ДВА ВАЖНИ ВЪПРОСА

Опитвам се да покажа истинската природа на явлението, на­ричано смърт, и обичайността на този толкова познат процес. Смъртта е съзнателно или безсъзнателно отделяне на вътрешна­та жизнена същност от нейната външна черупка, разкъсване на вътрешните витални връзки и накрая - оттегляне на финото тяло (или тела) в съответствие с достигнатата от човека точка на еволюция. Ужасът, който съпътства смъртта в условията на бойни действия или в резултат на нещастен случай, се обяснява с шока, който тя предизвиква в областта на етерното тяло: налага се бързо преразпределяне на съставящите го сили и рязка, неочаквана реинтеграция на съставните му части в отговор на определено действие, което човекът волю-неволю е длъжен да извърши в своето кама-манасно тяло. Това действие не е насочено към завръщане на вътреш­ния човек в етерния проводник, а изисква събиране на разпръснати­те аспекти на това тяло (съгласно Закона на Притеглянето) с цел окончателното им и пълно разтваряне.

Преди да преминем към нашата тема (Изкуството на Оттег­лянето) ми се иска да отговоря на два въпроса, които смятам за важни; те често ми се задават от интелигентни и сериозни изуча­ващи.

Първият Въпрос е свързан с известно разочарование сред чита­телите по повод на настоящите инструкции. Той може да се форму­лира така: защо тибетският Учител не вземе конкретни базови заболявания, не покаже техните преки причини и патология и не опи­ше съответното лечение с подробно излагане на оздравителните процедури? Затова, братя мои, защото аз мога да добавя (в техни­чески смисъл) съвсем малко към вече известното на медицинската наука относно симптомите, локализацията и общите условия на болестите. Наблюденията, експериментите, грешките, успехите и неуспехите са дали на съвременните медици широко и достатъчно точно знание за Външните аспекти и последствия от болестите. Вековният опит и дългото квалифицирано наблюдение утвърдиха редица методи за лечение, облекчаване на състоянието или преван­тивни мерки (ваксини и др.), които отдавна доказаха своята полез­ност. Изследванията, експериментите и постоянно растящите възможности на науката укрепиха способностите на човека да по­мага чрез подобряване на състоянието и облекчаване на болките, а понякога и с пълно излекуване. Медицинската наука и хирургичното майсторство прогресират много бързо и натрупаните досега опит и знания са толкова обширни и сложни в своите научни и терапевтич­ни аспекти, че са довели до появата на профилирани специалисти, които са се концентрирали в конкретна област и работят само с определени състояния на влошено здраве и болест, достигайки голя­мо майсторство, знание и успех при тяхното лечение. Всичко това е положително и добро, каквото и да казват чудаците, привърженици на странни методи за лечение, както и онези, които отричат меди­цината, заслепени от привързаността си към някакъв култ или към някой от новите подходи към проблема за здравето.

Причината за възникването на различните новаторски подхо­ди е свързана с обстоятелството, че медицината е прогресирала дотолкова, че вече достига пределите на своята чисто физическа област и сфера на действие и продължава придвижването си към царството на неосезаемото, навлизайки по този начин в света на причините. Именно затова не сметнах за необходимо да си губя вре­мето с изброяване на болестните симптоми и конкретното лечение на някои специфични заболявания - всичко това го има в медицинските учебници, а многобройните лечебни техники могат да се наблюдават във всяка съвременна клиника.

Вместо това предпочетох да разгледам скритите причини за болестите (такива като туберкулоза, сифилис и рак), свойствени както за индивидуалния човек, така и за човечеството и за планета­та като цяло. Посочих дълбоката психична причина за основните заболявания и описах практически една нова област, в която болес­тта - особено в ранните й етапи - може да бъде изучена.

Когато скритата психична причина за болестите бъде осъзна­та и нейната фактическа природа се признае от ортодоксалните лекари, хирурзи, психолози и духовници, тогава всички те заедно ще започнат да работят в тази разгръщаща се област на разбиране и това, което днес неопределено се нарича „превантивна медицина", ще добие своя истински облик. Аз предпочитам да дефинирам тази фаза на приложение на медицината като организация на методи за избяг­ване на болестите и разработване на техники, чрез които (още от ранна възраст) ще се дава правилно психологично обучение. Благода­рение на верния акцент върху вътрешния духовен човек ще изчезнат много от широкоразпространените сега условия и навици, които неизбежно водят към лошо здраве, сериозни заболявания и накрая до смърт.

Тук нямам предвид такива категорични и умозрителни науки, като Християнската, нито различните школи на мисълта, които обясняват всички болести със силата на мисълта. Говоря за неотлож­ната нужда от правилно психологично обучение, включващо знания за състава на човека, усвояване науката за седемте лъча (т. е. за силите, които обуславят човека и го правят такъв, какъвто е) и овладяване на езотеричната астрология; аз съм заинтересован зна­нията (приемани до днес като странни и езотерични), които през последните 25 години бавно навлизаха в човешкото съзнание, да на­мерят реално приложение. Аз не ратувам за премахване на медицин­ското лечение, нито пък се ангажирам с подкрепа за най-новите ме­тоди на лечение, които са все още в експерименталната си фаза и едва по-късно могат да имат определен принос в медицинската наука като цяло; в резултат от общия принос на тези две тенденции трябва да се появи един по-разностранен и гъвкав медицински подход към паци­ента.

Очертаната от мен картина за скритите психологични при­чини за болестите още дълго време ще се дорисува; междувременно работата на медиците ще остава абсолютно необходима. Независимо от многото грешки, неправилни диагнози и неуспехи, човечество­то не може да мине без своите лекари, хирурзи и клиники. Нуждата от тях е голяма; тя ще се запази и в бъдеще, но това не е причина за обезкуражаване. Човешкият род не може незабавно да постигне състояние на съвършено физическо здраве, макар че правилното пси­хологично обучение още от ранна възраст ще поправи за няколко де­сетилетия много от онова, което погрешните условия са създавали от столетия. Съвременната медицина трябва да придобие много по-голяма откритост и готовност да поддържа (след задължителна професионална проверка) всичко онова, което по своята природа е новаторско и необикновено. Бариерите, издигнати от специализира­ната медицина, трябва да рухнат; необходимо е новите школи да бъдат открити, изследвани и обучени, така че в крайна сметка ес­тествено да се приобщят към ортодоксалните редове. Новите шко­ли от типа на електротерапията, мануалното лечение и диетологията (която твърди, че правилното хранене може да излекува всички болести), доста ексцентричната натуропатия и много други култове и школи не трябва да бъдат толкова сляпо убедени, че притежават върховното знание, че техният подход е уникален и че владеят уни­версалното и безпогрешно средство срещу всички болести. Такива групи, особено мануално-терапевтичните, много навредиха на своята работа и обезсмислиха усилията си чрез даваните гръмки гаран­ции за успех (във Все още експериментални области) и с непрекъснатите си нападки срещу ортодоксалната медицина. Тя на свой ред се самоограничава, доколкото (предизвикана от шумните им искания за признание и от липсата на научни методи) тя остава неспособна да признае всичко хубаво и добро, скрито в новите школи. Да, ортодок­салната медицина се стреми да защити обществото и трябва да направи това, за да предотврати множеството нещастия, които фанатиците ще предизвикат с техните непроверени методи, но тя отиде твърде далече в тази посока. Школата на мисълта, която представям в тези инструкции, също дълго ще предизвиква проти­вопоставяне. Въпреки това, менталните и психичните последици от световната война много ще ускорят осъзнаването на скритите пси­хични причини за болестите и другите човешки проблеми; така съвре­менната медицина ще се изправи пред своята главна възможност.

Обединяването на истинската медицинска наука (създадена от човека през вековете и вдъхновена от неговата божествена приро­да) с най-новите аспекти на лечение, формулирани от многобройни­те възникващи мислителни школи, от практиките и експерименти­те, плюс признаването на енергиите, които определят човека чрез седемте центъра на неговото витално тяло, както и на астрологич­ните влияния, които в не по-малка степен го обуславят чрез вътреш­ния човек - всичко това в крайна сметка ще доведе до появата на нов медицински подход, който ще съдейства за запазване на човешкото здраве, ще неутрализира болестта още в ранните й етапи и ще положи началото на такъв цикъл в човешката съдба, когато болести­те и лошото здраве ще бъдат по-скоро изключение и смъртта ще се приема като щастливо и предопределено освобождение, а не като ужасяващ враг, както е сега.

Вторият въпрос засяга по-конкретно процесите на смъртта и може да бъде формулиран така: какво е отношението на Тибетеца към кремацията и как тя трябва да бъде практикувана? Това, че кремацията все повече се превръща в правило, е благоприятен и ща­стлив факт. Не след дълго погребенията в земята ще станат про­тивозаконни и кремацията ще се превърне в задължителна здравно-санитарна мярка. Гробищата като психични, нездрави места, в крайна сметка ще изчезнат, така както изчезва култовото почитание към предците на Изток и също толкова глупавият култ към наследстве­ните титли на Запад.

Използването на огъня води до ускорено разсейване на всички форми; колкото по-бързо се разрушава човешкият физически проводник, толкова по-скоро изчезва и влиянието му върху отделящата се душа. В популярната теософска литература бяха изказани много безсмислици по повод на времето, необходимо за разрушаване на фи­ните тела. Твърдя, че кремацията става възможна веднага след като истинската смърт бъде научно потвърдена от упълномощения за целта ортодоксален лекар, който официално удостоверява, че във физическото тяло не е останала нито една искрица живот. Тази пълна (истинска) смърт е налице, когато нишката на съзнанието и тази на живота окончателно са се отделили от главата и сърцето. Междувременно наоколо трябва да царят почтителност и търпение. На семейството на починалия са необходими няколко часа, за да свикне с мисълта за предстоящото изчезване на външната, привично любима форма. Трябва с необходимото внимание да се отнесем и към формалностите, изисквани от държавата или от общинските влас­ти. Този времеви елемент е важен най-вече за тези, които остават - за живите, не за мъртвите. Твърдението, че етерното тяло не бива веднага да се хвърля в пламъците на кремацията и поверието, че то трябва да бъде оставено да броди наоколо поне няколко дни, също са лишени от основание. Няма никаква етерна необходимост за отла­гане. Когато вътрешният човек се оттегли от физическия си провод­ник, едновременно с това той се отделя и от етерното си тяло. Вярно е, че етерното тяло е склонно да се рее по-дълго време в „по­лето на еманацията" на погребаното физическо тяло и често оста­ва около него до пълното разлагане на плътта. Практикуваното в Египет мумифициране и познатото на Запад балсамиране удължават „живота" на етерното тяло понякога със столетия. Това е особено вредно, когато мумията или балсамираното лице са имали приживе зъл характер; тяхното запазено етерно тяло често е „обсебено" от зла същност или сила. Това е една от причините за инцидентите и нещастията, които често сполетяват онези, които се осмеляват да откриват древни погребения и да излагат техните обитатели - древ­ните мумии, на светлина. Там, където кремацията е правило, се по­стига не само незабавно разлагане на физическото тяло и неговото възвръщане в източника на субстанцията, но и бързо разтваряне на виталното тяло, чиито сили също се пренасят (от потока на пламъ­ка) към резервоара на жизнените енергии. То винаги е било съставна част от този резервоар - както когато е във форма, така и когато е в безформено състояние. След смъртта и кремацията тези сили продължават да съществуват, но абсорбирани в аналогично цяло. Помислете над това твърдение, защото то дава ключ за творческа работа на човешкия дух. Ако отсрочката е необходима поради семей­ните чувства и общинните изисквания, кремацията трябва да се избърши не по-късно от 36 часа след смъртта; ако няма причини за отлагане, тя може да започне 12 часа след кончината. Мъдро е да се изчакат тези 12 часа, за да се удостовери истинската смърт.