АКТЪТ НА ВЪЗВРЪЩАНЕ

Разглеждайки съзнанието на заминаващата си душа, която се готви да предприеме акта на възвръщане, отново искам да подчертая, че се налага да навлезем в област, за която липсват физически осезае­ми доказателства. Макар и рядко, хората могат да се завръщат към съществуване на физически план дори и след като са завършили теле­сното си Възвръщане. Това може да стане само ако след пълното от­деляне от плътното физическо тяло (съобразно желанията и целите), съзнателната същност все още се намира в рамките на етерния про­водник. Освен че етерното тяло пронизва и обхваща цялото физичес­ко тяло, то е много по-голямо от него и по тази причина астралното тяло заедно с менталната природа могат за известно време да оста­нат етерно поляризирани, дори след като смъртта на физическото тяло (т. е. прекратяването на сърдечната дейност и преместването на базовия етерен фокус в областта на главата, сърцето или слънче­вия сплит) е налице и отделянето вече е започнало.

Етерните сили отначало се оттеглят в околния етерен обем, докато не настъпи онова крайно разсейване, което позволява на чо­века да се прояви като чиста душа в рамките на своя астрален проводник. Това до известна степен е нов аспект в процеса на смъртта. Оттеглянето на етерното тяло от пределите на плътното фи­зическо тяло често е било постулирано и показвано. Но дори и след това смъртта все още не е окончателна; тя още чака вторична ак­тивност от волята на душата. Тази вторична активност се изра­зява в разтварянето на всички етерни сили в еманиращия източник, т. е. в общия резервоар на силите. Не забравяйте, че етерното тяло няма собствен (отделен) живот. То е само съвкупност от всички сили и енергии, които оживотворяват физическото тяло и стимулират неговата активност по време на външния жизнен цикъл. Помнете също така, че петте центъра по дължината на гръбнака са разположени не във физическото тяло, а се намират вън от него в определени точки на околната етерна субстанция; те се намират (дори в случаите на неразвит, а още повече при среден човек) на разстояние най-малко два инча от физическия гръбнак. Трите цен­търа в главата също са разположени извън плътното физическо тяло. Помнейки това, вие по-лесно ще разберете твърдението, че макар физическото тяло само по себе си наистина да е опустяло, когато официалните медицински лица констатират смъртта, чо­векът все още може да не е истински мъртъв. Това се отнася как­то за много от по-малките центрове, така и за големите, с които вече сме добре запознати.

Последни от малките центрове, които „изчезват в нищото" (т. е. разтварят се обратно във всеобщата етерна субстанция), са двата тясно взаимосвързани центъра в областта на белите дробове. Над тези два центъра работи душата, ако по някаква причина отново бъде призована да се завърне в плътното физическо тяло. Жизненото дихание се връща в опустялата физическа форма едва след като те възобновяват насочената си навътре активност. Неосъзна­то разбиране за това се крие в спешната процедура за възстановя­ване на дишането, която обикновено се прилага в случаите на удавя­не или задушаване. Когато обаче пациентът страда от сериозна болест, която трайно е отслабила физическото му тяло, такива възстановителни процедури са неуместни и противопоказни. При внезапна смърт вследствие на нещастен случай, самоубийство, убий­ство, неочакван сърдечен пристъп или при война възниква такъв шок, че плавният процес на отделяне на душата става почти изключен и двата процеса - изоставянето на физическото тяло и пълното разтваряне на етерното тяло, протичат на практика едновременно. При обичайните случаи на смърт вследствие на болест отделянето протича бавно и (ако болестта не е предизвикала непоправими увреждания на физическия организъм) се запазва възможността за завръ­щане за по-малък или по-дълъг срок. Това често се случва, особено при силна воля за живот или ако жизнената задача остава недовършена.

Тук трябва да разгледаме накратко и проблема за вечния кон­фликт между двойственостите на плътното физическо тяло и на етерния двойник, физическият елементал (наименование, дадено на интегрирания живот на физическото тяло) и душата, която се ста­рае да се отдели и да разтвори цялата съвкупност от енергии на етерното тяло, се намират в остър конфликт и този процес често е тежък и дълъг; именно тази битка протича в течение на дългия или кратък период на кома, характерен за толкова много смъртни ложета. Езотерично казано, комата бива два вида: има „кома на бит­ката", която предшества истинската смърт, но има и „кома на възстановяването", която протича, когато душата е оттеглила нишката или аспекта на съзнанието, но не и нишката на живота, за да даде на физическия елементал време отново да се утвърди в орга­низма и да му върне здравето. Съвременната наука засега не призна­ва различията между тези два аспекта на комата. По-късно, когато етерното зрение и ясновиждането получат по-голямо разпростра­нение, качествата на комата ще станат преобладаващо известни и елементите на надежда или отчаяние ще изгубят своето значение. Приятелите и роднините на изгубилото съзнание лице ще знаят с точност дали са свидетели на велико и окончателно отделяне от настоящото въплъщение или просто наблюдават възстановителен процес. Във втория случай душата запазва контрола си върху физи­ческото тяло чрез центровете, но временно преустановява всички енергизиращи процеси. Изключение се прави само за сърдечния център, далака и двата малки центъра, свързани с дихателния апарат. Те остават енергизирани, макар и с намалена активност; чрез тях се поддържа контролът. Ако намерението на душата е истинската смърт, преди всичко се отнема контролът от далака, после от два­та малки центъра, а накрая и от сърдечния център, в резултат на което човекът умира.

Казаното дотук ще ви помогне да разберете много неща, свързани с умирането, които все още предстои да бъдат открити от ортодоксалната медицина; това ще стане, когато се повиши сетивността на човешката раса като цяло.

Не забравяйте, че тук ние разглеждаме реакциите и дейност­та на душата, която преднамерено отзовава своя въплътен аспект, когато жизненият цикъл е завършен. В зависимост от поставените цели, срокът на този жизнен цикъл може да бъде дълъг или къс - от няколко години до цял век. До седмата година главен определящ фак­тор е жизнеността на физическия елементал. Дотогава душата е фокусирана в етерното тяло, без да използва активно всички цент­рове; тя осъществява само мек пулсиращ контрол и слаба импулсна активност, достатъчни за поддържане на съзнанието и на различ­ните физически процеси, както и за начална проява на характера и предразположенията. Последните все по-ясно се очертават до 21-та година, след което се стабилизират в това, което наричаме личност. В случаите на ученичество контролът на душата върху етерните центрове е по-силен от самото начало на физическото съществува­не. Към 14-та година се определят качествата и природата на въплътената душа и нейната приблизителна възраст или опит; физическият, астралният и менталният елементали са взети под кон­трол, и душата (вътрешният духовен човек) вече определя жизнени­те тенденции и ориентации.

При обикновените хора, на които е съдено да умрат, характерен фактор е битката между физическия елементал и душата - това окултно се нарича „Лемурийска кончина"; в случаите на средните граждани, при които жизненият фокус е в природата на желанието, конфликтът протича между астралния елементал и душата - това е получило наименованието „смърт на Атланта"; що се отнася до учениците, конфликтът е по-ментален и често се фокусира върху волята за служене и решимостта да се изпълни конкретният аспект на Плана, както и върху волята за завръщане в ашрамния център. При посветените няма конфликт, а само осъзнато намерение за отделя­не. Любопитно е, че ако все пак се появи конфликт, той ще бъде между двете елементални сили, които остават в личността: между физи­ческия елементал и менталния живот. Астралният елементал при високия посветен практически не функционира. От гледна точка на собствената природа на индивида, желанието е станало напълно трансцендентно (недостъпно за сетивата).