Дейности непосредствено след смъртта

Веднага след смъртта, особено ако е извършено кремиране, човекът в своето кама-манасно тяло се осъзнава и реагира на ново­то си обкръжение почти както е правел това приживе спрямо физи­ческия план. Тази формулировка допуска различна степен на осъзна­ване и наблюдение, също както това важи за различното ниво на „будност" при въплътените индивиди. Хората са пробудени в различ­на степен и нееднакво ясно осъзнават своето обкръжение и непосред­ствен опит. Доколкото обаче повечето хора са фокусирани в по-го­ляма степен в своите астрални проводници и имат предимно емоци­онално, а не физическо осъзнаване, дотолкова те вече са добре запоз­нати с онези състояния на съзнанието, в които ще се озоват след смъртта. Не забравяйте, че условното понятие „план" (равнище, ниво, сфера) е всъщност състояние на съзнанието, а не място, как­то изглежда смятат толкова много езотеристи. Той бива разпознат от фокусираната реакция на самосъзнателното лице, което (посто­янно и отчетливо осъзнавайки себе си) е чувствително към темата за своето обкръжение и насочените си навън желания. Напреднали­те хора, които функционират върху по-високите равнища на астралния план, са чувствителни към излъчванията на любов и стремежи, но във всички случаи човекът е обременен от това, което приживе е занимавало неговото внимание и е задвижвало камичния принцип по време на въплътения му опит. Трябва ли отново да напомням, че сега вече не съществува физически мозък, който да откликва на излъчваните от вътрешния човек импулси, както и че пол (като физическо понятие) не съществува? Би било добре, ако спиритистите помнеха това и осъзнаваха абсурдността и невъзможността на духовните бракове, широко прокламирани и практикувани от някои техни школи. Човекът в своето астрално тяло вече е свободен от чисто животинските си импулси, които са съвсем нормални и правилни във физическия план, но сега нямат никакво значение за пребиваващата в камично тяло индивидуалност.

И така, какви са първите реакции и активности на средния човек след възвръщането на физическото му тяло във всеобщия ре­зервоар на субстанцията? Нека изброим някои от тях:

1. Той се самоосъзнава с яснота на възприятието, непозната за средния човек във физическо въплъщение.

2. Времето (което физическият мозък е регистрирал като пос­ледователност от събития) сега не съществува по разби­рания от нас, въплътените, начин и когато човекът насочи вниманието си към своето по-релефно емоционално „АЗ", неизбежно настъпва моментът на прекия контакт с душа­та. Това става дори в случаите на най-невеж и неразвит човек, защото моментът на пълното възвръщане не мина­ва незабелязан от душата. Той има определено въздействие върху нея и може да се оприличи на внезапно и силно дръпване на връвчицата на Камбана, ако позволите едно толкова опростено сравнение. За кратък миг душата се отзовава и природата на този отклик е такава, че човек, намирайки се в астралното си тяло (или по-точно - в своя кама-манасен проводник), вижда опита на миналото си въплъщение раз­гърнат пред себе си като карта. Той придобива усещането за безвремие.

3. Осмисляйки този опит, човек отделя трите главни фактори, определящи изминалия му живот; живот, криещ ключа към вече очертаното бъдещо въплъщение. Всичко остана­ло се забравя; всички малки опити се изтриват от памет­та, като в съзнанието остава само онова, което езотерично се нарича „трите семена, или зародиша, на бъдещето". Тези три семена са специфично свързани с постоянните физически и астрални атоми и така образуват петорна сила, призвана да създаде формите, които ще се появят по-късно. Трябва да кажем, че:

а) Първото Семе определя природата на бъдещото физическо обкръжение, в което завръщащият се човек ще намери своето място. То е свързано с качеството на това бъдещо обкръжение и определя необходимото поле или област за контакт.

б) Второто Семе определя качеството на етерния проводник, чрез който лъчевите сили ще могат да контактуват с плътното физическо тяло. То очертава етерната структура, или виталната паяжина, по която ще циркулират прииждащите енергии, и е свързано предимно с този от седемте центъра, който ще бъде най-активен в предстоящото въплъщение.

6) Третото Семе дава ключа към астралния проводник, в кой­то човекът ще бъде поляризиран в следващото си въплъще­ние. Не забравяйте, че тук разглеждаме средния човек, а не напредналото човешко същество, ученика или посветения. Именно това семе, благодарение на привлечените от него сили, отново свързва човека с тези, които той по-рано е обичал или с които е имал тесен контакт. Може да се при­еме като факт, че груповата идея субективно управлява всички въплъщения и че прероденият човек влиза във въплъщение не само в резултат на собственото си желание за съществуване във физически план, но и под влияние на груповия импулс и в съответствие с груповата карма, на­равно със собствената. Това правило трябва особено добре да се подчертае. Щом то бъде истински разбрано и осъзна­то, ще изчезне голяма част от страха, пораждан от мисълта за смъртта. Близкият и любимият ще си остане близък и любим, доколкото е съществувала тясна връзка в тече­ние на много въплъщения и както гласи ,Древният Комен­тар": „Семената на разпознаването не са уникални за мен или теб, а за групата; в нея те се свързват едно с друго във време­то и пространството. Само в нисшите три... свързаните ще намерят истинското си съществуване. Когато душа познае душата на мястото на срещата по зова на Учителя, тези семена ще изчезнат".

Оттук става очевидно колко е необходимо децата (и хората въобще) да се учат да осъзнават и ползват всеки опит, защото свиквайки да правят това, те ще бъдат много улеснени в тази трета фаза на активност в астралния план след смъртта.

4. Приключвайки с това „осмисляне на опита", човек започва да търси и автоматично намира тези, които влиянието на третото семе предопределя като имащи постоянно участие в груповия опит, чиито елемент той съзнателно или несъзнателно ще бъде. Щом връзката бъде възстановена (ако търсените хора не са се оттеглили във физически тела), човекът действа както е свикнал на земята в компанията на своите близки, съответно на темперамента и точката си на еволюция. Ако тези, които са му най-познати и които той обича или ненавижда най-силно пребивават във физическо въплъщение, той пак ще ги търси и намери и отново така, както го е правил на земята, ще остане близо до тях и ще осъзнава тяхната дейност, макар че (освен ако не са висо­коразвити) те няма да осъзнават неговата. Нямам право да съобщавам подробности за взаимовръзките или за начини­те на контакт. Всеки човек е различен, всеки темперамент е уникален. Тук аз само се опитвам да поясня някои основни насоки в поведението на човека пред акта или актовете на оттегляне.

Тези четири типа активност заемат различни периоди от време от гледна точка на „тези, които живеят долу", макар че за човека в астралния план времето не съществува. Постепенно съблазните и илюзиите (от нисш или висш порядък) изчезват и човек навлиза в етап, когато знае - доколкото умът му сега е по-проницателен и доминиращ - че е готов за втората смърт, т. е. за пълно отхвърляне а камичното тяло, или на кама-манасния проводник.

Не забравяйте, че щом веднъж е осъществено възвръщането на физическото в неговите два аспекта, вътрешният човек (както казах и по-рано) става напълно съзнателен, физическият мозък и водовъртежът от етерни сили, които като цяло са дисхармонични при повечето хора, вече не оказват въздействие. Някои от изучаващите предполагат, че с изключение на най-напредналите хора, учениците и посветените, преживяванията на средния човек във вътрешните планове на трите свята се характеризират с неопределеност, бездействие и полуосъзнатост или че му се показва повторение на отминалия му живот. Това не е така. Човекът във вътрешните планове не само осъзнава себе си като индивид - със свои собствени замисли, живот и дела, както това е било във физическия план - но осъзнава по същия начин и околните състояния на съзнание. Макар че може да бъде заблуден от астралното съществуване или подложен на телепатичното въздействие на различни мислителни токове, излъчвани от менталния план, той продължава да осъзнава себе си и своя ум, като (според степента на развитост на манасния му живот) може да го прави много по-ясно от времето, когато му се е налагало да съчетава ориентацията си на стремящ се с ограничени­ята на физическия си мозък. Тук неговите впечатления и опит са много по-богати и пълни от когато и да е било по време на въплъще­нието. Ако размислите над това, ще се убедите, че така и трябва да бъде.

Затова е необходимо да се разбере, че Изкуството на Оттег­лянето се осъществява по-конкретно и ефективно в сравнение с възвръщането на физическия проводник. Трябва да се осъзнае и още един пункт. Намирайки се от вътрешната страна, хората знаят, че Законът за Прераждането управлява процеса на жизнения опит във физически план и разбират, че преди отделянето на камичното, кама-манасното и манасното тяло, те преминават през един промеждутък от въплъщения и имат две Велики преживявания:

1. Моментът (дълъг или къс в зависимост от достигнатата еволюционна точка), когато се установява контакт с ду­шата или със слънчевия ангел.

2. Появата след този контакт на коренна преориентация на земния живот, водеща към т. нар. „процес на низхождение и призив", когато човекът:

- отново се подготвя за физическо въплъщение;

- издава собствен, истински тон в субстанцията на трите свята;

- ревитализира постоянните атоми, които образуват триъгълника на силата вътре в каузалното му тяло;

- събира необходимата субстанция за формирането на своите бъдещи тела на проявление;

- оцветява ги с качества и характеристики, които вече е до­стигнал благодарение на предишния си жизнен опит;

- организира субстанцията на виталното си тяло в етерния план, така че седемте центъра да се обособят и да могат да станат приемници на вътрешните сили;

- съзнателно избира тези, които ще му осигурят исканата от него плътна физическа обвивка, след което очаква момен­та на въплъщение.

За изучаващите езотеризма е добре да помнят, че родители­те даряват само плътното физическо тяло. Те не внасят нищо дру­го, освен тяло с конкретно качество и природа, което ще се превърне в необходимия проводник за контакт с околната среда, желан от въплъщаващата се душа. Те могат също така да предоставят някакви групови отношения, ако опитът на душата е продължителен и се е установило истинско групово отношение.

Развъплътеният човек съзнателно посреща тези два критич­ни момента и знае какво да прави в рамките, определени му от точката на неговата еволюция.