремист” е “антидемократичността като съвкупност от ценности”. Тази антидемократичност показва при- чината, поради която твърде често в историята ставаме свидетели на “чудовищни съюзи” между двете крайности на политическия спектър. “Умереното крило” ляво и дясно цени свободата и демокрацията. Пора- ди това се случват коалиции между ориентираните около политическия център ляво и дясно, за да бъдат отстоявани и защитени тези ценности

от посегателствата на антидемократичните аналози.

След изясняването на проблема и разграничаването на “екстре- мистко” и “умерено” ляво и дясно, Боббио излага своя основен крите- рий. Той приема, че “критерия за разграничаване на дясното от лявото е различното ценене на идеята за равенство и че критерият за разгра- ничаване както на лявото, така и на дясното умерено крило от екс- тремисткото крило е различното отношение към свободата” (пак там,