Фактори, възпиращи оттеглянето на душата

При физическата смърт и в акта на възвръщането оттегля­щата се душа се сблъсква със следните два фактора:

1. С физическия елементал, т. е. с интегрирания и координи­ран живот на физическото тяло, което винаги се стреми да съхрани своята цялост под влиянието на привличащите сили на съставните си части. Тази обща тенденция се проявява чрез някои от по-малките центрове.

2. С етерния проводник, който има собствен, ясно координиран живот, проявен чрез седемте главни центъра, които реаги­рат на пулсиращите астрална, ментална и душевна енергии. Той работи също така и чрез някои от по-малките центро­ве, които не са предназначени за отклик на плътния физически механизъм, т. е. на онзи аспект от човешката личност, който Елена Блаватска посочва като вторичен и производен. Затова, по-малките центрове се делят на две групи: едни центрове откликват на живота на плътната материя, на майчиния аспект, и определено се намират върху инволюционната дъга; те са наследени от предишната слънчева система, в която човекът е бил контролиран чрез тези малки центрове; при посвете­ните и напредналите ученици от онова време слабо са се проявявали само няколко от главните центрове; други центрове откликват на енергии, които постъпват в тя­лото през главните центрове и така попадат под контрола на астралното тяло и на менталния апарат. Сега разбирате защо по-рано в този трактат аз се позовах на малките центрове. Тук ще ви бъде интересно да си припомните къде се намират тези 21 по-малки цен­търа. Те са разположени в следните точки:

- два от центровете се намират пред ушите, близо до точката на съединяване на челюстите;

- два са малко над гръдните зърна;

- един е в съединителната точка на гръдните кости, близо до щитовидната жлеза (той и двата гръдни центъра образу­ват триъгълника на силата);

- два са разположени на дланите;

- два - на стъпалата;

- два се намират точно зад очите;

- два са свързани с половите жлези;

- един е в близост до черния дроб;

- един е свързан със стомаха; той има отношение към слънче­вия сплит, но не е идентичен с него;

- два центъра са свързани с далака; всъщност те образуват един център, съставен от два лежащи един върху друг цен­търа;

- два центъра се намират зад коленете;

- един мощен център е тясно свързан с блуждаещия нерв (нервус вагус); той е най-силен и се разглежда от някои окултни школи като главен; разположен е не в гръбначния стълб, а близо до тимусната жлеза (момицата);

- един център е разположен близо до слънчевия сплит и го свързва с центъра в основата на гръбнака; така се образува триъгълник между сакралния (кръстния) център, този на слънчевия сплит и центъра в основата на гръбнака.

Двата споменати по-горе триъгълника имат важно значение. Единият е над, а другият - под диафрагмата.

И така, процесът на смъртта може да се разглежда като двуаспектна активност, която засяга предимно етерното тяло. Имен­но в него се отделя и натрупва етерната субстанция, така че пове­че да не прониква в плътния физически организъм; нейното последва­що уплътняване (умишлено използвам тази дума) става в онази об­ласт на етерното тяло, която винаги е обграждала, а не е прониквала в плътния проводник. Тя понякога погрешно е наричана аура на здравето, но всъщност по-лесно може да се фотографира по време на умирането, отколкото в което и да е друго състояние, защото именно тогава отиващите си сили се акумулират на разстояние няколко инча около осезаемото веществено тяло. Точно в тази точка от опита на отиващата си душа се произнася „думата на смъртта". Докато това не бъде направено, напускащите етерни сили могат отново да влязат в тялото и да позволят завръщане към физическото съществуване. Връзката с всички отиващи си сили до този мо­мент се поддържа чрез главата, сърцето или слънчевия сплит, както и чрез двата по-малки гръдни центъра.

В зависимост от точката на еволюция, през цялото това вре­ме съзнанието на умиращия е фокусирано или в емоционалното (астралното) тяло, или в менталния проводник. Той не е безсъзнателен, както може да мисли страничният наблюдател, а вътре в себе си напълно осъзнава всичко, което се случва. Ако е силно фокусиран в живота на физически план, ако това е доминиращото му желание, което осъзнава най-силно, умиращият може да засили конфликта; тогава неговият физически елементал отчаяно ще се бори за своя живот, природата на желанието ще се стреми да отсрочи процеса на смъртта, а душата ще бъде заета с работата по отделянето и възвръщането. Това често води до борба, която е съвсем видима за наблюдателя. С развитието на човешката раса такава тройна бор­ба ще се наблюдава все по-рядко; желанието за съществуване във физически план няма да бъде толкова привлекателно и активността на астралното тяло ще отмре.

Иска ми се да си представите символичната картина на човека, който се намира във въплъщение, вкоренен в своята фаза на опит, както и на индивидуалността, която излиза от този си опит. Повтаряйки в по-малък мащаб Великите планетарни проце­си на инволюция и еволюция, тя отразява активността, която предизвиква фокусиране или поляризация в едната от двете посоки -описва както процеса на вливане на живот и светлина в съда (в тялото) на физически план, така и усиленото излъчване на този живот и светлина, които благодарение на призивната сила на ду­шата се отделят и събират в онзи център на живот и светлина, от който първоначално са дошли. Тук аз дадох определение за посвещение (ако сте могли да го осъзнаете), но в една малко необи­чайна трактовка. Възможно е следните няколко цитата от пазе­ния в йерархичните архиви „Учебник за Смъртта" да разширят вашето разбиране и да ви помогнат да видите нова перспектива в смъртта. В него са дадени т. нар. „Формули, предшестващи Пралайя", които разглеждат принципния механизъм и процесите на смъртта на всички форми - било то смъртта на мравка, на човек или на планета, формулите засягат само двата аспекта на живота и на светлината - първият се определя от Звука, а вторият - от Думата. Иначе казано, тези текстове се отнасят до светли­ната и до Думата, която отделя светлината от формата или пък я фокусира във форма.

„О, чела, помни че в познатите ти сфери няма нищо друго, ос­вен светлина, откликваща на словото. Знай, че тази светлина низхожда и се концентрира; знай, че от избраната си фокусна точка тя осве­тява своята собствена сфера; знай също така, че светлината се възди­га и остава в тъмата онова, което е осветявала (във времето и про­странството). Това низхождение и възхождение хората наричат жи­вот, съществувание и кончина; Ние обаче, които вървим по Светлия Път, ги наричаме смърт, опит и живот.

Низхождащата светлината се вкоренява в плана на временно­то проявление. Тя прокарва седем нишки, по които пулсират седем лъча светлина. От тях излизат 21 по-малки нишки, които разпалват 49 огъня. Върху плана на проявения живот се разнася слово: виж! Роди се човек.

По време на живота се проявява качеството на светлината; то може да бъде мътно и мрачно или искрящо, ярко и сияещо. Светлинни точки пробягват в Пламъка; те идват и си отиват. Това хората на­ричат живот и го смятат за истинско съществувание. Макар че се заблуждават, те все пак служат на целите на своите души и изпълня­ват великия План.

После се разнася Словото. Спусналата се сияеща точка свет­лина се издига, откликвайки на смутно доловения призивен звук и привличана от своя изначален източник. Това човекът нарича смърт, а душата - живот.

Словото внася светлина в живота; пак Словото отделя свет­лината и остава само Това, което е Самото Слово. Това Слово е Светлина, тази Светлина е живот, а животът - това е Бог".

Проявлението на етерното тяло във времето и пространство­то се характеризира с езотеричните „два ослепителни мига". Първият символизира момента преди физическото въплъщение, когато спускащата се (носеща живота) светлина се фокусира с цялата си интензивност върху физическото тяло и осъществява връзка с вградената светлина на самата материя, която е атрибут на всеки атом от субстанцията. Ще бъде открито, че тази фокусираща се светли­на се концентрира в седем специфични етерни зони и така образува седемте главни центъра, които ще определят нейното проявление и съществуване във външния план (казано езотерично). Този момент се характеризира със силно светене; то изглежда като точка пулси­раща светлина, която се превръща в пламък, като вътре в този пламък се оформят седем точки с интензивна светлина. Това е светеща точка от опита на въплътяващия се, която съвсем малко предхожда по време физическото му раждане. Именно благодарение на това настъпва часът на раждането. Следващият етап от процеса, както го наблюдава ясновидецът, е този на взаимопроникването, „когато седемте стават двадесет и едно, а после още повече"; свет­линната субстанция, енергийният аспект на душата започва да насища физическото тяло и творческата работа на етерното (виталното) тяло е завършена. Първият сигнал за това на физически план е „звукът", издаван от новороденото. Това е кулминацията на процеса. Творческият акт на душата е завършен; нова светлина огрява тъмното дотогава място.

Вторият „ослепителен миг" се наблюдава при обратния про­цес и възвестява периода на възвръщане и окончателно оттегляне (от страна на душата) на нейната собствена вътрешна енергия. Това отдръпване на светлината и живота води до разрушаване на затвора на плътта. 49-те огъня във физическия организъм угасват; тяхната топлина и светлина се поема от 21 по-малки центрове светлина, които на свой ред се поглъщат от седемте главни енер­гийни центъра. След това се разнася „Думата на Завръщането" и аспектът на съзнанието, природата на качеството, светлината и енергията на въплътения се изтеглят към етерното тяло. Жизне­ният принцип по аналогичен начин излиза от сърцето. Следва ярък изблик на чиста електрична светлина и накрая „тялото на светлината" скъсва окончателно контакта с плътния физически провод­ник, фокусира се за кратко време във виталното тяло и после из­чезва. Актът на възвръщане е завършен. Целият този процес на фокусиране на духовните елементи в етерното тяло, както и тях­ното последващо оттегляне от него много ще се ускорят, ако до­сегашните погребения бъдат заменени с по-широко прилагане на кремацията.