Функционално измерение

 

един от основните методологически проблеми при изследване на ляво и дясно е свързан с въпроса не толкова как, а какво да изследва- ме. обикновено, когато се говори за “ляво” и “дясно” се анализират и разглеждат различните партии и характерните за тях идеологии, както и политическите решения произтичащи от провеждане на конкретна по- литика. Идеологиите служат за реализиране на определени идейни и светогледни възприятия, които търсят и намират реализация в сфера- та на реалната политика и властните отношения под формата на едно или друго управленско решение. Идеологиите са механизъм, служещ за ценностно легитимиране и мобилизация на обществото от страна на различни политически партии и движения.

С това ниво на анализ ние позиционираме своите заключения в една определена област, тази на политическите идеологии и произти- чащите от нея програмни документи и платформи, характерна част от облика на всяка една партия. Този подход ни поставя в ситуация, при която анализа трябва да бъде съобразен с политическото многообразие

Политически изследвания брой 2 / 2007

 

 

на различни политически идеологии.

Реалната политика и практика е подложена на различни социални, икономически, политически преобразувания, справянето и решаването на които изискват нови методи, нови идеи, нов тип политики, поради което и самите идеологии са подложени на еволюция и промени. Някои от тях изчезват и губят своята социална легитимация; някои еволюират, адаптирайки се към променящия се свят; други се появяват за първи път вследствие възникнали нови социални конфликти и кливиджи.

в политологичната литература често се прави разграничение на класическо ляво и модерно ляво, “стара” и “нова” десница, което се дъл- жи на историческата еволюция на идеологическите позиции и визии на определени политически партии. в този смисъл ставаме свидетели на

„смесване” на характерни елементи на едни идеологии с такива, кои- то са били в миналото в противоположния идеен спектър. Причините за това са комплексни като целта на това изследване не е да се спира конкретно на тях, а да покаже последиците, които се случват в резултат на използването на това идеологическо ниво на анализ при разглеждане съдържателния смисъл на ляво и дясно.

да вземем за пример понятията неоконсерватизъм и неолибера- лизъм: определени автори използват или единия или другия термин за назоваване на едно и също идеологическо явление. антъни Гидънс, например характеризира управлението на Тачър като неолиберализъм (Гидънс, 1998) докато други, включително и самата Маргарeт Тачър го определя като неоконсерватизъм (Тачър, 2002). двете понятия са съот- несени към това, което мнозина наричат “Нова десница” (“New Right”), характерно за управлението на М. Тачър във великобритания и Р. Рей- гън в Съединените щати (кavanagh, 1990). Причините за подобно “раз- минаване” се крият в икономическите характеристики на това, което е възприето да се нарича класически либерализъм и на смисъла който се придава на класическия консерватизъм. “New Right” е съдържателен синтез между някои идеологически аспекти на тези “класически” поли- тически идеологии (ibidem). ето как вследствие историческото разглеж- дане на идеологиите при анализа на ляво и дясно възникват съществени затруднения, не само от методологически, но и от теоретичен характер. ако идеологиите бъдат разглеждани в този елементарен смисъл, това което се смята за основа на нова дясна политика, всъщност представля-

Ляво и дясно: методологически проблеми и съдържателни характeристики

 

 

ва класическото ляво по време на Френската революция, когато се за- раждат двата термина. класически разделителната линия между двете е отношението към т.нар. ancien regime. дясното поддържа интересите на аристокрацията, докато лявото въплъщава опозиция на статуквото. класическото ляво е представено и изразява интересите на зараждаща- та се буржоазия и надигащата се капиталистическа класа. Поради това поддръжката за политика на свободния пазар на принципа laissez faire е позицията на буржоазията т.е. на левия спектър. антъни Гидънс опреде- ля това разминаване по следния начин:

 

“Основното ядро на консервативната мисъл от времето на Едмънд Бърк насам е било подозрението спрямо радикалната промяна в някои или във всички нейни форми. И точно тук сре- щаме нещо изненадващо, изискващо конкретно обяснение. Кон- серватизмът в настоящия му най-влиятелен образ в Европа, а донякъде и другаде по света, възприема точно това, което някога е отхвърляло – конкурентния капитализъм и проце- сите на драматична и дълбока промяна, която капитализма предизвика. Много консерватори сега са активни радикали по отношение на същото това явление, което в миналото им бе най-скъпо – традицията. “Да се отървем от отживелиците, които наследихме от миналото” – къде може да се срещне най-често този израз? Не в ляво, а в дясно… Неолиберализмът не е консервативен в този елементарен смисъл. Напротив, той предизвиква радикални процеси на промяна, стимулирани от безкрайната експанзия на пазарите…дясното се превръща в ра- дикално, докато лявото търси и се стреми главно да запазва и защитава това, което е останало от държавата на благоден- ствието” (Giddens, 1994: 67).

 

Разгледана исторически, “голямата дихотомия” в идеологически аспект претърпява сериозна еволюция, характеризирайки се с полюсни ляво и дясно, основани на класови кливиджи през 19 в. и първата поло- вина на 20 в. и ориентирани около центъра след втората половина на 20 в. карлос Перейра определя този процес така:

Политически изследвания брой 2 / 2007

 

 

“За разлика от класическата левица и десница, техните съ- временни аналози (“New Left”/“New Right”) се борят за политиче- ския център, което е най-съществената им характеристика” (Bresser – Pereira, 2001: 268).

 

Защо например идеологически консервативната партия във вели- кобритания е много по-вдясно от християндемократите в Германия при положение, че и двете се позиционират в дясното политическо прос- транство? или защо демократическата партия в Съединените щати е “разположена” в ляво от Републиканската партия, но “стои” в дясно от редица дясно-центристки партии в европа?

Това поставя въпросът, че разглеждането на идеологиите като основна и характерна черта за определени леви и десни политически проекции, следва да бъдат анализирани ситуационно и в конкретно ис- торически контекст. Политическите и обществени реалности изискват конкретни политически решения, които водят до промяна на различни идейни представи за едно или друго социално-политическо явление. Така например, решаването на сериозен икономически проблем, какъвто е Голямата депресия през 30-те години на 20 век, води до предприемането на определени управленски и политически мерки по преодоляването на кризата и реформиране на икономическия либерализъм. възприемането на кейнсианската политика по регулиране на предлагането дава начало- то на “New Deal” в СаЩ и реформира т.нар. класически либерализъм, което води до намеса на държавата в икономиката с цел гарантиране стабилността на пазарите. Това е нагледен пример за това, как една по презумпция дясна политика се измества на ляво по скалата, за да ре- агира на реално политическо предизвикателство. ето защо понятията ляво и дясно, разгледани през призмата на идеологиите имат понякога различни съдържателни характеристики. Според карлос Перейра, ляво и дясно се променят исторически и зависят от конкретен ситуационен и национален контекст:

 

“При определянето на това какво означава ляво и дясно, по какво се различават новата от старата левица, трябва да се има предвид и да бъде взето под внимание съществуващи- те различия между отделните страни, различния национален

Ляво и дясно: методологически проблеми и съдържателни характeристики

 

 

опит, етапите на икономически растеж и дали става въпрос за развиваща се или развита държава” (ibidem, 260)

 

идеологиите и програмните намерения на партиите ли структу- рират днес партийните предпочитания? в този смисъл: има ли значение все още изследване на идеологическия континуум ляво-дясно? Така на- пример китчелт (2000 г.) твърди, че днес свързващо звено между граж- даните и политиците е в по-малка степен програмно – идеологическото измерение, и в по-голяма степен личната харизма на политическите ли- дери или мрежите за директна размяна като патронаж или клиентели- зъм. Патронажът и клиентелизмът не зависят от ляво и дясно. Няма ляв или десен клиентелизъм, защото той се основава на чисто икономически рационализъм. Патронажът и клиентелизмът могат да бъдат основен мотив за някои при избор на това за кого да гласуват. Това обаче съвсем не означава, че вече не са важни идеологическите и ценностни различия и че те не структурират партийните предпочитания.

 

Съдържателно измерение: