Лечителят трябва да се стреми вътрешно да обедини своята душа, сърце, мозък и ръце. Така той ще може да влее жизнената си це­лебна сила в пациента.

Това е техника за нисшия тип духовен лечител, затова в нея са включени два от аспектите на плътното физическо тяло: мозъкът и ръцете. По този начин лечителят работи в рамките на триъгълника и двете енергийни линии, представени за нагледност чрез след­ната диаграма:

 

 

Триъгълникът се затваря, когато лечебната работа е завър­шена и енергията се оттегля обратно от ръцете към мозъка, а от­там с волеви акт се завръща в душата. Когато лечителят (в резултат на практическо изравняване) се е обединил със своята душа, той притегля душевната енергия надолу към сърдечния си център и от­там я предава в мозъка, където тя допълнително се фокусира. След като задейства центъра аджна в качеството му на разпределите­лен пункт, лечителят използва ръцете си като проводници, чрез които насочената енергия да достигне до областта на предполагае­мото неразположение в тялото на пациента. Той предава енергия­та в онзи център на пациента, който е най-близо до поразената об­ласт и я управлява; оттам лечебната сила насища околните части на тялото, като прониква от сърцевината на неразположението чак до границите на поразената област.

Лечителят използва ръцете си по два начина:

1. Полагане на ръце. Този метод се използва, ако областта на заболяването е точно локализирана. Ръцете се поставят върху този център на гръбнака или главата, който управлява поразената област; при това дясната ръка се слага върху центъра на гръбнака, а лявата - отпред на тялото и непос­редствено върху това място на стомаха, гърдите или гла­вата, от което се оплаква пациентът. Ръцете се държат по описания начин толкова време, колкото лечителят е в състояние да държи в съзнанието си триъгълника на душа­та, сърцето и мозъка.

2. Пасове (движения) с ръцете. След като е диагностицирал за­боляването и е определил търсения център по гръбнака или в главата, лечителят създава (чрез движение на ръцете) енергийна циркулация през този център в тялото на пациента, който контролира поразената област, и после изтег­ля енергията навън и към себе си. Отначало той действа с дясната си ръка, като за миг покрива с нея болния орган или мястото на неразположението и после бавно я отдръпва към себе си; след това бързо протяга лявата си ръка и действа по същия начин. Както ще забележите, в този случай и две­те ръце се използват позитивно. Нито една част или аспект от тялото (или телата) на лечителя не трябва да бъде негативна, обратно на неправилната представа, че дясната ръка е позитивна, а лявата е негативна. Ако едната ръка е негативна, лечителят би бил в състояние да поема в себе си онези болни атоми, които в случай на успешно лечение той изтегля от областта на неразположението. Атомите от­кликват на действието на неговите ръце не чрез посредни­чеството на най-близкия до мястото на заболяването център в тялото на пациента, а се извеждат директно през поразената област.

В първия случай, при полагане на безмълвните и спокойни ръце, енергията протича между тях, което фактически означава напред-назад през болната област; центърът на гръбнака се използва през цяло­то време, като в случай на успех тази активност изгаря и абсорбира болестотворните сили без да допуска тяхното проникване в тялото на лечителя. Във втория случай тези сили биват изтегляни под Въздействието на преминаващата през ръцете енергия, като те (ръцете) се движат и се редуват в правилен ритъм. Болестотворните енергии пре­минават през ръцете, но не са в състояние да се фокусират в тях, тъй като там вече са концентрирани лечебните енергии.

Лечителите от втори, трети и пети лъч по принцип изпол­зват метода за налагане на ръце, или магнетичното лечителство. С този термин се обозначава прекият акт на поставяне на ръце­те върху физическото тяло на пациента, а не движението на ръце­те, както е във втория случай, при който те се потапят в етерното тяло на пациента и работят конкретно в етерната мате­рия. Лечителите от първи, четвърти и седми лъч прилагат пре­димно този втори метод, който понякога се нарича „потапяне на ръцете". Лечител от шести лъч се среща рядко; той е полезен само когато е високоразвит - тогава той използва двата метода взаимозаменяемо.

Всички духовно напреднали лечители използват и двете ръце. За всеки лечител е препоръчително преди всичко да си изясни кой е неговият лъч, след което да се усъвършенства в този тип или ме­тод на лечителство, който в по-голяма степен съответства на лъча му; след като се научи да работи с него леко и достатъчно ефектив­но, той ще може да добави към своето майсторство и другия метод на лечение, който е по-малко свойствен за неговия лъчев тип. На хората от шести лъч се препоръчва да се въздържат от изяви в ле­чителското изкуство докато съзнателно не достигнат степен на посвещение. Когато лечителят овладее и двата вида магнетично лечителство, той ще може да ги редува или отначало да работи с магнетични пасове, за да установи променена активност в поразе­ната област, след което да използва конкретно налагане с ръце.

След приключване на лечебния процес се пристъпва към „запечат­ване на триъгълника". Енергията, която досега е протичала от мозъка през центъра аджна към ръцете, отново се оттегля към аджна и от­там чрез волеви акт се насочва към душата. Лечебната сила буквално „се завърта", пренасочва се и престава да бъде налична (използваема).

Целителят запазва мълчание по време на целия лечебен процес. Той не прави твърдения и не използва лечебни мантри. Трябва да се подчертае, че описаният процес се основава на енергийното въздей­ствие, или на контрола на душата върху силата. Задачата на лечи­теля е да поддържа състояние на интензивна концентрация върху „съставения от живи енергийни линии" триъгълник в неговата соб­ствена четворна аура - в аурата на здравето и в етерното, астралното и менталното тела. Той трябва да го поддържа цял и устой­чив през целия период на лечение. Душата, сърцето и мозъкът тряб­ва да бъдат обединени по такъв „просветлен" начин, че истинският ясновиждащ да може да забележи сияещ триъгълник в аурата на ле­чителя; дори да не успее да види висшата точка на триъгълника (тази на душата), той не може да не забележи неговите характеристики в енергията, която протича към сърцето и от него към мозъка. Така, извършената работа протича в мълчание. Няма загуба на сила, както винаги се случва при произнасяне на думи или твърдения. Ако лечителят издаде дори един звук, той няма да може да поддържа триъ­гълника геометрично правилен и магнетично поляризиран. Това пред­полага висока степен на изравняване и концентрация и очертава някои от ориентирите за обучение на лечителя.

Този тип терапия „отстранява болестта или влошава състо­янието в зависимост от знанието на лечителя". Макар и да не е най-високият, този етап от оздравителния процес е най-отговорен, защото в случаите на лечителство с излъчване душата на пациента работи в сътрудничество с лекуващия, и именно тя (душата) носи главната отговорност. При магнетична терапия лечителят тряб­ва да установи тясно взаимодействие с лекуващия медик или хирург, което ще му осигури необходимите технически знания и така ще го предпази от грешки.

Когато смъртта е неизбежна и „знаците на смъртта" са без­спорни както за лечителя, така и за медика, целителят не трябва да прекратява своята работа. Продължавайки я, той може да задъ­лбочи болестта, като именно с това ще помогне на пациента да ускори процеса на умиране. Старата пословица „докато има живот, има и надежда" не винаги е валидна. Животът може да бъде продължен и често се продължава дори след като волята на душата е насочена към оттегляне на душевния живот; атомичният живот на лунните повелители може изкуствено да бъде подхранван дълго време за голя­мо огорчение на духовния човек, който съзнава процеса и намерение­то на своята душа. Живо на практика остава само физическото тяло, но истинският човек вече не се интересува от него.

Неизбежно настъпва момент, както например при злокачествена болест, когато лекарят знае, че това е просто въпрос на време, а и духовният лечител може да се научи да разпознава същите знаци. То­гава вместо сегашното мълчание от страна на лечителя и на медика относно съдбата на пациента, оставащото време ще бъде използва­но (ако състоянието на болния позволява това) за необходимата подготовка към едно „благотворно и щастливо оттегляне" на душата: семейството и приятелите на пациента също ще вземат участие в тази подготовка. На ранните етапи от Новата Световна Религия ще бъде поощрявано именно такова отношение към смъртта. Ще се пре­подава съвършено ново разбиране за физическата кончина с акцент върху съзнателното оттегляне, а погребалното или по-точно - кремационното обслужване, ще бъде радостно събитие, защото ударени­ето ще пада върху освобождението и завръщането.

Магнетичната работа обаче може да бъде успешна само ако това е съдбата на пациента, ако душата неочаквано реши да продължи жизнения си път с цел да изпълни някакъв дълг или ако болният е духовно много напреднал и Йерархията изисква от него служене за по-дълъг срок.

Нека сега да разгледаме лечението с излъчване, което коренно се различава от изложените по-горе методи. При него пациентът работи (съзнателно или несъзнателно) заедно с лечителя и му сътруд­ничи. Основното предварително условие при лечението с излъчване е болният поне в някаква степен да е установил връзка със своята душа. Ако това е направено, лечителят знае, че може да разчита на канал за контакт и че интересът на душата може да бъде пробуден в нейния представител - в човека на физически план. Той знае също така, че успехът на лечението с излъчване до голяма степен зависи от способ­ността на неговата собствена душа да установи здрава връзка с тази на пациента. Ако болният е в съзнание и е способен да сътрудничи, това ще е от голяма полза за успеха на лечението; качеството на терапев­тичната помощ ще зависи от способността на лечителя да използва изравняването и осъзнатия контакт с душата на болния. Дори ако пациентът е в безсъзнание, това не е истинско препятствие при ус­ловие, че лечителят умее да установи връзка между своята душа и тази на пациента; всъщност, понякога безсъзнанието на болния може да се окаже от полза за оздравителния процес, защото прекалено сериозна­та, подчертана и нетърпелива помощ е в състояние да разстрои спокойната, безмълвна и контролирана работа на лечителя.

След като връзката бъде установена, делителят трябва само да я поддържа в устойчиво състояние, без да допуска никаква намеса в работата, която е инициирана от него, но се извършва от душата на пациента. Учителят Исус на Кръста не е бил в състояние да откликне (дори и да е искал това) на никакъв спасителен процес, тъй като душевното Му тяло - както е винаги при четвърто посвеще­ние - е било разрушено и Той е нямал с какво да се отзове на спаси­телния опит на заинтересованите и любящи странични лица. Доколкото Исус е бил адепт с утвърдено монадно съзнание, намиращите се в Негово разположение сили не са можели да бъдат използвани за спасяване на физическото Му тяло. Същевременно не трябва да се забравя, че Той може и да не е искал да го спаси, защото вече е притежавал способността (посочена по късно в Евангелието) да създава по желание такова тяло, което най-добре отговаря на потребности­те Му. Финият и субективен грях на апостолите се е състоял в това, че те не са проявили желание жизнената дейност на Учителя да се възобнови заради Него Самия (макар да не са знаели, че Той никога не би приел това), а са били заети изключително със собствената си мъка. Ако бяха се опитали да поискат от Него разрешение, те щяха да разберат безполезността на своето желание и биха получили едно откровение за безсмъртието на душата, което щеше да ги просветли в огромна степен и те вероятно щяха да построят християнство­то около живия, а не около „мъртвия" Христос.

За лечението с излъчване ни казват, че „лечителят трябва да обедини своята душа, мозък, сърце и аурично излъчване''. В тази инст­рукция ще забележите две положения, които се различават от оне­зи, които бяха дадени в случая на магнетичното лечителство:

1. Редът за създаване на енергийния триъгълник е друг.

2. Средствата за контакт са фини и неосезаеми.

Освобождаваната енергия постъпва направо в мозъка и лечи­телят започва със затворен, а не с отворен триъгълник, както е при магнетичното лечителство. Образува се прост триъгълник, при който липсва физическият контакт или изход, характерен за лече­нието с магнетизъм:

Мозъкът на лечителя участва, но липсва какъвто и да е физи­чески контакт с пациента. В резултат се появява постоянна цирку­лация на сила от и кьм душата. Това по необходимост води до усилва­не и енергизиране на тройствената личност на лечителя и следовател­но - на неговото аурично излъчване. Ясновиждащият би забелязал, че аурата на целителя е силно разширена, бързоподвижна и енергизирана от светлината на душата, като цялото й излъчване е насочено към пациента. Така лечебната сила на целителя стимулира всичките три личностни проводници на пациента, а душата му получава помощ в работата, която й предстои да извърши. Впоследствие лечителят ще намери за целесъобразно да застане от тази страна на пациента, къде­то се е загнездило заболяването, така че излъчването на неговата аура по-лесно да прониква в тялото на болния. Това е най-лесният път, но не и най-ефикасният. Ако жизнеността на пациента е силна, той тряб­ва да легне странично, а лечителят да застане зад него, така че протичащата енергия, която целителят може да използва и която силно енергизира неговата аура с душевна енергия, да може да въздейства върху аурата на болния, облекчавайки по този начин достъпа на лечеб­ното излъчване до необходимия център или центрове. Ако пациентът е високоразвит, лечителят трябва да застане до главата му. В този случай неговото лично влияние не е толкова голямо, но това няма зна­чение, тъй като то не е и необходимо; душата на пациента ще бъде в състояние да се справи със задачата. Всичко, което тук е необходимо, е аурата на лечителя, след като се е съединила с тази на пациента, да образува зона на спокойна и ритмична активност около теменния център. За целта не е необходим физически допир с ръце и лечителят в никакъв случай не бива да докосва пациента.

Ситуацията е обобщена за нас в думите: „Така неговото из­лъчване може да подхрани живота в душата на пациента. Това е рабо­та по излъчването. Силата не е в ръцете - душата е тази, която проявява своята мощ."

В резултат от контакта между двете високовибрационни аури се образува, образно казано, мощен вихър от сила, който помага на душата на пациента по-лесно да избърши своята работа. Посвете­ният би видял златист поток от енергия, спускащ се право надолу през енергизираните личностни тела на пациента към центъра, разположен най-близо до областта на заболяването. През теменния център се образува проход направо към болната точка, към която е насочена и аурата на лечителя. Умствената нагласа на пациента укрепва и се прояснява благодарение на менталното излъчване от аурата на лечителя, а често много силната му емоционална реакция също е подпомогната да стане безстрастна и спокойна; етерната и здравната аура на лечителя на свой ред благоприятно повлияват съответните аспекти от аурата на пациента.

Лечението с излъчване се осъществява чрез смесването на две­те аури, всяка от които откликва на допира с душата; след това ду­шевните аспекти на двамата се насочват (под контрола на душата) към някоя област от физическото тяло на пациента. Това оказва ог­ромно въздействие върху поразената област, тъй като изключително силно енергизира контролиращия я център. Работата на лечителя се характеризира на този етап с интензивен покой. След като е уста­новил контакта, той просто чака и няма какво повече да направи, освен да поддържа душевното си изравняване в устойчиво равновесие, като не позволява нищо да смущава личностните му проводници. Неговата задача е била изпълнена, когато е установил връзка със собствената си душа, а после е въвлякъл в контакт и душата на пациента. Той е в състояние да направи това, защото знае, че всички души са същност­но единни; в крайна сметка, лечителското изкуство ще стане едно от явните доказателства за единството на всички души.

Затова правилото завършва с думите: “Душата на пациента откликва (чрез аурата му) на излъчването от аурата на лечителя, която е наситена с енергията на душата". Става дума, следовател­но, за душевната енергия на двете лица, които осъществяват кон­такт на всичките три равнища на човешкото съзнание. Понятие­то „душа" е използвано тук в единствено число, доколкото единство­то (макар и за миг) е било достигнато. Душата на пациента познава това единство чрез „окултното ускорение" на неговата аура и вслед­ствие на отзивчивостта си спрямо излъчванията, идващи от аура­та на лечителя. Цялото това насищане с душевна енергия се насоч­ва чрез съединените аури като един общ поток към болната област в тялото на пациента. Така вие виждате, че (съзнателно или несъзна­телно) работата може да се осъществява и да води или към излекуване, или към онова „ускорение на атомите, което под ръководство­то на душата ще доведе до освобождение", както ,Древният комен­тар" нарича акта на физическата кончина.

Когато става очевидно, че съдбата на пациента е да умре, тех­никата на лечителя претърпява известна промяна. Тогава той заста­ва до главата на болния и оттам насочва всичките си излъчвания към мястото на болестта, с което неизбежно предизвиква силна възбуда на вибрационната активност. През това време пациентът или съзна­телно чрез умствено разбиране, или несъзнателно под управлението на душата, започва процес на оттегляне на цялото си съзнание от тялото. Ето защо толкова много хора преди смъртта изпадат в кома. Веднага щом започне актът на оттегляне на съзнанието, работата на лечителя се прекратява. Той „изключва" душевния си контакт и поема контрола над своята аура като средство за личното си духов­но изражение; така той престава да бъде инструмент за лечение чрез излъчвателна активност и оставя пациента сам, за да може той автоматично да завърши оттеглянето на нишката на съзнанието и нишката на живота съответно от теменния и от сърдечния център.

Такава е широката и обща картина на процесите, които про­тичат по време на магнетичното лечителство и на лечението с излъчване. Аз изложих само принципната структура на идеите, без да навлизам в подробности; повече информация може да бъде довере­на едва след като изучим седемте метода на лечителството с тех­ните лъчеви характеристики.

Това учение се дава по такъв начин, че изучаващият да бъде принуден да се рови по страниците, за да събере ведно необходимите му факти и така да постигне първата степен от процедурата на духовното лечителство; ако няма дарби за духовен целител и не може да чете между редовете като прави разлика между символизъм и фактология, той ще бъде въведен в заблуда и работата му ще се окаже безполезна. Това е направено нарочно, тъй като лечителското изку­ство, когато е прилагано в своето съвършенство и по правилните методики, може да бъде и опасно. Трябва да се помни, че макар енер­гията да е мисъл, тя от висша гледна точка е също така и огън. Всички техники, процедури и формулировки трябва да бъдат разкри­ти и експериментално проверени, а резултатите точно записани, преди истинското духовно лечителство да може да се утвърди; към времето на завършване на тези изследвания, то ще стане значител­но по-безопасно, отколкото е сега.

А дотогава много добрини могат да бъдат извършени и много знания получени, ако заинтересованите хора внимателно четат, изуча­ват, медитират и експериментират и така постепенно изграждат тази толкова необходима наука като партньор на съвременната медицина.

Нека сега да разгледаме Закон № 9.

В този девети Закон и в шестото Правило ние ще работим с толкова фундаментални понятия, че трудността ще възниква от необходимостта сбито да формулираме учението с цел тези обшир­ни теми да бъдат изложени кратко, но в същото време ясно и дос­тъпно. Този закон в действителност е определение на Закона за Еволюцията, но е представен от духовна гледна точка. Законът за Еволюцията (разбран в най-общ смисъл) се отнася до еволюцията на формата, която постепенно става представител или изражение на душевната, а по-късно - на монадната енергия.

Този закон, който може да бъде наречен Закон за Съвършен­ството, описва вътрешните енергии, отговорни за разгръщането на Закона за Еволюцията. Това е висшият аспект или определящата причина на нисшото; законите, които са спомагателни спрямо Зако­на за Съвършенството, неопределено се наричат от неофита „духовни закони", но за тях той знае малко и разбирането му ги ограничава в рамките на общата идея, че всички те са проявление на любовта на Божеството. Това по същество е вярно от гледна точка на качеството, ако същевременно се признава и фактът, че аспектът на любовта е всъщност чист разум, а не емоционални нагласи, прояве­ни в добри действия.

Правилото, което съпътства този закон, разглежда връзката между любовта и волята и следователно има огромно значение за посветения. Тук искам да напомня, че единственият и истински ле­чител е посветеният, затова последните два закона (Закон № 9 и Закон № 10) могат да бъдат правилно разбрани само от посветен ученик. Те обаче са много интересни от интелектуална гледна точка и за начинаещия изследовател или кандидат, доколкото той (поне теоретично) е способен да долови нещо от техния смисъл, макар все още да е съвършено неспособен да „спази закона" в духовното разби­ране на този израз.

ЗАКОН № 9:

Съвършенството извиква несъвършенството на повърхността. Доброто винаги изпъжда злото от човешката форма във времето и пространството. Методът, използван от Съвършения и от Благия, е непричиняването на вреда. Това не е негативност, а съвършено равно­весие, абсолютна гледна точка и божествено разбиране.

Този Закон е дълбок и прост едновременно и означава точно това, което гласи. Той може да бъде разглеждан:

1. През призмата на духовното развитие на човека, извършва­но с посредничеството на формата, както и на метода или закона, по който скритата хватка на материята (пропита с егоизъм и с всичко, което се признава за зло) се отстраня­ва и човек постига освобождение.

2. От гледната точка на лечителя и пациента. Често в резул­тат от дейността и знанията на истинския целител злото (или болестта) вътре във формата се извежда в остра симптоматика на повърхността. Следствие от това може да бъде или изкореняване на болестта и укрепване на здравето, или усилване на неразположението във формата и вероятна смърт на пациента. За щастие, средният лечител е толкова безполе­зен, че такава жестока възможност засега не съществува!

Методът, използван съгласно Закона за Съвършенството, се нарича „съвършено непричиняване на вреда" и именно него винаги е прилагал Христос, Съвършения. Това не е непричиняването на вреда, което аз толкова често препоръчвам в беседите си с кандидатите, а е онова непричиняване на вреда, към което ни подтиква и задължава духовният човек и неговата естествена съдба. Това е игнориране на действието или резултата, оказвано върху природата на формата. Аз нееднократно съм споменавал, че Йерархията работи само с духовна­та природа, или с душата на човечеството, и че Учителят разглежда формата като сравнително маловажна. Освобождаването от тройствената форма винаги се е разглеждало от духовния човек като най-висше благо, но при условие, че то настъпва по закона, в съответствие с неговата духовна съдба и кармично решение, а не като своеволие или бягство от живота и от неговите следствия във физическия план. Поразителен пример за това странно проявление на Закона за Съвършенството (странно от човешката ограничена гледна точка) беше световната война (1914 -1944 г.). Милиони загинаха; още повече понесоха жестоки страдания в своята природа на формата, а безброй изпитаха (и все още изживяват) умствена агония от всеобщата неси­гурност, безизходност и оскъдица. Въпреки това се очертаха две ос­новни духовни следствия от Закона за Съвършенството:

1. Бяха освободени души от уморената и загниваща цивилиза­ция - защото такава е вашата прехвалена цивилизация от гледна точка на Йерархията, - Които ще се върнат в по­добри тела и в цивилизации и култури, по-адекватни спрямо потребностите на духовния човек. Основната причина за това мащабно разрушаване на старите форми (физически, емоционални и ментални) е, че те бяха станали затвор за душата и задържаха истинския ръст на човешките маси.

2. От богатия до бедния, от интелектуалеца до невежия, едно нещо сега ясно се осъзнава и във все по-голяма степен ще опре­деля човешкото мислене, а именно, че щастието и успехът не зависят от притежаването на вещи или материални блага. Тези представи са грешка на организирания труд, който се бори и стачкува за повече пари и за по-охолен живот, но е грешка и на обществото, Което противодейства на труда, доколкото се бои да не намалее постоянният приток от материални бла­га. Човечеството е извършвало тази грешка в продължение на безброй векове и дълбоко се е заблуждавало, поставяйки ударе­нието върху желанието си да угажда на формата. Правилното в позицията на Русия е, че противодейства на капитализ­ма и обръща особено внимание на образованието, но нейната жестокост и безпощадност в ограничаването на индивидуал­ните човешки права до прага на отделни съществени свободи могат в крайна сметка да зачеркнат красотата и надеждата на нейния първоначален идеал. Русия е права в своя идеализъм, обаче е ужасно и принципно неправа в прилаганите методи. САЩ и Великобритания в това отношение са по средата на пътя. Те с право не одобряват тоталитарната система и виждат целта, но не знаят как да я осъществят. Капиталис­тическият дух и скритият фашизъм в САЩ представляват сега [т. е. в края на Втората световна война - бел. ред.] опре­делена заплаха за световния мир и капиталистите блокират усилията на хората с добра воля. Великобритания сега е обез­силена и финансово опустошена, нейната стара империалисти­ческа политика претърпя пълен крах, а народът й е обезверен; затова тя е толкова заета с борбата за оцеляване (и тя ще оцелее), че й остава твърде малко време, интерес и енергия, за да въплъти този идеал в живота.

Както е известно, винаги има аналогия между отделния инди­вид и човечеството като цяло. Както сега практически всяко човеш­ко същество страда от някакво физическо неразположение - болес­ти на очите, ушите, зъбите или тялото - така и човечеството е болно и чака изцеление. То ще дойде чрез посредничеството на Нова­та Група Световни Служители и на хората с добра воля, подпомог­нати от Йерархията - именно от този планетарен център ще се излъчат лечебните енергии. Несъвършенството беше предизвикано на повърхността; злините, с които трябваше да се приключи, вече са известни на всеки и всичко това стана под въздействието на За­кона за Съвършенството. Тук по-скоро разглеждам общата ситуа­ция, отколкото конкретните отношения лечител - пациент, тъй като само опитният и знаещ посветен е способен да се придържа към този закон и да спазва съпътстващото го правило, а такива хора все още са рядкост на земята. Много от физическите заболявания на човешката раса са следствие от еони неправилни животи, егоистични цели и алчност; сега милиони деца се раждат или откровено болни, или носят в себе си зародиша на болестта. Когато осезаемо присъстващото зло и извиканото на повърхността несъвършенство бъдат изцелени (или прогонени обратно в техните леговища), тогава и само тогава ще дойде краят на физическите болести или поне лесното им лечение.

Разглеждайки общата тема за несъвършенството и злото, посветеният Винаги трябва да стига до причините; едва когато те бъдат отстранени, тогава ще изчезнат и следствията. Затова Християнската наука е права в своята обща теория и предпоставки, но е абсолютно неправа в поставяните акценти и използваните мето­ди. Най-общо казано, цялата й сегашна дейност е сравнително без­полезна с изключение може би само на това, че се запазва и провъзгла­сява Закона за Съвършенството, но и това се прави с привнасяне на значително объркване и универсален егоизъм.

Вероятно често са ви казвали, че има два вида постижения: дългият и труден път на еволюцията, когато еони от време минават за постигане на сравнително скромни резултати, или краткият и още по-труден, но и много по-бърз път на посвещението. Хилядо­летия е оставал неразрешен въпросът (вие го наричате „спорният въпрос", нали) дали светът на хората ще избере бавния, но безопасен метод, при който несъвършенството се изживява много бавно, без особено напрежение и с малки усилия от страна на човека, като доб­рото се осъзнава постепенно, а злото бавно, много бавно се изтласква. При обикновеното еволюционно движение добротворческата воля на Шамбала се чувства твърде слабо и много, много еони щеше още да изживее човечеството, преди да успее да достигне дори се­гашната точка на човешко развитие.

Случи се обаче нещо непредвидено дори за самата Йерархия. През последните две столетия цялата картина се промени. Опреде­лен брой индивиди достигнаха посвещение и влязоха в Ашрамите на Учителите. Предвид решимостта на тези преуспели кандидати и тяхната непрекъсната дейност беше решено, че е по-добре човече­ството да тръгне по бързия, но и по-труден път. Оттогава се про­явиха следните три фактора:

1. Колосалният прогрес в издигането на човешкото съзнание като цяло до изключително високи интелектуални нива. Свидетелство за това са ръстът на образованост, научни­те открития и овладяването на материалния план и на въздушното пространство.

2. Световното страдание, икономическите катастрофи, глобалните войни, природните катаклизми и неизброимите обстоятелства и проблеми, които правят съвременния живот на индивида, нацията и планетата толкова тежък. Никой не пра­ви изключение и в това отношение разлика между хората няма.

3. Ръстът на знанието за Йерархията и преди всичко за духов­ния План. Това изискваше очертаване от страна на работе­щите кандидати и ученици на целта, към която човечество­то трябва да върви, както и разработване на техниките за нейното постигне. То беше осъществено не от религиозни­те църковни групи по света, а от членовете на Ашрамите. Всичко, което църквите успяха да направят, е да поддържат в обществения ум факта за Трансцеденталния Бог, като в същото време игнорират факта за Иманентния Бог; да зас­видетелстват съществуването на Христос, като заедно с това изопачават Неговото учение; да провъзгласяват факта на безсмъртието, като същевременно игнорират Закона за Прераждането.

Сега човечеството бързо прогресира по Пътя на Възвисяването и в резултат на това могат да се очакват два момента: първо, несъвършенствата и злото (едните скрити, а другото активно, макар и в отстъпление) да стават все по-очевидни за интелигент­ния човек; и второ, пътят за тяхното отстраняване също да се очертава по-релефно.

Тук аз няма да разглеждам природата на несъвършенството и целта на злото. Трябва ли да повтарям колко неизбежни са и двете в наши дни? Бих могъл да подчертая, че несъвършенството е присъщо на природата на самата материя и е наследство от предишната слънчева система. Мога да посоча, че злото произхожда от онази йерархия на зли Сили, Която е материален аналог на духовната Йе­рархия; това е свързано с факта, че всички наши планове (или нива) са съставени от субстанцията на космичния физически план. Може също така да се заяви, че когато несъвършенството на материята бъде осъзнато и поправено, когато интересът и акцентът на човечеството се отвърне от материалните условия, тогава Силите на злото няма да имат над какво да работят в трите свята (в трите нисши равнища на космичния физически план); там няма да има нищо, върху което те да могат да оказват влияние и няма да съществува никакъв начин, по който злото да може да въздейства върху човека.

Днес аз не мога да очаквам пълно разбиране за смисъла на моите думи. Те обаче имат отношение към думите на Великия Призив, които гласят: „и да запечата портата на злото". Както има врати към зоната на злото и тъмата, така има и двери към света на доброто и светлината; за предалия се и посветил се на злото човек дяволът е същото, което е Стражът на Прага за духовния стремящ се.

Основната задача на духовната Йерархия винаги е била да държи открита вратата към духовната сфера и да стои между човечество­то и Силите на злото, като изнася несъвършенството на светлина, за да не може злото „да намери поле" за действие. В това отношение Йерархията е получавала малко помощ от човечеството, но сега положението е променено и световната война беше символ и гаранция за тази промяна - Силите на Светлината и Обединените Нации победиха Сили­те на злото на физически план и ги разбиха тотално. Войната имаше значително по-голям духовен смисъл, отколкото засега се осъзнава. Тя отбеляза повратна точка в света, преориентира човечеството към добро и отблъсна назад Силите на злото, като ясно показа истинската разлика между доброто и злото, при това не в теологичен смисъл (как­то го правят църковните тълкуватели), а практически и нагледно. Свидетелство за това е катастрофалната икономическа ситуация и алчността на високопоставените индивиди във всяка страна. Благода­рение на очевидните разлики между доброто и злото, човешкият род започна да осъзнава факта на материалната експлоатация, липсата на реална свобода и наличието на потенциални права и свободи за индиви­дуалния човек. Способността на човека да противостои на поробване­то стана очевидна в световен мащаб. Безспорно е и това, че борците за свобода не винаги използват правилни методи и често се стремят да победят злото със зло, което всъщност е само временна техника в една преходна фаза; това е временно от гледна точка на Йерархията, макар че може да изглежда дълго за човека в трите свята, и не трябва да продължава повече, отколкото е необходимо.

За последните двеста години човечеството отбеляза толко­ва бърз прогрес, че Съветът на Шамбала беше принуден да му обърне внимание. В резултат на този интерес към делата на хората от страна на Великите Животи, приближени на Санат Кумара, се слу­чиха две неща:

1. Волевият аспект на божеството осъществи първия си при контакт с човешкия ум. Става дума за непосредствено въздействие, а не за влиянията, които традиционно бяха насочвани към Йерархията и чрез Нея към човечеството. Резултатите от този контакт точно съответстваха на типа човек или група, които откликваха на външните въздействия - те варираха от много положителни до изключително лоши. Появиха се велики исторически личности, които провъзгласиха много нужни за Новата Епоха истини; сред тях можем да споменем Линкълн, Рузвелт, Браунинг, Брайън и множество по-неизвестни хора. В противовес се появиха и зли, гибелни за човечеството хора, такива като Хитлер и събрана­та от него група, които донесоха много злини на земята.

2. В същото време добротворческата воля на Шамбала про­буди скритата добра воля у човека, така че за последните 100 години сърдечната доброта, хуманното действие, вни­манието и грижата към другите и масовите акции за изди­гане на човешкото благосъстояние все по-бързо се разпрос­траняват по Земята.

Успоредно с активизирането на несъвършенствата и планира­ните усилия на злото, се появи и Новата Група Световни Служители, а Йерархията ускори подготовката си за екстернализация (осезаемо проявление) на физически план. Сега Тя е изключително могъ­ща; нейните Ашрами са пълни с посветени и ученици, а периферията или магнетичното й поле притегля безброй стремящи се. Войната нанесе смъртен удар на материалното зло и неговата власт над човечеството беше решително разклатена.

Не обърквайте злото с дейността на гангстерите или престъпни­ците, които са плод на проявяващите се масови несъвършенства и са жертви на невежеството; лошо възпитавани в детството, те придо­биват трайно погрешно разбиране за правилните човешки отношения, но Законът за Прераждането крайна сметка ще насочи техния път към доброто. Истински лоши са онези хора, които насочват развитие­то назад към изчерпаните стари пътища, опитват се да държат свои­те събратя в някакъв вид робство, блокират приложението на една или на всичките Четири свободи, натрупват материални богатства за сметка на експлоатираните, стараят се да заграбват (заради печалба­та) селскостопанската продукция с което оскъпяват благата от първа жизнена необходимост и ги правят труднодостъпни за тези, които не притежават достатъчно пари. Индивиди, които работят, мислят и планират по този начин, съществуват във всяка нация и обикновено заемат високо обществено положение благодарение на голямото си богатство и влияние. Независимо от това, те грешат против светли­ната и не го правят от невежество; техните цели са материални, а не духовни. В сравнение с безбройните милиони те са малко, но са изключително могъщи; те са високоинтелигентни, но безскрупулни и именно чрез тях работят Силите на злото, за да задържат прогреса, да поощряват бедността, да разпалват ненавист и класови различия, да подбуждат расови безредици за своите цели и да поддържат властта на невежеството. Грехът им е голям и на тях ще им бъде трудно да се променят, за­щото властта и волята за власт (сблъскваща се с волята към добро) е доминиращият и контролиращ фактор в техния живот; сега тези хора работят срещу единството на Обединените Нации, водени от своята алчност, от желанието да владеят земните ресурси (нефт, полезни изкопаеми, продоволствие и др.), за да държат по този начин народите слаби, недохранени и зависими. Тези хора, чиито представители могат да се открият във всяка нация, добре се разбират помежду си и рабо­тят заедно в мощни организации с цел да експлоатират земните богат­ства за сметка на човечеството.

Днес [непосредствено след края на Втората световна война - бел. ред.] единствено Русия е свободна от такива хора, затова аз нямам предвид тази голяма страна, както могат да предположат многото й врагове. Русия прави големи грешки, но това са грешките на фана­тичния идеолог или на гангстера, който греши поради невежество, незрялост или от яростен протест срещу обкръжаващото го отвсякъде зло. Тази практика е коренно различна от посоченото по-горе зло и е временна, защото Русия се учи; онези, другите, те не се учат.

Дадох този пример само за да поясня разглежданата тема. Про­блемът за злото обаче е прекалено обширен, за да бъде подробно ана­лизиран тук. Освен това, не е Желателно и разумно да се обсъжда източникът на злото (а не на несъвършенството) - Черната ложа. Енер­гията следва мисълта и може да превърне всяко слово в могъщ призив; затова, докато човек не е станал член на Великата Бяла Ложа, е по-разумно да не се занимава с тези Сили, които са достатъчно могъщи, за да използват оптимално скритото в човечеството несъвършенство и да стоварят върху му грандиозното зло на войната с всичките й резултати и далечни последствия. Черната ложа е проблем на Бяла­та Ложа, а не на човечеството; в течение на еони Йерархията се е занимавала с тази задача и сега се намира на прага на нейното решаване. Това е и главният обект на Внимание за Шамбала, доколкото тя е свързана с аспекта на волята, а само Волята към добро е способна да противодейства и да унищожи волята към зло. Обикновената „добра воля" е недостатъчна за това, макар че обединеният зов на хората с добра воля в целия свят - многократно усилен от Великия Призив - може да спомогне да се „запечата портата на злото".

Йерархията е резултатна именно зад тази врата, като про­тивостои на спотаените и мобилизирани зад нея сили; методите и средствата, благодарение на които Тя охранява човечеството и по­степенно отблъсква мобилизираното зло, ще останат неразбирае­ми за вас, които не сте прекрачили прага, откриващ Пътя към Вис­шата Еволюция.

Нека сега накратко се спрем на непричиняването на вреда? Труд­но ми е да покажа или докажа ефикасността на този висш аспект, спирала или фаза от непричиняването на вреда, която се прилага от Йерархията под ръководството на Христос, Съвършения. Разглежданото по-рано непричиняване на вреда се отнасяше към несъвършен­ствата, с които се бори човечеството, и вие знаете много добре кол­ко е трудно неговото практикуване при различните обстоятелства. То не трябва да се разбира като изпълнено само с добри и благотвори­телни действия, както много от вас предполагат; това е състояние на ума, което по никакъв начин не изключва суровите и дори драстич­ни мерки; то засяга мотива и включва решимостта да превърнеш добрата воля в мотив за всяка дейност. Този мотив може да доведе както до позитивно, така и до нелицеприятно действие или реч, но доколкото не причиняването на вреда и добрата воля обуславят целия ментален подход, нищо освен добро не може да се случи.

Намирайки се на по-висока дъга от спиралата, Йерархията също практикува не причиняване на вреда, свързано с волята към добро и включващо използването на динамична или електрична енергия под ръководството на интуицията; този тип енергия никога не е бил прилаган от човека, тъй като той все още не умее да се възползва от него. Даде­ният вид не причиняване на вреда се основава на абсолютната самопожертвователност, при която волята към жертва, волята към добро и волята към могъщество (три фази на волевия аспект, проявени чрез Духовната Триада) се сливат в една динамична енергия, която притежава дълбоко духовна природа. Тази енергия е умален модел на пълното или съвършеното не причиняване на вреда по отношение на човечеството и другите царства на природата; тя има прогонващ ефект и дина­мично, унищожително действие спрямо Силите на злото.

Внимателното и езотерично изучаване на трите изкушения на Христос ще покаже трите главни момента, когато Съвършения, проявявайки това висше не причиняване на вреда, е принудил носите­ля на злото да отстъпи. Този троен епизод е предаден символично, но е фактически по своята природа. Малко е мислено какво би могло да се случи със света през всичките тези векове, ако Христос не бе постъпил по този начин; празното теоретизиране е безполезно, но все пак може да се каже, че целият ход на историята и еволюционният прогрес на човечеството биха се изменили по един твърде реши­телен и опасен начин. Динамичното не причиняване на вреда обаче, разбирано като проява на волята към добро и демонстрация на воля­та към могъщество (принудила злото да отстъпи), отбелязват най-голямата криза в живота на Христос.

Евангелисткият разказ (с неговата структура от пет посве­щения) се отнася до прогреса и триумфа на Учителя Исус; истори­ята с трите изкушения е показателна за приемането от Христос на още по-високо - шесто посвещение, което Му осигурява пълна побе­да над злото, а не над несъвършенството; именно защото вече е бил „Съвършения", Той е могъл да приеме това посвещение.

Дадох ви много материал за зрял размисъл и хвърлих светлина върху посвещението, за което, естествено, малко може да се научи. Добре е да се знае, че трите основни изисквания за успешно приближаване към това посвещение са съвършената уравновесеност, абсолютната гледна точка и божественото разбиране. Интересно е да се види как се проявяват тези три качества във връзка с трите изкушения; в резултат на това върху живота, природата и характера на Христос ще бъде хвърлена много светлина.

По силата на Закона за Съвършенството ни се дава ключ към тази цивилизация или цикъл на еволюция, чиито основи Той заложи и чиито идеал не е изгубен, макар че приложението на даденото от Него учение е пренебрегвано както от църквата, така и от човешкия род. Обърнете внимание, че едно от изкушенията е било на върха на висока планина; на такава височина времето и пространството напълно се отричат и видението на Христос се е простирало от миналото през настоящето към бъдещето. Това състояние на осведоменост (не го наричам съзнание, а осведоменост - почти също толкова не­точна дума) е възможно едва след петото посвещение, като дости­га висока точка на израз при шестото посвещение.

Иска ми се да обсъдя с вас природата на тези три изисквания, посочени като съществени за определено посвещение, тъй като те очертават връзката между Закон № 9 и Шесто Правило. Правило­то е толкова ясно и лаконично, че почти не изисква пояснение. То посочва коя енергия трябва и коя не трябва да се използва в Следна­та кратка формула:

ШЕСТО ПРАВИЛО:

Лекуващият и групата лечители трябва да държат волята си под контрол. Лекува се не с воля, а с любов.

Споменатите три основни изисквания очертават постижения в различни планове на Вселената. Макар че ги разгледах във връзка с шестото посвещение, те имат свои съответствия и върху нисшата дъга на спиралата и затова са от практическо значение за посве­тения ученик, особено ако той е приел трето посвещение. Нека ги разгледаме едно по едно:

Съвършената уравновесеност означава пълен контрол върху астралното тяло с преодоляване или поне свеждане до минимум на емо­ционалните реакции в живота на ученика. На висшата дъга от спи­ралата неин аналог е способността за свободно функциониране вър­ху будхичните нива благодарение на пълната свобода (с последваща уравновесеност) от всички влияния и импулси на трите свята. При по-дълбок размисъл става ясно, че този тип уравновесеност всъщ­ност обозначава едно абстрактно състояние на ума, чиито покой не може да бъде нарушен от никаква форма на несъвършенство. Вие ве­роятно добре разбирате, че ако бяхте абсолютно свободни от всякакви емоционални реакции, яснотата на вашия ум и способността ви да мислите биха се увеличили в огромна степен с всички произти­чащи от това последствия.

Съвършената уравновесеност на посветения ученик безспорно се различава от тази на посветения Учител, защото първата зависи от степента на влияние на трите свята, а другата - от адапта­цията към ритъма на Духовната Триада; освен това, по-ранният тип уравновесеност трябва да предхожда по-късните постижения – оттук и моето внимание към тази тема. Съвършената уравновесеност (която е достъпна за теб, читателю) се постига чрез неутрализи­ране на привличането, стремежите, импулсите и влеченията на астралната или емоционалната природа, както и с прилагане на прак­тиката, известна като Божествено Безстрастие.

Абсолютната гледна точка по необходимост се отнася до уни­версалната гледна точка на Монадата, а следователно и до висши­те посвещения. Тя обаче има аналози и на нисшите стъпала от еволюционната стълбица, където обозначава функциите на душата ка­то Наблюдател в трите свята и постепенното постигане от нея на съвършено и всеобхватно видение. То е резултат от развитието на две качества: безпристрастност и разграничаване. Когато тези две качества се проявят на Пътя към Висшата Еволюция, те се прев­ръщат в Абстракция и във Воля към добро.

Когато е изживявана на душевно ниво, абсолютната гледна точка означава отстраняване на всички бариери и освобождаване на ученика от великата ерес на обособеността; така той създава отк­рит канал за приток на чиста любов. Съвършената уравновесеност (разгледана от същото равнище) е премахнала всички пречки и емо­ционални фактори, които дотогава са блокирали канала, и по този начин е дала на Наблюдателя възможност да вижда истината; едва тогава ученикът се превръща в чист канал за любовта.

Божественото разбиране също трябва да се разглежда от две гледни точки. Като душевно качество, то характеризира ума, който може устойчиво да пребивава в светлината и поради това е способен да отразява чистия разум (чистата любов), характерен за Сина на Ума, т. е. за душата в нейната собствена сфера. На Висшия Път на Учите­ля то е свързано с онази отъждественост, която заменя индивидуалистичното съзнание; всички бариери са отхвърлени и посветеният вижда нещата в реалната им светлина, той познава причините по отношение на които явленията са само ефимерни следствия. Това Му поз­волява за осмисли Целта, излъчвана от Шамбала, също както по-нисшият посветен разбира Плана, формулиран от Йерархията.

И трите божествени атрибута в някаква степен са същест­вени за развитието на посветения лечител и той трябва да работи за тяхното разгръщане като част от необходимия му набор от качества. Лечителят е длъжен да помни, че всяка реакция на емоцио­налната природа образува стена или бариера между чистия приток на лечебна сила и пациента и че тази преграда е построена от него, а не от болния. Емоциите на пациента не трябва да влияят върху ле­чителя, нито да го отклоняват от интензивната концентрация, не­обходима за неговата работа; те не могат сами по себе си да издиг­нат бариера, която да е достатъчно здрава, за да отрази лечебната сила.

Абсолютната гледна точка предполага опит от страна на ученика да проникне в света на причините и така евентуално да открие дълбоките корени на заболяването. Това не изисква проникване в пре­дишните въплъщения, нито го разглежда като съществено, независимо от твърденията на някои съвременни лечители, най-често моше­ници. Обикновено съществуват достатъчно психологични свидетел­ства или данни за наследени тенденции, които дават на лечителя ключ за разбирането на цялата картина. Очевидно е, че такова „проникване" в причините за болестта е възможно само при условие, че лечите­лят обича достатъчно искрено; и тъй като обича, той е достигнал онази уравновесеност, която е неподвластна на света на илюзиите и заблудите. Божественото разбиране просто означава прилагане на принципа на чистата любов (чистия разум) към всички хора и обсто­ятелства, плюс правилно разбиране за проблемите на пациента и за трудностите, които могат да възникнат между него и лечителя.

Към тези изисквания бих искал да спомена още един фактор, а именно ролята на лекаря или хирурга, който е физически отговорен за пациента. В настъпващата нова ера лечителят винаги ще получа­ва научна помощ от опитен медик, макар че това твърдение днес предизвиква недоумение у средния модерен целител, привърженик на някакъв култ или изразител на друг, неортодоксален тип лечителство.

Така, тези три божествени изисквания (адаптирани за учени­ците в съвременния свят) показват посоката на обучение и самодис­циплина, която всички те трябва да следват. Когато хората овла­деят някои от ранните фази на това тройно постижение, те ще открият, че могат с лекота да прилагат Шестото Правило.

Какво означава „да удържат волята си в юзда (под контрол)'"? Разглежданият тук волеви аспект не се отнася до волята към добро и ней­ното низше съответствие - добрата воля. Волята към добро означава устойчива, непоколебима ориентация на посветения ученик, а добрата Воля е нейна проява във всекидневното служене. Проявяваната от вис­шия посветен воля към добро е динамична енергия с предимно групово въздействие, затова той рядко се занимава с лечението на отделни индивиди; неговата работа е прекалено интензивна и важна, че да му поз­волява това. Енергията на волята, въплътяваща божествената Цел, може да се окаже разрушителна за индивида, който не е способен да я приеме или абсорбира. При това се подразбира, че добрата воля опреде­ля целия подход и мислене на занимаващия се с лечителство ученик.

В юзда трябва да се държи волята на личността, която в слу­чаите на посветен ученик е от много висок порядък. Същото важи и за волята на душата, излъчвана от „Венчелистчетата на жертвоготовността" на егоичния лотос. Истинският лечител трябва да създаде лечебна мисъл-форма, чрез която съзнателно или несъзнател­но да работи. Тя трябва да остава свободна от прекалено силното въздействие на волята, тъй като последната - ако не е държана в юзда и не бъде модифицирана, смекчена или при необходимост съвсем премахната - може да разруши не само създадената от лечителя мисъл-форма, но и да издигне бариера между него и пациента и така да разруши началната връзка. Единствено Христос умее да изцелява с воля, но в действителност Той рядко е лекувал; в случаите, когато се твърди, че е правил това, Неговата цел е била да докаже възмож­ностите на лечителството. Онези от вас, които познават Евангелието, знаят, че Той не е преподавал лечителско изкуство на Свои­те ученици. Това е показателно.

Независимо от потенциално високото си качество, упоритост­та на лечителя и волевото му усилие да излекува пациента създават у него самия напрежение, което може сериозно да отклони лечебния енергиен поток. При наличие на такъв тип воля, неопитният или не­посветен лечител често е склонен да приема върху себе си болестни­те симптоми и да абсорбира неразположението на пациента. Волевата му решимост да окаже помощ действа като бумеранг и той страда, без в същото време да може реално да помогне на болния.

Препоръката, следователно, е да се прилага обич и тук възник­ва основната трудност. Как може лечителят да излъчва любов, сво­бодна от нейното низше или емоционално качество, и как да върне ней­ната чистота за изцелението на пациента? Това е възможно само ако той е култивирал у себе си тези три изисквания и се е превърнал в чист канал. Често обаче лечителят е толкова склонен да се занимава със себе си, с определението на любовта и с решимостта да излекува па­циента, че тези три изисквания остават пренебрегнати. В този слу­чай той и болният взаимно си губят времето. Лечителят не трябва да се тревожи за природата на чистата любов или прекалено усърдно да се опитва да разбере защо чистият разум и чистата любов са сино­ними, или в състояние ли е той да прояви любов, достатъчна за изце­лението. По-добре е той да размисли върху тези три изисквания (осо­бено върху първото) и да ги осъществи в себе си доколкото му позво­лява вътрешната му нагласа и достигнатата от него еволюционна точка. Тогава той ще стане чист канал и всички препятствия за притока на чистата любов автоматично ще бъдат премахнати, защото „какъвто е човек в помислите на сърцето си, такъв е и той самият";така без пречки и трудности чистата любов ще се излива през него и паци­ентът ще бъде изцелен, ако такава е неговата съдба.

Сегаще пристъпим към последния и най-тайнствен закон от всички, които ви дадох. Обръщал съм ви внимание върху него и по-рано, като съм посочвал, че „този последен закон е формулировка на нов закон, който временно замествь Закона за Смъртта и има отношение само към онези, които са достигнали последните етапи от Пътя на Уче­ничеството или са поели по Пътя на Посвещенията". Под „последни ета­пи" разбирам периода между второто и третото посвещение. Законът остава неприложим дотогава, докато емоционалната природа нарушава чистия ритъм на личността, откликваща на въздействието на душевната, а по-късно и на монадната енергия. Затова аз не съм в състояние изчерпателно да ви обясня цялостното действие на този закон, но мога да посоча някои от най-интересните му идеи и съотно­шения; те ще стимулират у вас конструктивно теоретично мислене и в същото време ще въплътят доказаните факти за тези от нас, ко­ито са посветени ученици на Христос или на Санат Кумара.

ЗАКОН № 10