ПРИРОДАТА НА СМЪРТТА

(извадки от други мои книги)

Цялото трябва да се разглежда като имащо по-голямо значе­ние, отколкото частта. Това не е мечта, видение, теория, пожелателно мислене, хипотеза или подбуда. То се осъзнава като вродена необходимост, като неизбежност; включва смъртта, разбирана като красота и радост, като дух в действие, като проявление на добро­то. („Трактат за седемте лъча", т. V)

Смъртта, ако можехме да осъзнаем това, е една от най-чес­тите видове активност. Ние сме умирали много пъти и ще умираме отново и отново. Смъртта всъщност е въпрос на съзнание. Сега осъзнаваме себе си във физическия план, а миг по-късно сме се отда­лечили и сме активно съзнателни в друга сфера. Смъртта ще предя­вява своя древен ужас само докато нашето съзнание е отъждествено с формата. Щом започнем да се осъзнаваме като души и открием, че сме способни да фокусираме своето съзнание (или будност) по желание във всяка форма, на който и да е план, в която и да е посока сред формите на Бога, ние повече няма да познаем смъртта. („Трактат за бялата магия", стр. 494)

Затова помислете над учението за отделянето. То обхваща всички жизнени процеси и разбулва вечно прекрасната тайна на Смъртта, разбирана като вход към живота. („Трактат за седемте лъча", т. V)

Това Правило съдържа двете основни идеи, свързани с първия божествен аспект: мисълта за смъртта и природата на волята. В бъдещето столетие смъртта и волята неизбежно ще придобият нов смисъл за човечеството и много от старите идеи ще отмрат. Средният мислещ човек възприема смъртта като кулминация на катас­трофална криза, като прекъсване на всичко любимо, познато и жела­но, шеметно пропадане в неизвестността и неопределеността, вне­запен край на всички планове и проекти. Колкото и силна да е вярата в духовните ценности, колкото и ясна да е рационалността на ума по повод на безсмъртието, колкото и убедително да е било доказа­телството за вечното съществуване, остава съмнението, възможността за абсолютния край, изчезването и прекратяването на вся­каква дейност, на всякаква сърдечна реакция, на всякаква мисъл, емо­ция и желание, на всички копнежи и намерения, обвиващи централния стожер на човешкото същество. Страстното желание и решимос­тта да се надживее смъртта, чувството за непрекъснатост на живота дори за най-упорито вярващия, се основава на вероятности, на несигурни основания, на свидетелствата на други, които всъщност никога не се завръщат, за да разкажат истината. Акцентът в този случай се поставя върху централното „АЗ", или върху целостта на Божеството.

Вие ще забележите, че в даденото Правило акцентът се изме­ства от „А3"-а към съставните части, които образуват неговия покров, а той не струва нищо. Ученикът получава знание, което му позволява да работи за разсейването на този покров и за връщането на малките животи в общия резервоар на живата субстанция. Никъ­де не се споменава за океана на Битието. Внимателният размисъл ще покаже, че този заповядан процес на отделяне, който груповият живот задейства в индивида, е един от най-убедителните аргумен­ти в полза на непрекъснатостта на индивидуалното съществуване. Отбележете си тези думи, фокусът на активността се премества от активното тяло към активната същност в тялото, към стопа­нина на телесната обвивка, към управителя на физическите владе­ния, към това, което е само дихание, излъчващо животите от резер­воара на субстанцията или призоваващо ги към възобновяване на връзката с него. („Трактат за седемте лъча", т. V)

Преди всичко, вечния Странник свободно и по своя воля и съгла­сие избира „окултно" да умре и да приеме тяло или поредица от тела с цел да натрупа опит и същевременно да издигне или възвиси живо­тите в природата на формите, в които се въплъщава; правейки това, самият той „умира" в смисъл, че за свободната душа смъртта, при­емането на форма и по-нататъшното потапяне на живота във формата по същество са синоними.

На второ място, правейки това, душата повтаря в умален мащаб същото, което аналогично са правили и правят слънчевият и планетарният Логоси. Макар и издигнали се над законите на „есте­ствения" свят (както ние го наричаме), в периодите си на проявление великите животи се подчиняват на същите закони на душата. Тяхното съзнание обаче си остава неотъждествимо със света на явленията, докато нашето се идентифицира с него до момента, в който не попадне под влиянието на висшите закони. Благодарение на „окултната" смърт на тези Велики животи, всички по-малки живо­ти получават възможност за проявено битие. (Трактат за седемте лъча, т. V)

Днес силите на смъртта са навсякъде, но това е смъртта на свободата, на свободното слово, на свободното човешко действие, смъртта на истината и на висшите духовни ценности. Именно това са най-важните фактори в живота на човечеството. В сравнение с тях смъртта на физическата форма е фактор, който може да бъде пренебрегнат, а е и лесно поправим благодарение на процеса на прераждане и откриване на нови възможности... Разрушаването на фор­мата в битка няма голямо значение за тези, които знаят, че превъплъщението е базов природен закон и че смърт не съществува. (Юнско послание, 1940 г.)

Вие твърдите, че засега е налице само вяра в безсмъртието, но без никакви достоверни доказателства. В събирането на свиде­телства, във вътрешната убеденост на човешкото сърце, във вя­рата за вечния живот, стаена в умовете на хората, се съдържат верни постановки. Преди да изминат и сто години те ще отстъпят място на убеждението и знанието, защото ще се случи едно особе­но събитие, на расата ще се даде откровение, което ще превърне надеждата в увереност, а вярата - в знание. Междувременно, нека развиваме ново отношение към смъртта, а бъдещата наука за уми­рането да набира сили. Нека то престане да бъде единственото, което не се поддава на нашия контрол и неизбежно ни побеждава, нека се научим да управляваме своето преминаване в отвъдното и да се ориентираме в техниката на този преход. (Трактат за бяла­та магия, стр. 500)

Всичко, към което ви призовавам, е здравомислие в отношени­ето ви към смъртта; всичко, което се опитвам да направя, е да ви убедя, че когато болката и слабостта отминат, на умиращия, дори ако видимо е в безсъзнание, трябва да му бъде позволено да се подготви за великия преход. Не забравяйте, че болката отнема много сили и оказва силно въздействие върху нервния апарат. Нима е невъзможно да се помисли за времето, когато актът на умиране ще бъде разглеждан като тържествен финал на живота? Нима е невъзможно да си представим времето, когато прекараните на смъртния одър часове ще бъдат само славна прелюдия към съзнател­ното напускане? Кога подготовката на човека за отхвърляне огра­ниченията на физическата обвивка ще се превърне за него и всички околни в очакван и оптимистичен завършек? Нима не можете да прозрете във времето, когато вместо сълзи, страхове и отказ да се приеме неизбежното, умиращият ще съгласува с приятелите си часа на прехода, изпълнен единствено с щастие? Кога от умовете на тези, които остават, ще изчезне чувството на тъга и смъртното ложе ще се приема за по-щастливо обстоятелство, отколкото раждането и брака? Твърдя, че в недалечно бъдеще това ще бъде така за интелигенцията на расата, а с течение на времето - и за останали­те. (Трактат за балата магия, стр. 499)

Запомнете, че смъртта е управлявана от Принципа на Освобождението, а не от този на Ограничението. Тя е проблем единстве­но за самосъзнателните животи и неправилно се разбира от човеш­ките същества, които са най-омагьосани и заблудени от всички въплътени животи. (Трактат за бялата магия, стр. 534)

Когато бъде разбрана природата на истинското Служене, ще бъде открито, че в един от своите аспекти тази божествена енер­гия се проявява като разрушаващ фактор, който разгражда форми­те с цел освобождение. Смъртта и служенето са два аспекта от Принципа на Освобождението. На различните нива служенето спасява, освобождава и пуска на воля заточеното съзнание; същото прави и смъртта. Докато обаче служенето не бъде основано на интуитив­ното разбиране на фактите (тълкувани интелигентно и приложени в дух на любов във физическия план), то не ще може адекватно да изпълни своята мисия. (Трактат за бялата магия, стр. 537)