Последователност на събитията при смъртта

Най-доброто, което мога да направя, за да изясня по-пълно тази тема, е да опиша последователността на протичащите на смъртния одър събития, като напомня, че точките на крайното отделяне са три: главата за учениците, посветените и напредналите хора от ментален тип; сърцето за стремящите се, за хората с добра воля и за всички, които в някаква степен са достигнали личностна цялост и се стараят да изпълнят закона на любовта, доколкото я имат; и слънчевият сплит за неразвитите и емоционално поляризирани ин­дивиди. Всичко, което мога да направя, е да изброя етапите на про­цеса, като ви предоставя избора да ги приемете като интересни и възможни хипотези, които търсят потвърждение; да им повярвате безусловно, доколкото се доверявате на моите знания; или да ги отхвърлите като фантастични, недостоверни и непроверими. Пре­поръчвам ви първия подход, защото той ще ви позволи да съхраните менталната си цялост и да демонстрирате открит ум, като в също­то време ще ви опази от лековерно предоверяване и тесногръдие. Тези етапи са следните:

1. Душата издава (от своя план, или сфера) „зов за отделяне", който незабавно пробужда вътрешния процес и реакция на човека във физическия план:

а) Настъпват някои физиологични болестни изменения в обла­стта на сърцето, като засягат и трите големи системи, които определят физическия човек - кръвообращението, нервната система в нейните различни проявления и ендокринната система. На тези изменения сега аз няма да се спирам. Патологията на смъртта е добре известна и екзотерично е добре изучена; предстои много да се открие и по-късно това ще бъде постигнато. В случая аз разглеждам преди всичко субективните реакции, които в крайна смет­ка предизвикват патологичната предразположеност към смъртта.

б) По надисите преминава вибрация. Както е известно, надисите са етерно копие на цялата нервна система. Те лежат в основата на всеки физически нерв и са посредниците, кои­то насочват идващите от душата импулси, като реагират на вибрационната активност, излъчвана от етерната съставяща на мозъка. Те откликват на насочващата Дума, реагират на „притеглянето" на душата и сами се организи­рат за отделяне.

6) Кръвообращението се засяга по особен окултен начин. Как­то ни е казано - „кръвта е живот"; тя се променя под въздей­ствие на двата предишни етапа, но главното изменение идва вследствие активността на ендокринната система (това засега не се признава от съвременната наука). В отговор на зова на смъртта жлезите отделят в кръвообращението суб­станция, която на свой ред поразява сърцето. В него се ба­зира нишката на живота и наличието в кръвта на тази субстанция се приема за „носещо смъртта" и е една от главни­те причини за настъпването на кома и загубата на съзна­ние. Това предизвиква ответна активност в мозъка. Въпрос­ната субстанция и нейното действие ще се оспорват от ортодоксалната медицина, но това няма да продължи дълго.

г) Наблюдава се психичен тремор (треперене, силно вълнение), в резултат на който се прекъсва връзката между надисите и нервната система; така етерното тяло се отделя от плътната си обвивка, макар все още да пронизва всички нейни части.

2, Тук често настъпва пауза за различен период от време. Тя има за цел да направи освобождаващия процес колкото е възможно по-гладък и безболезнен. Освобождаването на надисите започва от очите. Процесът на оттегляне често се проявя­ва като релаксация и липса на страх, която умиращите че­сто показват; те изпадат в състояние на покой, готовност да си отидат и неспособност към умствени усилия, сякаш съхранявайки съзнанието си, събират всички свои ресурси за окончателното отделяне. Когато страхът от смъртта веднъж завинаги се изкорени от ума на расата, приятелите и роднините на отиващия си ще използват този етап, за да „му организират празник" и заедно с него ще се радват, че той напуска тялото. Днес това е невъзможно - около смъртното ложе цари скръб и този етап остава незабеля­зан и не се използва правилно, както това ще стане по-късно.

3. Впоследствие организираното етерно тяло, освободено с по­мощта на надисите от всички нервни връзки, започва да се подготвя за окончателния преход. То се отдръпва от периферията и се концентрира в близка до съответната „изходна врата" област, очаквайки „привличането" на ръководеща­та душа. Всичко до този момент е протичало по Закона за Притеглянето, т. е. съгласно магнетичната, притегател­на воля на душата. Сега обаче започва да действа едно дру­го „притегляне", или притегателен импулс. Под въздействи­ето на надисите, плътното физическо тяло (разбирано като съвкупност от органи, клетки и атоми) неотклонно се освобождава от интегриращата сила на виталното тяло - то започва да откликва на привличането на самата материя. Това явление е получило названието „земно" притегляне и се осъществява от онази тайнствена същност, която на­ричаме „дух на земята"; тя се намира в инволюционната дъга и е за нашата планета същото, което е физическият елементал за телесния организъм на човека. Тази жизнена сила на физическия план е всъщност животът и светлината на атомната субстанция - материята, от която са изградени всички форми. Именно в този резервоар на инволюционен материален живот се завръща субстанцията на всички фор­ми. Възвръщането на присвоената материя на формата, обитавана от душата през жизнения цикъл, се състои във връщане кесаревото на този „кесар" от инволюционния свят, докато в същото време душата се завръща към Бога, който я е изпратил.

Оттук става очевидно, че на този етап протича двуаспектен процес на привличане:

- виталното тяло се подготвя за преход.

- физическото тяло откликва на тенденцията към раздяла. Тук трябва да се уточни, че съществува и трета активност - тази на съзнателния човек, който постепенно и неотклонно оттег­ля своето съзнание към астралния или менталния проводник като подготовка за пълното отделяне на етерното тяло, когато настъпи времето за това. Човекът става все по-малко привързан към физическия план и все повече се усамотява в себе си. При напредналия индивид този процес се осъществява съзнателно и човекът съхраня­ва своите жизнени интереси и връзки с останалите, дори ако вече е престанал да се стреми към физическото съществуване. В старчес­ка възраст този разрив се забелязва по-отчетливо, отколкото при смърт поради болест, като често може да се види как душата на живия, активен, вътрешен човек престава да се интересува от фи­зическото, т. е. от илюзорната реалност.

4. Отново следва пауза. Именно през това време физическият елементал може отново да завладее етерното тяло, но само ако това е пожелано от душата, ако смъртта не е част от вътрешния план или ако физическият елементал е толкова силен, че е в състояние да проточи процеса на умиране. Бор­бата на елементала за живот понякога продължава дни и седмици. Когато обаче смъртта е неизбежна, тази пауза може да бъде изключително кратка, често само няколко секунди, физическият елементал губи контрол и етерното тяло очаква окончателното „дръпване" от страна на душа­та, която действа в съгласие със Закона за Притеглянето.

5. Етерното тяло постепенно се отделя от физическото през из­браната точка за изход. Когато оттеглянето му завърши, виталното тяло приема неопределени очертания на форма­та, която дотогава е оживотворявало; това става под вли­яние на мисъл-формата, която човекът е формирал прижи­ве за себе си. Подобна мисъл-форма съпътства всяко човеш­ко същество и тя трябва да бъде разрушена още преди да е завършен вторият етап на отделянето. Към това ще се върнем по-късно. Макар и освободено от затвора на физи­ческото, етерното тяло остава частично свързано с него и тази слабееща връзка между двете задържа духовния чо­век близо до вече опустялото физическо тяло. Ето защо ясновидците често твърдят, че виждат етерното тяло да се рее над смъртното ложе или ковчега. Интегрираните енергии, които ние наричаме астрално тяло и ментален проводник, все още пронизват етерното тяло, в чиито център се откроява сияещата точка на присъстващата душа.

6. Етерното тяло постепенно се разсейва вследствие реоргани­зацията и оттеглянето на съставящите го енергии, като накрая остава само праничната субстанция, тъждествена с етерното тяло на самата планета. Отново искам да напомня, че кремацията значително ускорява този процес. В случаите на неразвит човек (при който притеглянето на душата е слабо, а материалният аспект - силен), етерното тяло може дълго да кръжи над разлагащата се външна обвивка. И обратно, ако човекът е напреднал и следователно е ментално независим от физическия план, разтварянето на виталното му тяло може да протече много бързо. Щом това стане, процесът на възвръщане е завършен; човекът се освобождава (поне временно) от всякаква реакция спря­мо притегателната сила на физическата материя; той пребивава в своите фини тела, готов за великия акт, наречен „Изкуство на Оттеглянето".

Дадената ви най-обща представа за двата аспекта на физическата смърт води до една мисъл - тази за целостта на вътрешния човек. Недосегаем и неуязвим, той остава. Свободен по отношение на физическия план, сега той откликва само на трите предопределя­щи фактори, а именно:

- на качеството на астрално-емоционалните си дадености;

- на менталното състояние, в което обикновено се намира;

- и на гласа на душата, често непознат, но понякога добре раз­биран и обичан.

Индивидуалността не се губи; същият човек продължава да съществува на планетата. Изчезнало е само онова, което е било съставна част от осезаемата планетарна видимост. Обичана или ненавиждана, работеща за благото на човечеството или безполезна частичка от расата, индивидуалността остава и запазва връзката си с качествените и менталните процеси на съществуването; като част от царството на душите, притежаваща специфичен лъчев тип, и като висок посветен, овластен със свое собствено право, тя оста­ва завинаги.