Изкуството на умиране

Душата има за свое седалище сърцето; тя е онова жизнено начало, принцип на самоопределяне и централно ядро на позитивна енергия, благодарение на което всички атоми на тялото биват удъ­ржани на съответните им места и остават в подчинение на душев­ната „Воля да бъдеш". Това жизнено начало използва кръвообраще­нието като контролиращ посредник и средство за проявление; тяс­ната връзка между ендокринната система и кръвообращението оси­гурява съединяването на двата аспекта от дейността на душата, за да бъде човекът жива и съзнателно функционираща същност, уп­равлявана от душата и изразяваща нейните цели във всекидневната си жизнена дейност.

Поради това смъртта е буквално отделяне от сърцето и от гла­вата на тези два енергийни потока с последваща пълназагуба на лич­ностното съзнание и разлагане на тялото.Смъртта се отличава от съня по това, че при нея се отделят и двата енергийни потока, докато по време на сън излиза само тази енергийна нишка, която е закрепена в мозъка - тогава човекът е безсъзнателен. Под това ние раз­бираме, че неговото съзнание, или чувство за осведоменост, се фокусира на друго място. Вниманието му вече не е насочено към осеза­емите и физически неща, а е обърнато към другия свят на битието и се центрира в друг апарат или механизъм. При смъртта и двете нишки се отделят и после се съединяват в нишката на живота. Жизнеността престава да постъпва чрез кръвообращението, сърце­то отказва да функционира, а мозъкът не е в състояние да регист­рира. Настъпва мълчание. Домът опустява. Активността се прекратява, с изключение на онази удивителна непосредствена дейност, която е изключително право на самата материя и се изразява в про­цеса на разлагане. Затова в някои от своите аспекти този процес свидетелства за единството на човека с всичко материално; той показва, че човекът е част от самата природа, като под природа разбираме тялото на този единен живот, в който „живеем, движим се и съществуваме". В тези три понятия - живот, движение, съще­ствуване - се проявява цялата същност на нещата. Съществуването е осъзнаване, самоосъзнаване и себеизразяване; негови екзотерични символи са главата и мозъкът. Животът е енергия, желание във фор­ма, привързаност към идеята; негови екзотерични символи са сърце­то и кръвта. Движението показва интеграция и отклик на съществуващата, осъзнаващата, жива същност спрямо универсалната актив­ност; негови символи са стомахът, панкреасът (задстомашната жлеза) и черният дроб.

В тази връзка може да се каже, че смъртта е движение към Его-то, колкото и неосведомено да е човешкото същество за въпросната цел. Този процес при повечето хора протича автоматично; когато душа­та оттегли своето внимание, неизбежна реакция на физическия план е смъртта - чрез отделяне на двойната нишка на жизнената и разсъдъчната енергия или чрез оттегляне на енергийната нишка на менталността, свързана с потока на живота, който продължава да про­тича през сърцето, но без интелектуално осъзнаване. Душата вече е заета на друго място; тя се занимава на своя собствен план със своите собствени дела. (Трактат за бялата магия, стр. 496 - 497)

Преди да разгледаме тази тема по-подробно, бих искал да кажа няколко думи за „мрежата (паяжината) в мозъка", която се запазва невредима при повечето хора, но отсъства при просветления виждащ.

Както знаете, в основата на човешкото тяло лежи една по-обемна жизнена форма, която е точно копие на физическата, но е по-голяма от нея, и която ние наричаме етерно тяло (етерен двойник). Това е енергийна структура, съставена от центрове на сила и надиси, или силови нишки. Те лежат в основата или са копие на нервния апарат, т. е. на всички нерви и нервни ганглии. На две места в човеш­кото тяло могат да се открият изходни отвори, ако мога да изпол­звам това тромаво понятие. Едното отверстие е в слънчевия сплит, а другото - в мозъка, на върха на главата. Те и двете са предпазвани от гъста мрежа (паяжина) от етерна материя, която се състои от преплетени нишки жизнена енергия.

В процеса на смъртта натискът на жизнената енергия върху паяжината рязко нараства и в крайна сметка предизвиква продупчване, или отвор, от който жизнената сила бързо изтича под въздействие на мощния отделящ импулс, изпращан от душата. При животните, децата и тези мъже и жени, които са поляризирани изцяло във физическото и астралното си тяло, изходна врата става слънчевият сплит; паяжината се разкъсва именно там и открива изхода. При менталните хора и при по-развитите човешки индивидуалности се разкъсва паяжината на върха на главата (в областта на фонтанелата), като отваря изход за мислещото рационално същество.

И така, по време на смъртта се откриват два главни изхода: слънчевият сплит за астрално поляризираните и физически ориенти­рани индивиди; и теменният център за ментално поляризираните и духовно ориентирани човешки същества. Това е първото и най-важно правило, което трябва да се помни; лесно е да се убедим в каква голяма степен жизнената насоченост и фокусът на вниманието определят начина за излизане на душата по време на смъртта. Усили­ята за установяване на контрол над астралния живот и емоционал­ната природа и за насочване на човека към менталния свят и духов­ните ценности оказват незабавен ефект върху феноменалните аспекти на смъртта.

Ако изучаващият притежава ясна мисъл, за него ще стане оче­видно, че единият изход е предназначен за духовните и високоразвити хора, а другият - за тези човешки същества, които стоят на ниска степен на развитие и практически едва са прекрачили животинския стадий на съзнание. Как тогава протичат нещата при средния човек? В този случай временно се използва трети изход; непосредствено под върха на сърцето има още една етерна паяжина, която закрива друг изходен канал. Така се получава следната картина:

1. Изход от главата, използван от интелектуалните хора, уче­ниците и посветените.

2. Изход от сърцето, използван от добронамерените мъже и жени - добри граждани, умни приятели и действени филант­ропи.

3. Изход от областта на слънчевия сплит, използван от тези, в които е силна животинската природа.

Това е първият тезис от новата информация, която през след­ващото столетие постепенно ще се утвърди на Запад като всеоб­що знание. Много от това вече е известно на мислителите от Изтока и е първа крачка към рационалното разбиране за процеса на смъртта. (Трактат за бялата магия, стр. 500)

Във връзка с техниката на умиране сега ми е позволено да дам само едно-две указания. Тук няма да разглеждам нагласите на стра­ничния наблюдател, а ще посоча само факторите, които могат да облекчат излизането на отиващата си душа.

Първо, нека в стаята да цари тишина. Това често е много необходимо условие. Трябва да се помни, че умиращият обикно­вено изглежда като в безсъзнание, но тази безсъзнателност е само привидна. В 90 % от случаите мозъкът изцяло осъзнава съби­тието, обаче е завладян от пълен паралич на волята за изява и от абсолютна неспособност да изработи енергия, която да сви­детелства за живот. Ако в стаята на болния цари тишина и разбиране, отиващата си душа може до последната минута да съхрани ясна власт над своя инструмент и да направи необходи­мите приготовления.

По-късно, когато ще се знае значително повече за цветовете, в стаята на умиращия ще бъдат допускани само оранжеви цветове; те ще се внасят с необходимите церемонии, когато стане ясно, че не е останал никакъв шанс за излекуване. Оранжевият цвят спомага за фиксиране в главата, така както червеният стимулира слънчевия сплит, а зеленият има определено въздействие върху сърдечния и жизнения поток.

След като узнаят повече за звука, хората ще започнат да из­ползват и специална музика; засега няма такива мелодии, които да могат да облекчат работата по отделянето на душата, макар че някои ноти на органа вероятно ще се окажат ефикасни. Ако соб­ствената нота на умиращия звучи в мига на смъртта, тя ще ко­ординира двата енергийни потока и накрая ще прекъсне жизнена­та нишка; знанието за това обаче е все още твърде опасно и ве­роятно ще бъде съобщено на един по-късен етап. Тук аз имам за цел само да обознача ориентирите за бъдещото развитие на окул­тното учение.

Ще бъде открито също така, че натискът върху определени нервни центрове и артерии ще облекчи тази работа; въпросната на­ука за умирането, както е известно на изучаващите, е съхранена в Тибет. Натискът върху шийната вена, върху някои големи нерви в областта на главата и върху определен участък от продълговатия мозък ще се окаже полезно и действено. Конкретната наука за смъртта неизбежно ще бъде разработена, но не преди признаването на душата за факт и научното демонстриране на нейните връзки с тялото.

Мантричните фрази също ще се прилагат и целенасочено ще се внедряват (от страна на околните) в съзнанието на умиращия, или съзнателно и ментално ще се използват от самия него. Христос е демонстрирал тяхната употреба, когато гръмко е възкликнал: „Отче! В Твоите ръце предавам своя дух". Друг пример намираме в думите: „Сега пускаш с мир раба твой, Повелителю". Продължител­ното използване на Свещената Дума, напявана в полуглас или в спе­циална гама (на която, както ще бъде открито по-късно, отговоря умиращият), може също така да стане част от ритуала на прехода, заедно с помазването с масло, извършвано от Католическата църква. Помазването има окултно и научно основание. Главата на умиращия трябва също символично да бъде ориентирана на изток, а ръцете и краката му да са скръстени. В стаята може да дими само сандалово дърво и никакъв друг вид благовония, защото пушекът от сандаловото дърво съответства на първия, или Разрушаващия Лъч, а душа­та е в процес на разрушаване на своето обиталище. (Трактат за бялата магия, стр. 505)

Ако стремящите се трябва да осмислят само един фактор, нека това бъде необходимостта да се освободят от Великата Илюзия. Знаейки за това, Арджуна все пак се е поддал на отчаянието. И в този труден за него час Кришна не го е изоставил, а е изложил в Гита прости правила, които ще помогнат за преодоляване на депре­сията и съмнението. Те могат накратко да се обобщят така:

- Знай, че ти си Единния, който не умира.

- Контролирай своя ум, защото чрез него можеш да познаеш безсмъртния Единен.

- Знай, че формата е само покров, който скрива великолепието на Божествеността.

- Осъзнай, че Единният Живот пронизва всички форми, така че няма смърт, няма страдания, няма обособеност.

- Затова се отдели от формата и ела при Мен, за да обитаваш в сферата на Светлината и Живота. Така свършва илюзията. (Трактат за балата магия, стр. 308)

Учителят прониква в значението на всяка ограничаваща фор­ма; след това Той поема контрола и действа според закона в съста­вения от форми план на битието. Той отглежда формата и когато дойде времето я отхвърля в полза на други и по-висши форми. Така Той винаги прогресира благодарение на жертвата и смъртта на фор­мата. Тя се разглежда като затвор и трябва да се принася в жертва и да умира, така че животът вътре в нея винаги да се устремява по-далече и по-високо. Пътят на възкресението предполага разпятие и смърт, след което води към планината, от която се постига Възне­сението. (Писма за окултната медитация, стр. 261)